Доротея Тончева: Като ученичка тайно изрязвах стихове на Стефан Цанев
Сценичното присъствие на актрисата Доротея Тончева се запомня бързо. Като запомнящ се описват и нейния характерен глас, който влияе на зрителя слушател и оставя мисловни и емоционални отгласи.
Артистичното и Доротея Тончева имат своята взаимна принадлежност. И във взаимодействието между изпълнител и изпълнявано изкуство се ражда онова въздействие, което печели почитатели.
Доротея Тончева даде интервю за www.kupih.com.
Стефан Цанев получи Орфеевия венец. Той ли е Орфеевият венец във Вашия живот?
О, това е много сложна метафора! Не знам кой е Орфеевият венец, важното е, че това е едно много хубаво признание и че сега, на тези години, да не бъдем скромни, заслужено получи този венец. И аз съм щастлива и доволна, че съм до него и сме още живи и здрави!
Когато излязохте да рецитирате негови стихове, какво си представихте паралелно с рецитацията?
Преди да познавам Стефан Цанев, аз обичах неговата поезия. Още като ученичка тайно изрязвах от разни вестници негови стихове. И те са много трудни за казване. Аз с годините съм разучавала какъв е стилът и каква е логиката, така че обичам тези стихове. И след това заобичах Стефан Цанев. Не мога да си представя нищо друго освен живота ми с него.
Човекът и творецът Стефан Цанев две страни ли са на едно явление, или неразделно цяло, единство?
Не могат да бъдат две различни страни. Това е една личност, която е обединена в един мозък, в едно тяло, в един дух. И тази личност има пълно покритие във всички посоки.
Кога е най-силен в творчеството си, в кой момент от денонощието?
Той пише обикновено рано сутрин, до обяд. След това много обича да седнем заедно на масата и да изпием по една глътка. Това е неговият ритъм на работа.
Вино вероятно, това казахте и в телевизионно интервю?
Да, ние обичаме бяло вино и пием своето бяло вино.
Пловдивчани от различни възрасти дойдоха за автографи – и родители, и деца. По-различно ли е творческото усещане, когато даваш автограф на най-малките?
Ние в този град много години сме били и сме сели дух от нас двамата. Сега ме изненадаха и ме направиха щастлива малките хора, по-младите хора. Другите са вече наши почитатели от предишни времена, които слава богу не са загубили афинитет към това, което все още правим.