Ас. Надежда Стоянова, СУ „Св. Климент Охридски”: Взаимоотношенията между автор, творба и читател са многопосочни!

Надежда Ангелова Стоянова е родена в Карлово, където завършва СОУ “Васил Левски”. В периода 2002-2006 следва Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. От 2007 г. е магистър по литературознание. През 2008 година е приета за докторант в катедра “Българска литература” на СУ, от 2011 година е редовен асистент към същата катедра. Има редица публикации в “Литературен вестник” и в сборници с литературна критика. Част е от редакционния екип на сп. “Littera et Lingua”.

Ас. Стоянова беше в журито по литературознание на XIV национална научна конференция за студенти и докторанти „Словото – (не) възможната мисия”, проведена в Пловдив на 17 и 18 май. Сега екипът ни среща читателите с ас. Надежда Стоянова, а фотосът й в това интервю е направен от Яница Радева.

От участник – в журито: бърз преход или естествен резултат?

Естествен резултат, но с цената на много продължителен и голям труд. Използвам възможността да благодаря на организаторите за поканата – за мен беше чест да бъда жури с мои учители.

Разкажи на читателите с какво са свързани твоите академични изследвания.

Интересува ме историята на българската литература. Конкретните ми занимания в момента са свързани с изследване на рефлексията върху времето в литературата между двете световни войни; занимавам се и с оперативна критика.

Чара на литературата къде да го визираме?

Литературата винаги ме е привличала в опита си да ни държи бдителни, разсъдливи, чувствителни в потискащото сетивата ни всекидневие.

Ако писателят и творбата се ухажват, какво остава за читателката?

Сложни и многопосочни са взаимоотношенията между автор, творба и читател. Литературата обаче ни дава изключителния шанс да обменяме опит, да комуникираме с други човешки същества въпреки ограниченията на време и пространство – ето това е, което „остава“ както за автора, така и за читателя.

Мъжете или жените са по-сензитивните читатели на художествена литература?

Не мисля, че полът има значение.

С какво литературният текст може да се превърне в пораждащ светогледи за своите потребители?

Не бих определила читателите като потребители. Мисля, че литературният текст именно в качеството си на такъв винаги е в състояние да разшири светогледа на човек.

Артистичните ти снимки във facebook издават склонност към повече изкуства, кое от тях те привлича?

Родителите ми са художници, аз самата дълги години съм се занимавала с музика. Интерес проявявам към всички изкуства и възможността, която ни предлагат, да мислим, да чувстваме света, който обитаваме, всеки път поновому.

 

Leave a Reply