За народната музика и старите мелодични мотиви

Първите януарски дни са поредица от празници – от прехода стара-нова година, продължаваме с именниците и идат наздравиците и музиката. Вчера с екипа гостувахме на именници, дето ще празнуват скоро, и техните предци заразказваха за старите практики да се чества името на Йордановците, Ивановците, Антоновците, Атанасовците. Та в приказката им за приказното тяхно младо време стана дума и за народната музика. за онази старата, вкъщи или на хорището, без озвучителна техника. С яко надуване от старите майстори на духовите инструменти. Та старите именници си спомняха за старите майстори и най им бяха в акъла кларнетистите, а те им викат кърнъжии. В говорите кларнетът става кърне: така устата на местния любител по Тракия произнася думата за класическия инструмент, превърнат във водещ и в българската народна музика.

Кларнетът е от най-обичаните класически инструменти, с които се свири народна музика. С кларнета са възможни всякакви мотиви да бъдат изсвирени, възможни са и стотици вариации и импровизации. Възможни са, защото кларнетът има неподозирани възможности, както казват академичните музиканти, преподаващи този инструмент. А у нас дал Господ таланти в кларнетното изкуство. За акад. Петко Радев световната сцена отдавна е близко нещо, а името и способностите му години наред са в Миланската скала. Иво Папазов грабна световна награда за кларнетист и това се оказа нещо естествено за феноменалния музикант. Десетки са майсторите на този инструмент в българската народна музика. И ако почнем да ги изреждаме, рискът да пропуснем най-малко един от тях, стои още на първия ред.

Друга е идеята сега – фантастичните постижения на българските майстори са факт, факт е и световната им слава. В един етап от своето развитие обаче те са изпълнявали доста от тази народна музика, за която сега именниците с побелели коси си спомнят сякаш е било вчера мегданското хоро. А тази музика е винаги актуална. Носи архетипите, от които не е трудно да се върви напред. В тази музика са онези простички на първо чуване мотиви, които крият в своята мелодична структура изисквания за майсторлъшка ръка. Има я традицията, подадена и предавана под една или друга форма. Има я традицията в българската народна музика и я поддържат точно тези мелодични мотиви, връзка между стиловете в народномузикалното развитие, но и основа на тънката музикална струя, която тръгва към ухото на българина, когато зазвучава нашенският инструментален фолклор.

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg

Leave a Reply