Езиковата култура и езикът на културата

Езикът притежава такава способност, че само с едно изречение да поясни в един от възможните варианти заглавието: В езиковата култура откриваме езика на културата. Звучи сентенционно, преводимо, запомнящо се. Това не е изненадващо, тъй като поначало сентенционните неща се запомнят. Къде поради ритмично нанизания им смисъл, къде поради пристрастието ни човешко към сентенциите като умозаключение, отразяващо обобщен опит.

С езиковата си култура носителят на езика общува социално, индивидуално, естетически, игрово, комбинира думите в модели с различна аранжировка, изразява идеи чрез различни структурни варианти. Езиковата култура е широко понятие, макар и в повечето случаи да се възприема като владеене на правоговорните, правописните и пунктуационните правила на родния ни език. Езиковата култура е родово понятие спрямо равнищата, които са вътре в езиковата система – фонетично, лексикално(речниково), граматично с морфологията и синтаксиса. Всички тези равнища отразяват една йерархична схема. Най-просто казано, от звука до изречението, а чрез няколко изречения до неколкоизреченския текст.

Езиковата култура сигнализира умението не само да се познават езиковите средства, но и адекватните начини на тяхната комбинаторика в постигането на смисъла като логически феномен с атрактивна граматическа оформеност. Смисълът като единство, без двусмислието, но с възможните разносмилия. Те вече отиват в друга посока и са изразители на потенциала, заложен в езика като система – да казва много неща с малко изразни средства, да ги казва, без да раздвоява смисъла. Езикът може да сдвоява единични факти, постигайки нов изразен продукт – от по-високо ниво и с повече знаковост. В теоретичните описания върху езика като система ясно се казва, че той не е механичен сбор, а цялост, организирана по определени принципи с конкретно взаимодействие между инградиентите.

Тук е знаковият момент в езика и той ни насочва към вътрешния смисъл на понятието език на културата. Културата е знаков феномен и предлага голям набор от знакови системи и подсистеми, които в своята общност и активно функциониране образуват този специфичен език на културата. При него граматическата конкретика излиза с художествени наслагвания, с интерпретации от философско, антропологично и етнокултуроложко познание. Езикът на културата е понятие с макросмисъл, със своите многовариантни и полифункционални представяния.

Няма учудващ момент и в това, тъй като и самият език може да се възприеме като един голям смисъл, достигането на който минава през системите и подсистемите. В тяхното опознаване, осмисляне, овладяване и реализация. Така езиковата култура и езикът на културата сякаш тръгват от две различни посоки, но в един момент от движението си се срещат. Защото и двете имат най-малко една обща роля – да назовават кодирано, за да разкодираме смисъла при възприятието на устните съобщения и писмените текстове.

Във и чрез езиковата култура и към езика на културата.

 

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg

Leave a Reply