Проф. д-р инж. Симеон Василев, председател на СУБ-Пловдив: Контактът между учените е от голямо значение!

0

Международна конференция на младите учени започва утре в Пловдив. Организатор е Съюзът на учените. Изданието на научния форум е четвърто. Началото е от 10.00 в залата на Съюза в Стария град, ул. “”Митрополит Паисий” 6. Подробности очаквайте на www.kupih.com. Преди старта на събитието поканихме на интервю проф. д-р инж. Симеон Василев, председател на Съюза на на учените – клон Пловдив.

Проф. Василев, предстои четвъртото издание на Международната конференция на младите учени. Това ли е една от формите, за да съществува диалогът между младите представители на научното знание?

Да, но това е една от многото форми и тя е най-ефективна. Там, където се обсъждат резултатите от научната дейност – научните форуми, конференции, конгреси, – се трасира пътят на науката, прави се равностметка на постигнатото, набелязват се следващи стъпки в работата и най-вече се осъществява реалният контакт между учени, които работят в еднакви или сходни направления.

Това е от много голямо значение за развитието на научните изследвания като цяло.

Търсите ли интегративния модел с оглед на това, че конференцията привлича учени от различните направления, а не е строго тематизирана?

Определено. При нас, в Съюза на учените – Пловдив, по-голямата част от конференциите са общи и в такъв контекст се търсят граничните области в науката, които в последните десетилетия се оказват най-ефективният двигател на научния прогрес.

В класическите научни направления много от възможностите са изчерпани, докато в граничните – например биофизика, биомеханика, се раждат новите идеи и се създават новите научни продукти.

Вие сте франкофон и директор на Франкофонския център в Университета по хранителни технологии. Били сме на доста събития, където френските академични гости говорят за знанието без граници. Получава ли се то на форумите, организирани от Съюза на учените?

Стремим се да го постигаме. Доколко се получава или не се получава, ще кажат тези, които са около нас. Когато човек се потопи в една “кухня” и действа там, той няма дистанцията на оценъчния фактор.

Мисля, че една от идеите в нашата работа е да постигаме форма на развитие.

Светът върви с ускорени темпове: как съвместявате двете роли – председател на СУБ-Пловдив, и ръководител на Франкофонския център, който е с безспорен престиж в страната?

Нашият Франкофонски център – без да се хваля – стои най-добре в страната, включително и сред центровете на водещи университети.

При нас имаме много кандидати, доста студенти, които желаят да се развиват, някои правят докторантури във Франция.

Използваме различни форми, за да можем да приобщим нашата наука към една от водещите науки в Европа и света. Голямата идея на франкофонията е да уеднакви различията, доколкото може, разбира се. България е млада държава, докато Франция е един от стожерите в Европейския съюз, с много богати традиции в университетското обучение и съвременната наука. Ние можем само да се учим от тях и мисля, че го правим достойно. Вписваме се вече в много европейски измерения на науката.

И все пак лесно ли Ви е да съчетавате задачите в двете позиции?

Няма нищо лесно, когато човек се стреми да постигнен повече и да бъде по-съвършен в работата си. Невинаги може да се избира: понякога обстоятелствата те заставят да вземаш по-трудни решения, да поемаш рискове. В крайна сметка това поражда и други интереси. Старая се да ги съчетавам, но нека другите да дадат оценка.

Преподавате техническа механика – много формули, много графики. Как влияе тя на административната Ви работа?

Влияе благоприятно, защото формулите и графиките са израз на дисциплината на ума. Всяка формула е една зависимост. Тя може да се напише и с думи, но ще отнеме 1 или 2 страници. А когато я напишем със символи, се събира на един ред. Това е предимството на формулата. Затова са и измислени формулите – по-голяма концентрация на мисловна енергия да бъде събрана на по-малко място и по-лесно да се разчита.

Формулите и графиките в никакъв случай не са пречка в административната дейност. Нещо повече, самата теория на управлението – науката за управлението, е толкова математизирана, че представлява клон на приложната математика. Има вече математически модели почти за всичко – за реинженеринг, за вземане на решения …

Това са процеси, които взаимно се допълват и обогатяват.

И един малко по-различен въпрос – кога си казвате:”Дотук бях днес с науката и техническата механика” и какво продължава нататък?

Трудно е да се отговори на този въпрос. Формално си казвам, като свърши работният ден, че ще се занимавам с нещо друго, но преграда пред мисълта трудно може да се сложи. Дори когато почивам, отделни решения минават през съзнанието ми, обмислям различни варианти – за работата ми през следващия ден, през следващата седмица. Човешкото съзнание е един перпетуум мобиле, то си работи винаги.

Дори бих казал, че най-сполучливите решения вземам, когато правя друго – карам кола или се занимавам с нещо вкъщи. Нещата са преплетени…

Leave a Reply