Шефът на „Хермес” Стойо Вартоломеев: Книжарницата е и място за общуване!

Книжарница „Хермес – Централ” е носителят на наградата „Хр. Г. Данов” за книгоразпространение, както www.kupih.com писа часове след връчването на отличията.  При получаването на приза управителят на издателство „Хермес” Стойо Вартоломеев обяви, че паричната сума от наградата отива като дарение за фондация „Пловдив – европейска столица на културата”. Днес марката „Хермес” е широкопопулярна в книгоиздаването и книготърговията.

Г-н Вартоломеев, при връчването на наградите „Хр. Г. Данов” казахте, че бъдещето на книжарниците е да не са само магазини за книги. Кога книжарниците надминават тези параметри?

Когато повече хора започнат да влизат в тях не само за да си купуват книги, но и да участват в различните творчески прояви. В нашата книжарница за миналата година има над 50 събития- срещи с писатели, книги с автографи, детски празници, четения…  Подобни събития създават кръг около книжарницата, който подсилва търговския ефект. Аз и друг път съм казвал, че купувачите на книги са специални хора – това са хората, които ходят в супермаркета, но това са и хората, които имат богат емоционален живот. Те идват в книжарницата, понякога споделят много лични неща, които може би не споделят с близки хора. Затова смятам, че книжарницата е нещо повече от магазин за продажба на книги.

Посочихте успеваемостта на „Хермес” и като издателски тиражи, и като продажби. Какви са най-новите моменти в издателската Ви стратегия?

Няколко неща. Четенето е като модата в дрехите. На всеки 4-5 години има промяна. В момента има засилен интерес към книгите за самопознание – книги, насочени към личния свят на човека.  Хорхе Букай е един от най-големите ни успехи в тази посока. Посланията му са ясни, разбират се от много хора. Чрез подобни текстове човек преоткрива и себе си. Както казва Хорхе, за да обичаш околните, за да си приятел с другите, най-напред трябва да си приятел със себе си. Тогава ти можеш да зачиташ и останалите.

Какво беше за издателя Стойо Вартоломеев получаването на наградата в къщата музей „Христо Г. Данов”?

Много лично събитие, защото аз съм работил 10 години  в издателство „Христо Г. Данов”. За нас Христо Г. Данов не беше само името, а мечтата, която може да осъществи един издател.  Освен това дядо Данов е бил и книжар –имал е книжарница в Пловдив и в Русе. Преди два месеца открихме книжарница в Русе.  Вълнувах се, защото знаех, че дядо Данов също е имал книжарница в този град.

Къщата музей „Хр. Г. Данов” за мен е много лично пространство,  кара ме да се гордея с това, което съм постигнал – за себе си и за издателството.

Пишете ли литературна критика днес?

Аз обикновено казвам, че съм пенсиониран литературен критик. От 25 години не пиша, защото се занимавам с книгоиздаване и книготърговия. Като се пенсионирам някога, вероятно ще напиша някои интересни неща, които се случиха през този период.

И Вие сте от прословутата школа на Пловдивския университет, от поколението на седемдесетте и осемдесетте години. Какво даде това време на Вас, пловдивските творци?

О, даде много емоции! Бяхме млади и красиви. И талантливи. Събирахме се често. Имаше много мечти, полет на мисълта. Искахме да превземем не само Пловдив, но и цяла България. Събирахме се в Клуба на културните дейци, черпехме се за всяко отпечатано стихотворение или разказ.  Някъде през 1990 г., като станеше четири часа, си тръгвах и отивах да продавам книги на Пешеходния мост. Моите приятели ме питаха: – Къде отиваш? Отговарям: – Отивам да продавам книги!  – Ти луд ли си?! Какви книги ще продаваш?… Викам: – Не, аз отивам да продавам книги. И ги оставях… Сега, като седнем на масата, те ми припомнят това и носталгично казват: „Нека да бяхме идвали и ние тогава да продаваме книги…”.

 

 

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg

Leave a Reply