kupih.com

С респектиращ резултат от 700 точки Веселина Василева от специалността „Български език и руски език” в Пловдивския унивeрситет спечели приза „Морфолог на 2012”. Олимпиадата по морфология има 14-годишна традиция и всяко нейно издание извежда пред специалистите поредното откритие на пловдивската лингвистична школа, коментираха пред www.kupih.com млади филолози от университета.

Втората позиция зае Милена Димова от „Славянска филология”, а третото място поделиха Мима Минкова от „Български език и история” и Радка Паунова от „Български език и английски език”.

Три поощрения връчи журито – на Даниел Плачков от „Славянска филология”, Ивелина Генова от „Български език и новогръцки език” и на Александрина Чакандракова от „Български език и английски език”.

Призът на победителя Веселина Василева беше връчен от миналогодишния първенец в олимпиадата – Таня Пеева. Тя е студентка по българска филология, а през декември спечели националната награда „Студент на годината” в областта на хуманитаристиката, подчертаха от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов”.

Първият призьор в олимпиадата получи и новоучреденото отличие под името „Наградата на лауреатите”.

Както kupih.com писа, инициатор на олимпиадата е доц. д-р Красимира Чакърова, в чийто академичен екип влизат и колегите й доц. д-р Константин Куцаров и гл.ас. Мария Павлова.

Лекция за възникналата в началото на седемдесетте години и определяна като модерна школа на езиковедската мисъл – когнитивната лингвистика, изнесе в Пловдивския университет студентът по английска филология Петър Димитров. С тази лекция от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов” сложиха началото на проектирана поредица от академични срещи между презентатор и  публика. Младият филолог Петър Димитров направи обобщаващо въведение за възникването и развоя на когнитивистиката и посочи пред аудиторията, че когнитивистиката се появява върху картата на лингвистичното познание с книгата „Метафорите, с които живеем”. Тя е резултат от научното взаимодействие между Джордж Лейкоф и Марк Джонсън. В тезисите на Лейкоф метафората се определя като част от ежедневната реч и фактор, влияещ на начина, по който възприемаме, мислим и действаме.

Като всички други лингвисти, и когнитивните изучават езика заради самия него – те се опитват да опишат и обяснят систематичността и структурата му, функциите, които изпълнява, и начина, по който тези функции са реализирани в езиковата система. Най-важната причина, поради която когнитивните лингвисти изучават езика, обаче произхожда от предположението, че той отразява характера на мисловния процес, посочи Петър Димитров.

На срещата присъстваха доц. д-р Светла Пачева – Карабова от Медицинския университет – Пловдив и ст.пр. Цвета Луизова-Хорева от Университета по хранителни технологии, които осъществяват научни изследвания в областта на когнитивистиката.

Инициативата на Лингвистичния клуб привлече интереса на филолозите и те влязоха в персонални разговори по темата и след завършването на лекцията, информираха организаторите.

Четиринайсетото издание на студентската олимпиада по морфология на съвременния български език започва в събота в Пловдивския университет.  Участие ще вземат студенти от „Българска филология”, „Славянска филология” и хибридните специалности във Филологическия факултет, информира доц. д-р Красимира Чакърова, инициатор на олимпиадата и зам.-декан на факултета. За олипийския връх в студентското познание на морфологията ще се конкурират само третокурсници. Дисциплината Морфология на съвременния български език се изучава два семестъра – втория на втори курс и първия на трети, сочат учебните програми на Пловдивския университет.

Открития на тази олимпиада са вече десетки филолози, продължили с успешна професионална реализация и след завършването на университета, посочиха организаторите, сред които са и представителите на езиковедската формация от студенти и докторанти, известна във националната филологическа общност под името Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов”.

Всяка години победителите се награждават на тържествена церемония, а първият олимпиец получава награда символ, превърната в запазена марка на организаторите.

Преподаватели и студенти участват в цялостната реализация на олимпиадата. В екипа на доц. д-р Красимира Чакърова са доц. д-р Константин Куцаров, гл. ас. Мария Павлова, докторант Десислава Димитрова и Енчо Тилев, двукратен носител на националния приз „Студент на годината”, информираха още от Пловдивския унивреситет.

Победителите ще станат ясни в средата на следващата седмица, когато ще бъде и официалното награждаване. Какъв е олимпийският модел и как се оценяват участниците, очаквайте в репортажа от езиковедското събитие.

Традиция, професионализъм и книжна атмосфера с много знаци – това е най-краткото определение за Регионалната библиотека “Николай Вранчев” в Смолян. От www.kupih.com уловихме тези особености с еднодневно присъствие в библиотеката. Нейният интернет адрес е www.librarysm.com, а на нашите читатели предлагаме интервю със зам.-директора Йорданка Вълчева, водеща и ресора “Връзки с обществеността”. Книгата изисква изграден навик за четене и ако човек го няма, книгата трудно ще го допусне, споделя Йорданка Вълчева. Носител е на грамота от  Българската библиотечна асоциация за принос  в нейното развитие.

Г-жо Вълчева, естетически надпис Регионална библиотека “Николай Вранчев” посреща читателите на входа, но вътре в библиотеката се усеща национално излъчване. С какво бихте продължили?

Надписът е действително такъв, а обстановката вътре е на типичната национална библиотека, която съхранява хиляди томове литература.

Споделяте, че е най-добре, когато книгите и компютрите са на едно място. Откога ги събрахте.

Винаги го казвам и продължавам да твърдя, че това, което се случва в библиотеките с автоматизацията, е най-доброто. Знаем, че информацията е най-ценното нещо, но и информацията невинаги е инте,рнет. Нашите потребители трябва да докоснат и книжното тяло, а това става най-добре в библиотеката, където с помощта на професионален информационен специалист могат да открият онова, от което се нуждаят.

Ние ги събрахме от 2000 година, като постепенно започнахме да автоматизираме библиотеката, а от  2009 за нашите читатели имаме шест места с достъп до интернет и още три с електронните бази на библиотеката. За читателите деца има три места за интернте достъп и една прекрасна оборудвана зала за обучение, където правим обучение на библиотекари и наши потребители от различни възрасти.

Родопознанието  е силно съхранено в библиотечния ви фонд.

Отдел “Краезнание” съхранява доста добър фонд от краеведски издания и идеята ни е тези издания да бъдат дигитализирани, за да може нашите читатели да ползват съдържанието, но и да запазим оригиналите на  книгите – те са прекрасна ценност, която трябва да съхраним за поколенията.

Нямате ли усещането, че книгите, които се издават в областта на родопологията, носят някакъв по-специфичен аромат на закодираното в тях?

Родопите са красива планина и всичко хубаво и красиво е в нея. И нашата книжнина родопска! Радостно е, че привличаме и младите хора към тази книжнина, и се надяваме, че ще продължат традициите на родопските книжовници.