Книгата – многоизмерна и калифонична

 

Световният ден на книгата се чества днес за 16-и път. Празникът е определен от ЮНЕСКО. С празнуването на 23 април се стимулира четенето, издателската дейност и защитата на интелектуалната собственост чрез авторското право.

Книгата е от постоянните спътници в човешкото ежедневие. Различна по жанр, по графично оформление и по обем, тя казва различни неща и насочва мисленето ни в различни посоки. Съвременната книга има своите по-ранни във времето тела архетипи и те по естествен начин отразяват духа на епохата, когато са възникнали.

Книгата е информационен източник, но книгата е и код. Ако енциклопедията например ни дава директна информация за събития, факти и техните деятели, то художествената литература ни отвежда към дълбините на един друг тип смисъл – казан недиректно, подсказан леко или съвсем частично загатнат. Там вече е кодът на семиотиката на смисъла. Днес хуманитарните науки са завъртели сериозно стрелката, показваща скоростта на тяхното развитие. Съвременният хуманитаризъм е и бърз, и провокативен, и вълнообразен, и какъв ли не! В това, разбира се, има само положителни моменти, защото много начала, слети ведно, превърнаха хуманитаристиката в интердисциплинарна област с динамично взаимопроникване на нейните съставки. И това често се посочва от специалистите в отделните дисциплини, моделиращи нейния смислов обем и понятиен апарат.

Та да продължим за книгата. Книгата е знак и образ на филологическото начало, а то, от своя страна, в буквалния си превод се представя като любословие. Пристрастяването към словото и ословесяването на интелектуалната страст са две отражения на креативното у личността. И именно това креативно превръща индивида в личност по пътя на прехода към интелектуалните висини, където книгата е и добрият справочник, и навигатор. Книгата е арткомбинация от полиграфия и текст. В съвремието на филологията се разви и идеята за еротиката на книжното тяло, с което значимостта на нейното оформление получи още една силна легитимация.

Научната и художествената литература имат своите запазени пространства в континента на книгата. Там като нещо междинно стоят и книгите, които притежават и научно, и общопопулярно съдържание, та в съчетанието от двете са желано четиво за широката публика.

Книгата има способността да говори, но тя и често изговаря информацията с неезикови средства. Тези средства, познати ни от терминологията като паравербални, можем да срещнем в онези книги, където езикът на техния автор е сам по себе си паравербален. И макар в една такава постановка да се създава впечатлението за парадоксалност – е, как така нещо, назовано с езикови средства, е паравербално, паравербалното си остава. То е втъкано като стилистична техника в смисъла на текстовете. А текстовете и казаното от тях е толкова разноизмерно, че понякога да се доближи единното тълкуване, е въпрос не само на познания и концентрация, а и на опцията в един момент да сложиш интерпретативната бариера. Да обобщиш усвоеното до нея и впоследствие да погледнеш оттатък нея…

Споделената идея за интепретативната бариера идва като различна, но интересна метафора, защото интерпретативната бариера може да се възприема и като смислово многоизмерна. Преди да те пусне в своята същина, книгата също слага интерпретативна бариера. И може би в това е нейният голям смисъл, защото книгата има вътрешните си закони на съдържанието и правила, които, ако не на всяка страница, то поне през няколко ти напомня, докато се „разхождаш” из нея. А че четенето не е механичен процес, в това съмнение няма. Четенето е акт на познание, в което разкодираш и тълкуваш. Съмняваш се и провокираш, като преди това книгата те е провокирала. Четенето е интелектуален акт и колкото повече въпроси породи то, явно толкова повече интелектуализъм е вложен в самото четене. Четенето не е движение на погледа през редовете, а поглед вътре в погледа на автора и неговите постановки. Четенето е нещото, към което се стремим, а книгата е тази танцувална фея, чиито цветни тоналности звучат калифонично. Дали сме добри възприематели и какво чуваме, става ясно от отгласа, който впоследствие творим. За прочетеното, за книгата и за предстоящото да се напише. Като творчески акт с вътрешноенергиен заряд и нещо различно, или знание, дадено по други линии и от други рецептивни пространства.

 

Leave a Reply