kupih.com

изкуството на стила
Home » Изкуство » Кавалджията маестро Недялко Недялков: Нотите са условност, всеки влага душа и умение!

Кавалджията маестро Недялко Недялков: Нотите са условност, всеки влага душа и умение!

14.02.2011, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Изкуство, Календар, Лайф парти

 Световнопризнатия кавалджия Недялко Недялков срещнахме в Първомай преди седмица. Там местният оркестър „Дионис”, създаден и ръководен от музиканта и хоров диригент Петър Тенев, празнува 15-годишен юбилей. Публиката видя Недялко Недялков като гост-солист. Маестрото даде нюанс в тракийското звучене на оркестъра, а на площада пред читалището се изви типичното първомайско празнично хоро.Поканихме Недялко Недялков на интервю за www.kupih.com. Сега на читателите предлагаме разговора, проведен съвсем на импровизация след концерта на първомайските дионисиеви музиканти. Днес е и Трифон Зарезан – традицията в народния ни календар е силна. На този ден празнуват лозарите. Честитка за тях и да си пуснат една кавалджийска мелодия. Със звуци от автентичното ни изкуство…  -       

Не е лесно да слезеш от световната сцена и да дойдеш да свириш на площада…

       Не е никак трудно, когато го правиш за някои от близките си, които по стечение на обстоятелствата са и колеги музиканти. И сме и приятели. Снопът от връзки става по-силен, по-специален. Аз никога не живея с мания, че съм нещо по-различно от другите хора. Нямам мания за величие и да се вживявам в ролята на звезда. Но наистина – имам удоволствието от две години да пътувам с едни много големи музиканти и обикалям с тях всички големи европейски сцени. Свиря с музиканти от Испания и по-специално името, което искам да подчертая, е Джорди Савал. Той е от Барселона и възражда старинната виола да гамба. Връща я на сцената и популяризира старото изкуство. Всички негови проекти са с цел да възроди нещо старо, забравено. Всичко, което прави, е много ценно, много стойностно, защото проектите са с историческа задълбоченост. Например аз как попаднах сред тях – той решава да прави проект за богомилите и като е почнал да събира нужната информация, вижда, че богомилското движение започва оттук – през 10-и век от времето на цар Петър, и съответно решава, че ще му трябва музикант от България. Аз свиря първи в диска, на концерти, защото тук се е зародило това движение.Ако говоря наистина за големи сцени, защото аз много обикалям по света и свиря, но ненавсякъде сцените са на такова ниво. Голямата сцена е нещо много по-различно от обикновени, рутинни участия в чужбина, в джаз клубове или нормални концертни зали. Тежестта на голямата сцена идва от това – с какви хора свириш, какви хора те слушат и в крайна сметка какво значение има това, което правиш с тях. Не е тайна, че на всеки музикант се налага понякога да работи чисто комерсиално…Пак се връщам на темата – нямам мания за величие и винаги ми е удоволствие да свиря с хора, които са отворени.-        Откровено те наричат маестро Недялко Недялков…-        Все пак имам зад гърба си 21-22 години сценична дейност. Нормално е да те определят хората.

       Преди години каза: ”Още не съм ги изучил тези дупки на кавала”.

  Мисля, че никога няма да ги изуча. Винаги има неща, които може да бъдат открити. Не съм такъв максималист, за да кажа – всичко ми е ясно. Интересен ми е инструментът и се радвам, че свиря на него. Много бързо се постига музикален контакт с каквито и да е музиканти и от която точка на света да е. Много изразителни възможности има този инструмент. Ако човек го владее добре, бързо може да влиза във всякакви води…       

 Кавалът ли е българският национален инструмент? 

       Тука е уместно да го кажа – в Първомайския район е наложено вече звученето на модерните класически инструменти в сватбарските оркестри. Връщайки времето назад обаче – преди 100-150 години, това не е било така. Тук също са свирили гайди и кавали. В последните години кавалът отново зае място и в джаз формации, и в сватбарските. Не знам дали е най-българският, защото всеки си има любим инструмент – някой харесва много гласа на гъдулката. Имаме чудесни музиканти майстори на всеки инструмент – и във времето назад, и в днешно време. Надявам се и вбъдеще да продължи тази традиция. Кавалът е с най-големи възможности, най-широкоспектърен във всяко отношение – може да даде повече образ и картина.

        Това ли те провокира да го предпочетеш?

        При мене случаят беше такъв – аз бях малък, когато започнах да свиря. Насочиха ме натам: един голям музикант – покойният Диньо Льолев. Той е изиграл ролята в моя живот. Той ми е определил пътя, по който да тръгна. Всеки път съм му благодарен за това. Съдбата си е изиграла ролята – моят баща и той са свирили заедно и са били и приятели. Баща ми е поискал съвет от него, защото, освен че е познат като сватбарски музикант, Диньо Льолев е бил голям педагог и професионалист на много високо ниво. Той е дал правилната насока. Така че изборът е бил негов, аз само последвах пътя, който той е казал.

        Широка лъка ли те формира като музикант?

        Широла лъка почна да ми оформя вкусовете и критерия. Там започнаха силните тръпки и хъсът за работа да направя нещо със себе си и инструмента. То е интересно, защото, ако бях останал на нивото от Широка лъка, нямаше в момента да водим този разговор. Шило в торба не стои!Нещата се развиха. Имах желание да продължа по-нагоре: отидох и завърших Музикалната академия. След това имах огромното желание да отида София, защото столицата предлага повече възможности. Не подценявам Пловдив, любимият град ми е, ако трябва да бъда откровен.

        И попадна в оркестъра на Българското национално радио…        

Интересен е случаят. Още когато бях студент последната година в Академията, с проф. Милчо Василев изнасяхме концерт „Нова българска музика” – в зала „България”. И аз помня, че свирихме една пиеса, която е емблематична и позната на всички музиканти, които свирят на фолклорни инструменти. Коста Колев беше направил сюита за оркестър, но беше дал бавната част – мелодия за тамбура, като соло кавал. И на мен ми стана много интересно защо е раздал тази партия на кавала. Тя е много специфична и е характерна да се изсвири с тамбурашкото дрънкане. Запазих основната мелодия, но промених орнаментите, за да ми пасне на кавала. И си викам: – Сега, на концерта, Коста Колев или ще ме мине с голямата гилотина, или ще има друтия ефект – ще дойде и ще бъде щастлив от това.И няма да забравя – дойдоха в гримьорната двамата с Петко Радев. Коста Колев беше просълзен: – Ела, моето момче, откъде си ти? Викам: – От Хасково. – Ти си тракиец! И ти благодаря за това, което направи. Аз, когато правех тази сюита, ей така написах там да свири соло кавал. Благодаря ти, че си променил солото така, защото ти можеше да ме забиеш, а ти ме извиси и ме накара да се чувствам горд. И ти благодаря, че си си позволил да промениш това соло. Имаш моите поздравления.

        Настърви ли те тази реакция на Коста Колев.

Даде ми кураж и самочувствие, че когато човек вярва в себе си, трябва да направи това, което чувства. В музиката понякога има моменти на творчески поглед и решение, което трябва да се вземе.

         Трябва ли понякога при импровизация да бягаме от нотите като модел, структура?

        Не мисля, че трябва да бягаме от нотите, но при импровизация – да. Когато имаме ноти пред себе си, е хубаво да видим в тоя момент как може да дадем душа на нотите, на тази мелодия, защото едно изсвирване повърхностно, сухарско хвърляне на бегъл поглед не прави нещата добри. В много случаи музикантът трябва да даде живот на тая мелодия, да вкара енергия, която да се почувства от хората, които слушат и гледат.

         В юбилейния сборник „Оркестър „Дионис” – традиция за бъдещето” ръководителят на оркестъра Петър Тенев цитира думите на джазмена маестро Веселин Николов, че музиката е много често между нотите. Доколкото разбирам, и ти имаш това предвид?

         Да. Нотите са една условност, която трябва да спазваме, ако свирим с колеги. Това е нещото, което ни обединява, когато свирим някакво парче, пиеса. Оттам нататък всеки музикант трябва да вложи душа и умение в това.

        Къде е формулата: условно казано, нотите са от женски род?

        (Смее се…) Формулата е правилният човек да ги пипа. Никога не трябва да се гледа с пренебрежение и човек да казва – не. Да се пробват всички възможни варианти. Да дадеш максимума от себе си и ако наистина не става, да кажеш – тука никога няма да се получи.  Така е написано. Много често има и много глупости, които се пишат. Не искам да цитирам имена, но понякога нещата са писани твърде хаотично и амбициозно. Аз, като един изпълнител, винаги мога да разбера дали е правено сериозно, има ли този човек дадености. И защо е правено – да сме в играта и да ни се чуе името. Понякога имаме такива, крайно амбициозни хора…

         Мислил ли си накъде щеше да поемеш, ако не беше отишъл в радиооркестъра в София?

         Може би щях да тръгна за чужбина.

        Ама българската публика нямаше да ти се радва тука …

         Всяко нещо има плюсове и минуси. Ако трябва да бъде откровен, малко са местата вече в България, където можеш да усетиш този положителен контакт с публиката. Първомай е едно от местата, където наистина се случват хубави празници, хубава музика се поднася. Надявам се дълги години да се съхрани това нещо, защото вече на доста места избледняха изявите на българщината. На много места всичко отиде по дяволите. С тоя стремеж да минем в друго измеренеие – да бъдем по-големи европейци. Не знам? Българинът е много комплексиран човек.Тези трудни години на преход, не знам кога ще свърши всичко това, но нашите политици имат вина за всичко, което се случва. Подценяват хората, даже вече не ги зачитат като нормални същества. Ние ставаме някакви елементи в голямата машина, която де факто работи за няколко човека или за отбран елит, и хората станаха мравки в големия мравуняк, а царицата мравка е някъде там, встрани, и не се вижда, дърпа конците. Жалко, човекът в днешно време няма голяма стойност.Мисля, че и в годините назад до голяма степен има вина и тоталитарният режим, в който бяхме 45 години. Ние сме една шепа народ – 6 милиона сме почти, колкото един среден европейски град. Не казвам големите, защото те са 12-16 милиона. Какво има да бъдем по-нормална страна и да живеят хората по-добре? Затова ми е тъжно, защото изкуството трябва да вирее в една нормална обстановка. Хората да живеят добре и да получават нужните средства. Да не мислят как да си купят хляб и как ще оцелеят. За какво изкуство говорим тук, за каква духовна храна и стремеж към извисяване на човека…

         Бил ли си ограничаван какво да свириш?

        А! Много интересен въпрос! Благодаря за това нещо. И днес има хора, които – малко грубо ще го кажа – не ми желаят доброто. Не им е приятно, че аз свиря на този инструмент. И тези хора винаги се опитват да ми пречат. В голяма степен го виждам в отношението. Давам пример – много трудно е аз, ако реша да направя нешо,  да свиря на сцените на Аполония, на Пловдивските джаз фестивали – не че не съм го правил – и на разни други места, където определени хора имат влияние. Смятам, че в България има т.нар. мафия в изкуството и културата. Аз не откривам нещо ново, сигурен съм, че и други хора мислят така. В България има една шепа от хора, които желаят след тях да няма нищо друго. Те са вся и всьо. След тях и потоп. А не е така. Тука е малко – как да кажа – като вълча бърлога. Не може само определени хора да командват и да казват как ще се случват нещата. И в следващия момент казват: – Младите нямат желание, те нищо не правят. Напротив, има много хора с желание. При мене постоянно има такива удари под кръста, но аз не се предавам лесно. Даже това повече ме амбицира и мисля, че тези хора са жалки, а много от тях са влиятелни, с име, с авторитет. Не са откровени към себе си и към това, което правят. Те могат да бъдат по-полезни на младите хора и на изкуството, като със своя авторитет и влияние могат да помагат, но те помагат само на себе си и на хора, които нямат възможност да застрашат кариерата и името им. Даже напоследък забелязвам, че се вкарват грешни играчи в играта, за да може това да не влияе на тяхното его, да не ги притеснява. Голямо лицемерие има. Тази мания и стремеж се отразяват лошо.

         Добре, какво би направил, ако си министър на културата?

         Аз бих тръгнал не от големия град, а от малките селца да видя всички огнища на българщината – читалища, училищата. Бих използвал всички възможности и средства да възстановя уважението, зачитането на българщината и на културата. Бих хвърлил много средства в училищата, защото са в окаяно състояние. Бих проверил там какви хора преподават. Бих въвел задължителни униформи и бих променил правилата за вътрешния ред в тези училища. Казвам го малко с известна доза тъга, защото и моето дете е ученик и виждам от какво страда в момента нашето образование. Там трябва да има дисциплина, уважение към учителите, по-добри пари на тези хора. Защото, ако децата ни получават възпитание в семейството, те двойно повече научават в училището. На образованието и дисциплината трябва да се наблегне, защото му изпускаме края. И нашите деца утре, другия ден няма да бъдат това, което ние сме искали, и това, за което ние сме си мечтали. И оттам ще пострада цялата държава.Образованието и културата се нуждаят от спешна помощ. Много неща трябва да се правят там. За мене е необяснимо как днешният министър решава да прави Лувър в България. Хората нямат какво да ядат. Ние не сме някакво богато кралство. Ще се хвърлят излишни милиони, а с тези пари могат да се ремонтират училища, да се възстановят извънкласните форми, едно време имаше много такива – по литература, по рисуване. И много личности са тръгнали по този път. Ние разрушаваме всичко. Имам чувството, че тази тенденция е заложена във всички сфери.

        Навлязохме в темата за семейството, твоята съпруга е вокалистка. Как двама музикални родители формират светогледа на своето дете?

        Важен е личният пример, който дава родителят. Аз влияя дотолкова на сина ми – дъщеричката ми е още малка – да не прави грешни неща и лоши постъпки. Опитвам се да го възпитавам да бъде добър и дисциплиниран човек, но ми е малко трудно, защото той сега навлиза в тийнейджърска възраст. За другото не му влияя, по-скоро го насочвам. Държа да бъде поне с два езика. В момента учи английски и руски. След време ще го насоча и към испански, защото това са езиците, които са най-популярни. Аз само се опитвам да му кажа какво ще му бъде в полза за вбъдеще. Неговите желания, които са добри, ги подкрепям. В никакъв случай не избивам родителска амбиция чрез децата си.

        Понеже заговорихме за насочването, накъде би насочил кавалджиите, които са в музикалните училища и искат да усетят голямата сцена?

        Въпросът ти е много интересен, но не мога кратко и сбито да отговоря, защото пак трябва да тръгна от там, че в днешно време тези музикални училища, които бяха създаден някога, по времето на комунизма, след завършването всеки един имаше осигурена работа, знаеше къде ще отиде.

        Една скоба – ти каза, че тоталитираният режим в голяма степен е изиграл отрицателна роля?

        Плюсовете – и винаги съм го казвал – са видими. По времето на комунизма беше много силна образователната система, здравеопазването и много хубави неща се случиха в културата. И аз мисля, че до ден днешен всички, които заемат отговорни постове, трябва да го признаят това. Ако не беше Людмила Живкова, кой би построил сграда като НДК. Кой в днешно време би направил центрове за работа с деца? … Проблемът е, че децата нямат стимул. Единствено биха имали желание, ако виждат себе си в бъдещето, да виждат смисъл да продължат по този път. Ти ми задаваш въпроса, но аз само мога да кажа добри пожелания, да изразя надежда. В днешно време тези деца са обречени. Те излизат на такова ужасно ниво. Нивото е сринато тотално. Няма ниво. Не само в специалните училища по изкуствата…В музикалните училища какво предлагат, какви заплати? Кой преподавател ще отиде. Нивото на преподавателите също е доста съмнително там. Посей плавя, плява ще излезе…Вече в цяла България малко деца има. Ходя по семинари и ги знам колко са, а едно време не можеше да ги преброиш- кадърни, талантливи, можещи.

          Сега ми хрумва нещо – вън от егоцентризма, би ли обявил годишна награда, давана от Недялко Недялков или на името на Недялко Недялков, за най-талантлив млад кавалджия да речем?

         Разбира се, не само годишна награда. Бих дал, ако имам възможност, дългогодишна стипендия на този човек да се развива. Също имам една скрита мечта: ако имам финансови възможности, аз бих направил школа, където аз определям нещата как ще се случват и бих го направил, за да събера таланти и да ги създам, както на мен са ми помагали, както аз съм бил насочван.

     Срещу поносими суми за родителите?

     Не, без пари! Този опит и това, което имаме като знание, е важно на кого ще го предадеш. Къде ще заложиш, на коя карта. Не е невъзможно, но е много трудно. Може би в България вече някой трябва да направи една фондация, за да оцелеят тези идеи. Има хора с пари, стига да имат прозрението и желанието да го направят това.

        Вие, фолклорните изпълнители, идвате на  организирания през есента Празник на тракийската музика тук, в Първомай,  ежегодно, а получавате един аперитив и една вечеря…

         Поддържаме идеята, но докога ние ще го правим, виждайки в следвашия момент, че за едните може кокалът, а за другите агнето. Не е хубаво така. Ние го правим все още заради идеята, но много хора са недоволни от това. Много колеги ще спрат да идват и ще откажат участие точно по тази причина.В случай, когато трябва да се представят местните празници и обичаи, се злоупотребява с добрината на хората, които са тука. Жалко е, но ще го споделя – преди две години  мисля, че беше, кметът на Първомай покани Виевска група да свири тука. Нямам нищо против колегите, нищо лично. Даде им камара пари, които можеше да бъдат споделени с местните състави и музиканти, защото дал господ в Първомай талантливи музиканти. Защото това е все едно хвърлено в чуждата нива. Нека да обърнат малко внимание и да уважават хората, на които във всеки един момент разчитат на тях. Да дадат парите на тях, нямам нищо против другите колеги. Споделяй хляба с този, когото всеки ден виждаш и с когото ходиш по една  и съща земя.Въпросът е на желание на управниците тука, на общината. Нека да използват възможностите и да дават парите наистина на хората, които заслужават и в момента, в който заслужават. Един Празник на тракийската музика е от голямо значение и той може да възроди тези изгубени традиции от миналото, когато в Дълбок извор и Стамболово се случваха събития, които днес могат да бъдат сравнени с един концерт на световноизвестна рок група, където се събират десетки хиляди. А на Стамболово – на третото или на четвъртото издание – бяха над 200 хиляди човека. Нямаше място по поляните, където да хвърлиш яйце. От коли, от жадни за музика хора. Това, което се случва в Първомай, може да бъде естествено продължение на тази малко позабравена традиция.

        Най-новите планове на Недялко Недялков?

        В музиката продължавам да свиря с хора, които аз харесвам, продължавам да работя с позитивни колеги. Работя върху новия си самостоятелен албум.

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg

Коментирай