Езиковедът доц. д-р Красимира Алексова: Всяко семейство има свой речев репертоар

 

Доц. Красимира Алексова е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специалист е в областта на съвременния български език и социолингвистиката. Доц. Алексова има поредица от участия в националното жури по езикознание на пловдивската студентско-докторантска конференция. Заедно с това нейни студенти – открития за лингвистиката ежегодно участват в конференцията, а някои вече са част от преподавателската общност. 

Доц. Алексова, Пловдив ли се оказва центърът на научните форуми за млади филолози, вие идвате вече поредица от конференции като журирищ езиковед?

Благодарение на труда, вдъхновението и ентусиазма на организаторите на Националната студентска конференция – студентите от Лингвистичен клуб  „Борис Симеонов” от ПУ, на доц. Красимира  Чакърова и доц. Татяна Ичевска, на подкрепата на деканското и университетското ръководство, както и със съдействието на Съюза на учените – Пловдив, тази конференция се утвърди действително като най-престижния форум за студентския научен интерес. Казвам го с радост, но и с малко благородна завист. Важното е обаче, че студентите бакалаври и магистри, както и докторантите имат възможност да представят своите текстове, да защитят заявената от тях възможност да бъдат изследователи, защо не и бъдещи учени. Това е и мотивът, който ме движи през всички години, в които участвам като член на националното жури по езикознание. Благодаря на колегите организатори, че ме канят и ми дават възможността да изпитвам всяка година  удоволствието и вълнението от това да слушам студентите как представят себе си, а и научните си ръководители в едно благородно състезание. Признавам си, че се вълнувам повече, когато мои студенти четат, отколкото когато самата аз представям свои текстове.

Конкурират ли се двете школи – пловдивската и софийската в езикознанието, ако вземем за база темите и интерпретациите, представяни от бакалаври и магистри?

На тази конференция конкуренцията според мене е само една положителна реализация на стремежа студентите ни да представят себе си не само като знаещи, но и като можещи; не само като обекти на обучението, но и като субекти в научното изследване. Естествено – те представят и своите научни ръководители, които са част от пътя на знанието. Така разбирам конкуренцията – като fareplay в донкихотовските ни усилия да подготвяме и подкрепяме знаещите и можещите. Естествено, че в работите на студентите личат различията в изходните теоретични позиции, но това е положително, защото там, където властва униформеността, не е възможен прогресът, а науката е наука, когато в сблъсъка на гледни точки всеки търси аргументите, с които да защити позицията си.

Имате изследване върху езика на семейството: какво е съвременното българско семейство според езиковия си модел?

Семейството е микрообщност, която обаче има макрофункции в езиков аспект, тъй като в него протича езиковата онтогенеза, предаването на езиковия код между поколенията, в него текат процеси на сравняване и балансиране на речевите репертоари на съпрузите, формира се семейна речева норма, която контролира и комуникативните стилове в семейното общуване, и индивидуалните особености в речта на всеки от семейните членове. В семейството се сблъсква и езиковият вкус на различните генерации, личат промените във времето. Всяко семейство има свой речев репертоар, включващ не само общите за всички семейни членове речеви особености, но и набор от допустими индивидуални различия. Формираният семеен речев репертоар е особено важен в процеса на усвояването на езика от децата, тъй като родителите са модел за подражание. Детето усвоява от тях не само регионалната маркираност на речта, но и важни комуникативни модели, стилове на общуване, нагласи. Представете си едно семейство, в което вулгаризмите са част от ежедневната комуникация. Едва ли ще бъде учудващо децата в такава обстановка да ги усвоят още от рано.

Влияе ли езиковият модел на семейството върху формирането на потенциално филологическо мислене у детето?

Този въпрос предполага отговора си. В семейства с традиции в областта на филологията съществуват всички благоприятстващи предпоставки за развитие на филологическа насоченост у децата. Интересът към хуманитарното знание се заражда в ранна детска възраст, когато децата любопитстват с какво се занимават родителите им, имитират техните занимания, слушат техните разговори, общуват с тях и със семейни приятели от същия кръг. Пресилено би било да твърдя, че от всяко филологическо семейство “излизат” все филологчета, но със сигурност израстват деца, които имат усет към словото, към богатството на езика; деца, които притежават по-голяма комуникативна адаптивност спрямо разликите в ситуацията на общуването. А от тях ще излязат и по-добри юристи, и по-успешно общуващи с пациентите си лекари, по-убедителни адвокати, по-красноречиви политици и гъвкави икономисти.

Докъде е стигнала българската лингвистика и накъде би тръгнала, ако потърсим прогнозите?

Това е труден въпрос, защото ангажирането с оценки и прогнози винаги крие риск за субективност на преценките поради лични пристрастия, а  и поради липсата на онази дистанция (или във времето, или в пространството), която е нужна, за да се дават оценки. Но все пак ще си позволя да кажа, че българската лингвистика има своите постижения, които не отстъпват на добрите образци в световната наука. Лошото е  не в липсата на трудове и идеи, а във възможностите (или по-скоро твърде ограничените възможности) българските лингвисти да представят своите постижения на международни форуми, поради скромните финансови условия в университетите и институтите. Продължава обаче у мен да тлее надеждата, че все пак са останали будни умове, които да осъзнават, че образованието и науката са тези, които ще гарантират бъдещето ни. Само че патетични оценки и обещания около празника на просветата и културата не са достатъчни, а реално осъществявана стратегия за подкрепа на науката…

В  Деня на славянската писменост филолозите посланици ли са, или повторяеми усвоители на знанието за словото?

Струва ми се, че и двете възможности са позитивни, ако правилно разчитам въпроса Ви. Без да си усвоил натрупаното предходно знание, няма да имаш онзи трамплин, който да осигури качественото предвижване напред. Когато скачаш от падинка, вероятността да скочиш много на високо е по-малка, отколкото ако стартираш от някой хълм. Ролята на посланици  на словото филолозите са имали във всички времена, дори и в древността, когато хуманитарното знание е било обвързано с точните науки в заниманията на енциклопедистите. Разбирам филолозите като посланици, защото именно те предават на другите чувствителността към словото, към езика, който е най-богатата система за общуване.

Желая на всички щастливо празнуване на 24 май – уникален празник в целия свят, с който можем да се гордеем.

Да, наистина е гордост да си уникален с уважението и преклонението пред езика и културата!
Честит празник!

 

 

 


 

 

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg

Leave a Reply