Словесна сюита за хумора

 

В Световния ден на хумора и шегата хумористичните действия и думи имат празник. Празникът е и на техните изпълнители. Хуморът и шегата са интересни спътници в ежедневието, пилоти са на охудожественото настроение. Но хуморът и шегата изискват и пилотиране. Така се стига до майсторството да пилотираш онова, което пилотира приповдигането на настроението. Става някаква тънка размяна на ролите в пилотажа… Но и възможна, защото е пилотаж!

Смехът е продукт на мисълта и двигателните реакции. Смехът може да бъде породен от различни фактори и да носи различна степен на ефектност. А защо не и на ефективност. В ефективността на смеха прозира умението да използваме смеховия ресурс като сугестивно средство по пътя за постигане на комуникативния баланс в смесени ситуации…

Смешното е  обект на изследване в естетиката, то принадлежи на нейните категории. Влиза в параметрите на естетическия анализ заедно с комичното. В българската научна традиция смешното е получило академичната си интерпретация от Исак Паси, философ презентатор на разгърнато мислене, философизирана стилистика и есеистична резултатност на наратива. Книгата на Исак Паси „Смешното” приема читателя си в една мисловна зона, където тълкуваното и подсказваното от автора вървят в синхрона на своето привличащо присъствие. Така ние имаме в родната научна традиция досег до многоаспектна академична интерпретация на смешното.

Иначе погледнато, в ежедневието на социалността смешното притежава своето денонощно ревю с динамизирано многоформие. Смешното е забавният концерт на думите, където те показват блясъка на своята грациозност и предразположеността си да бъдат многовалентни партньори.

Думите имат темперамент, който може да сменя честотите и параметрите си. Думите принадлежат на комбинаториката, която нашата мисъл им прилага. Думите са способни да се адаптират бързо към контекстите, в които ги поставяме при  вербалната си активност.

Контекстът безспорно е нещо като keyword и ако уловим правилно неговите граници и възможностите за модификация на вътрешната му смислова вместимост, ще открием място и за хумора. Дори не само на 1 април, а и в другото време, което изпълва комуникативния календар. Въпросът е да търсим хумора и правилната му моделировка. За да получаваме от хумора моделите на настроението, които от имагинерни може да се постигнат като емоционална реалност с позитивно въздействие!

Честит празник на хумородейците, хумороманите и хуморофеновете!

Да стартираме с хумориадата!

И да е хумориадно!

Leave a Reply