Изкуството и науката танцуват, жанрът е продуцент

Между Коледа и Нова година сме празнично настроени, празнично оформени и заредени за купона. На празник се празнува, казано е и го показваме. Празникът събира, сближава, подсказва и често завърта виртуозно умонастроението. А при някои май то си е постоянно завъртяно. Днес екипът ни разговаря на импровизирана среща с представители на изкуството  и науката и те споделиха, че при тях празникът е ежедневен, а тържеството идва от новите артпродукти, с хрумванията в знанието, откритията и адаптацията им. С една дума, няма ваканция за мисълта. При нея и ваканционното усещане е стимул в създаването на продуктите. Още веднъж сме на “ти” с мотива, че изкуството и науката вървят партньорски, под ръка или за ръце – това ситуациите го определят. Вървят с артистично учене и научен артистизъм. За изкуството и науката няма граници в музикалните жанрове, защото самите те създават жанрове. Ах, тази дума. Жанрът е една от най-необятните думи. Дава възможности за всякакви експерименти със смисъла, с техниката на и за смисъла, с количеството, но не и с качеството на продукта. Качеството на продукта остава под рецензията на жанра. Той е позволител, продуцент, аранжор, но и рецензент. Рецензент е, без да пише рецензия и без да ни заявява кое е харесал, кое може да се направи по-добре и до кое сме били близо в направията.  Кодексът на жанра е отворен  в принципната си затвореност. И тук е тънкият момент на жанровото овладяване – да хванем отворите, защото всеки open носи нови възможности, хоризонти, абстракции, конкретни неща и какво ли още не. Това какво ли още не е всичко онова, жанрово и нежанрово заложено във възможностите на импровизацията. Тя е от нюансите в науката, а силно присъства в изкуството. Да импровизираме и на купона. Както импровизират в пристрастения си партньорски танц изкуството и науката. За да има изкуство в наученото и да научаваме лесно изкуствоведското!

Leave a Reply