Валентина Стоенчева – Георгиева, директор на СОУ „Св. Патриарх Евтимий”: Диалогът е решаващ!

0

Г-жо Стоенчева, СОУ „Св. Патриарх Евтимий” отпразнува седемдесетгодишния си юбилей, млади са обаче стратегиите на училището?

Млади са стратегиите, но ние сме се постарали да запазим това, което е хубаво от традициите, съчетаваме го с нови идеи, вървим напред. Факт е, че успехите са ни големи през последните години, тъй като съчетаваме традиционното с иновативното.

Каква е успеваемостта на вашите ученици при кандидатстването в университетите?

Имаме доста висок прием – може би около 80-90 %. Голяма част от нашите ученици излизат и в чужбина. Имаме много високи успехи по химия и биология, които оказват влияние за приема на учениците в медицински и инженерно-химични специалности. Някои от учениците ги приемат още през учебната година, когато се провеждат състезания по химия. Имаме успехи в областта на физиката, математиката, българския език. Да не пропусна нещо. Нашите ученици са с  широкоспектърни изяви!

Колко са учениците в СОУ „Св. Патриарх Евтимий”

Училището е най-голямото на територията на областта. Имаме 1450 ученици, като те се обучават в две по-големи сгради и три по-малки – публична общинска собственост, както и в два апартамента, които са частна общинска собственост.

Базата е в изключително окаяно състояние, защото учениците са много, а мястото е малко. Доста сме разтревожени от факта, че всичко се руши. Бихме искали Община Пловдив да ни подаде ръка. Те се опитват да ни помогнат, но определено смятаме, че може какво още да се желае, тъй като това е най-емблематичното, бих казала, училище за Пловдив.

Сградите се нуждаят от саниране. Имаме изготвени доклади за енергийна ефективност, така че те биха били полезни на Община Пловдив при кандидатстване по проект за енергийна ефективност, тъй като ние като училище нямаме право самостоятелно да кандидатстваме. Това може да го стори само Община Пловдив.

От какво най-много се нуждаете в материалната база, като изключим казаното до момента?

Освен от енергийната ефективност, за която смятам, че е силно належаща, и от допълнителни помещения, които да бъдат общинска собственост и в тях да провеждаме част от занятията по домашен бит и техника, както и полуинтернатни групи. Касае се за т.нар. целодневно обучение, което стана препоръчително вече и до трети клас, а ние няма къде да провеждаме заниманията с децата  от втори и трети клас, чиито родители проявяват интерес към целодневна организация. Също така се нуждаем от нови компютърни системи. В момента има такъв проект – ИКТ в образованието, кандидатствали сме, очакваме отговор за това. Имаме възможност да съфинансираме този проект. И очакваме от училищното настоятелство, с което работим много добре, да ни отпусне средства за ремонта на стаите, в които ще монтираме новото компютърно оборудване.

Широк е достъпът до различни източници на информация в интернет пространството, как успява преподавателският екип да овладее устремеността на учениците в различни посоки?

Нашите учители са любознателни, имаме портали, които ни дават много информация по отношение на обучението. Бихме искали да подобрим и в тази посока базата, за да може максимално да се използват всички възможности на този вид обучение. Имаме обещана от издателство „Просвета” една интерактивна дъска по повод седемдесетгодишния ни юбилей, която предстои да бъде монтирана следващата учебна година, както и спечелен проект за оборудване на кабинет по биология, който също включва монтиране на интерактивна дъска с мултимедиен проектор. Така че вървим в тази посока. Ако бъдат модернизирани компютърните кабинети, това също ще направи по-ефективно обучението по информатика и информационни технологии. Иначе всеки учител в СОУ „Св. Патриарх Евтимий” има служебен лаптоп по спечелен от училището проект.

Мобилни са преподавателите в училището, мобилна е и мисълта им?

Пак казвам: работим в посока комбинация между традиционно и иновативно, но все пак трябва да имаме и база за приложение на новите технологии.

Конкурират ли се хуманитарният и природоматематическият профил?

Ние сме по-скоро хуманитарно училище. При приема след седми клас имаме три хуманитарни паралелки и една природоматематическа. След осми клас миналата година имахме хуманитарен профил, тази година е  природоматематически.

Преобладава хуманитарната насоченост в училището, но в никакъв случай това не означава, че подготовката в природоматематическия профил е на по-ниско ниво. Ние даваме отлична подготовка на учениците във всички класове и по двата профила. Тази година при външното оценяване след седми клас СОУ „Св. Патриарх Евтимий” е на първо място в областта по успех и сме със сто процента прием на децата след седми клас в профилирани паралелки.

Кое поддържа духа на съзиданието в СОУ „Св. Патриарх Евтимий”?

Имаме много добри преподаватели по всички предмети и показваме много високи резултати и на държавните зрелостни изпити!

Вероятно лесно се управлява и учителски екип от висококвалифицирани специалисти?

Когато водиш диалог с интелигентни хора, разбира се, че е много по-лесно, тъй като от един разговор е ясно за какво става въпрос. Мисля, че съм намерила  много добър диалог с учителите и вървим заедно напред. Факт е, че  и седемдесетгодишният юбилей беше много знаков. Направихме го съвместно с усилията на всички учители. Те успяха да мотивират и учениците за активно участие в провеждането на дейностите в седмицата, посветена на годишнината.

Това направи доста голяма реклама на училището, тъй като успяхме да покажем какво и как се прави в училище.

Тази година приемът от пети клас е от седем на осем паралелки – не сме върнали нито едно дете. За нас всяко дете е важно и към него подхождаме според индивидуалните му възможности. Всички са добре дошли, приемаме ги с отворени обятия и ще се грижим за всички деца през тяхното обучение в училище.

На юбилея беше посветена и изложбата, която открихте на 18 юни в НБ „Иван Вазов”. Високи художнически постижения?

Да, имаме си и много талантливи малки художници. За това допринася трудът на г-жа Елица Гигова, която ги обгрижва в пленер, посветен на това да съхраним духовното богатство на България. С нейна помощ децата излязоха извън сградите на училището, започнаха да  творят и създадоха много красиви произведения, които са достойни за показване и са гордост за самото училище, макар че на практика нямаме профил по изобразително изкуство.

Виждате ли като бъдеща проекция разкриването на такъв профил?

На този етап – не, въпреки че предстоят промени в законодателството, като Закона за училищното образование, който ще обедини сегашния Закон за народната просвета и Правилника за прилагането му. И там се предвиждат традиционните профили да бъдат допълнени, а някои от тях заменени с нови, като всяко училище би могло да избира какво да бъде профилираното обучение.

Профил по изобразително изкуство може да се обсъди на Педагогически съвет. Не е изключено и това да стане.

Казахте при откриването на изложбата, че заниманието с изобразително изкуство повлиява върху ценностната система на учениците. Кои други фактори влияят?

Семейната среда и възпитанието вкъщи е от първостепенно значение. Родителите трябва да приемат факта, че те и ние стоим от едната страна на барикадата, не сме врагове и би следвало да работим заедно за формирането на ценностната система на децата.

И ако срещаме родителското разбиране и помощ, бихме могли да постигаме много големи успехи.

Принципно е ясно, че моделът на поведение, който се вижда и вкъщи, и в училище, е определящ. Като  преподаватели се стремим да възпитаваме у учениците такава ценностна система, която да отговаря на имиджа на училището.

 

Какво още трябва да се добави в модела на съвременното българско училище?

Труден въпрос, но определено след демократичните промени – след 10 ноември, за съжаление решихме, че всичко, което бихме могли да запазим, да го доразвием и да го адаптираме към съвременното българско общество, трябва да се отрича на сто процента, и сега е трудно да го възстановим. Например униформата. Наистина по време на социализма униформата беше порочна практика дотолкова, доколкото всички ученици в България ходеха с една и съща униформа, която не изглеждаше никак естетическа и ни обезличаваше.

Сега се опитваме да наложим униформа, която е избрана от самите ученици, която да им харесва, да е различна от останалите училища и децата да се гордеят, че я носят, защото са възпитаници на СОУ „Св. Патриарх Евтимий”. От тази година стана задължително носенето на униформата и определено срещаме трудности, въпреки че почти ги преодоляхме. Сигурна съм, че до година–две учениците биха си носили униформите с удоволствие.

Да кажем нещо повече за този алманах с интересна полиграфия и графичен аранжимент?

Честването на юбилея ни костваше много време, усилия и включване на много хора. Бяхме сформирали комисия още в началото на учебната година. И една от идеите за празника беше създаването на този алманах, която във времето се избистри, в резултат на което се оформи и концепцията какво точно да съдържа алманахът. Всички учители и ученици се включиха в неговото създаване. За нас беше важно в началото да отбележим в исторически план какво развитие има самото училище – още повече  че то обединява във времето две училища – това и т.нар. „Малката Лиляна”. Много държахме да разкажем историята и на двете училища и тяхното обединяване да остане като ценен исторически материал.
Решихме всеки клас да направи проектна страница, на която да представят класа, и получихме много интересни идеи. Децата по различен начин представяха класа независимо с какъв профил е или какви са особеностите на учениците.

Сигурна съм,че алманахът ще става още по-ценен във времето.

 

Почувстваха ли юбилея като свой самите ученици?

Мисля, че да. За една седмица имахме различни дейности, с които отбелязахме юбилея. Открихме много интересна историческа изложба – „Училището вчера, днес и утре”, която проследи развитието на училището, извадихме стари снимки, юбилейни вестници, знамената на училището. Показахме и постиженията на малките художници, макети на различни географски обекти. Нашите ученици направиха един небостъргач, изработен от картони, кашони, диапозитиви. Проведохме ден на отворените врати за бивши ученици. Постарахме се да обхванем всеки един, който по някакъв начин се е докоснал до миналото или настоящето на училището, надяваме се и до бъдещето.

Учениците писаха есета, рисуваха, правиха модели. Решихме, че трябва да бъдат наградени за труда си. Ученическият съвет направи и базар, на който се представиха продукти, изработени от самите деца. Не забравихме и всички онези учители и помощник -директори и директори, които са работили в това училище. Събрахме ги на тържествен Педагогически съвет. Подарихме им по един алманах и по един поздравителен адрес за заслугите към училището. За директорите бяхме изработили и специални плакети, защото е голяма отговорност да си директор на такова училище.

Светлинни са обаче резултатите?

Това е хубавото, че можем  после  да берем плодовете на труда си. Юбилеят ни послужи и като една много добра реклама какво се прави тука и какво ни предстои за вбъдеще.

Вашето послание към колегите ви, към директорите на другите училища, към преподавателите като цяло?

Прави, каквото трябва, да става, каквото ще. Колкото и да звучи клиширано, ако всеки прави това, което трябва, резултатите са впечатляващи.

Добре е да бъдем по-позитивни, по-добри, това ще ни направи по-успешни. Диктаторският подход както към ученици, така и към учители не е успешен. С помощта на диалога и позитивността могат да се решат много повече нещата, отколкото ако се върви с авторитаризъм спрямо учениците, и учителите, и всички останали в екипа.

 

 

 

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg

Leave a Reply