Проф. Огнян Сапарев: Литературната комуникация май се развива по-добре от човешката

 

Втора премиера в Пловдив на „Критически илюзии”: намаляха ли илюзиите на проф. Огнян Сапарев след излизането на тези две книги?

Малко намаляха, но още има достатъчно!  За добро или за лошо господ ми е дал толкова много илюзии, че аз непрекъснато се мъча да се отърва от тях, и все още има.

В медийното пространство Ви представят като литературната емблема на Пловдив. Тази илюзия съпътствала ли ви е в годините?

Не. Чак такива илюзии не съм имал! Все пак моите илюзии са по-умерени и по-самокритични.

Казахте, че през седемдесетте и осемдесетте години Пловдив е имал много силен творчески климат и е позагубен днес. Вярвате ли във възвръщането му?

Много ми се иска да вярвам, само че, като гледам съответните отговорни фактори, нещо нямат кой знае какво голямо желание това да стане.

Предстои издаването и на трети том. Какво ще включите в него?

Там имам разни рецензии и за пловдивски автори, част от които само за двама влязоха дотука. След това имам още някои интересни неща. Даже първата ми кинорецензия от 1965 г., бях студент още – третокурсник, за “Лимонадения Джо”. Бих я напечатал.

„Литературната комуникация” се превърна в любимо четиво на няколко генерации филолози. Какво е нейното огледално отражение в живота според Вас?

Нейното огледално отражение е човешката комуникация, обществената комуникация, но литературната комуникация се развива май по-добре, отколкото човешката комуникация. Това е лошото! Нашето общество се забатачва все повече и повече за съжаление!  Всички тези разделения – политически, имуществени, прочее…

Ето аз с някои свои стари приятели вече не си говоря, понеже те полудяха политически, нещо истеризираха политически в една или друга насока и просто не може да се общува. Това е един много сериозен проблем български днешен между другото!

 

 

 

Leave a Reply