Купих

Електронно станахме участници в диалог за красотата. Така понякога от коментарите почваме приказката със своите хора във facebook.  Времето настройва за езикови реакции, а ако обърнем синтаксиса, и  реакции с езика…  Лятно, сменяме градусите в арткабинета и чертаем вечерните посоки за коктейлната наздравица или бириадата.

Та на бърза реакция решихме да сложим и няколко анализаторски изречения за красотата. Първо, красотата е многомерно понятие и това едва ли поражда несъгласия. Красотата си има аспекти, форми, количество и всичко, което може да се приеме за нейна съставка, или ингредиент. Тази дума звучи някак готино и употребата и поражда по-различни усещания…

Второ, красотата може да получи различни интерпретации и не бива да се забравят най-малко две неща, когато сме свидетели на мнения за нея или четем текст, в който е засегнато съдържанието й. В най-ново време сред научните текстове има и такива, които описват спецификата на типа говорене в дамския и мъжкия речев стил. Така че това е повече от значимо. И още нещо – в коя от посоките на красивото като естетическа категория и красотата вероятно като себекатегория ще се насочим. В анатомико-геометричното й измерение или в психоповеденческото.

Първото дава акцент на телесността с целия й набор от пропорции и техните реализуеми конкретики, а вторият  отвежда към друг тип възприятие, което също изисква двигателна активност, но вече на мисловните енергии. И за да не задълбаваме в наукостилие, се налага да спрем.

Най – бързо може да дефинираме красотата като център – центърът принципно е посещавана зона, респективно притежава признака „търсеност”. Красотата също е обект на търсения и посещения. Независимо от типа на концентрацията и развитието на образността. Красотата е образ, а какво е символическото в него и как се проявява, е въпрос на анализ, който тръгва от дълбините на естетизираната предразположеност и естетико-семиотичния похват. Красотата може да се сравни и с филм, или красотата е сбор от епизоди. Май готина метафора – красотата е филм…И достатъчна метафора, за да не търсим поне засега повече тълкувания за съдържанието на красотата. Стига само да хванем огнения кристал, който тя може да ни представи в динамичната си многомерност. А за огнените кристали може да се приказва много и по различен начин. След няколко дни издателска къща „Хермес” вади на книжния пазар романа „Огнени кристали” от Джейн Ан Кренц. Очаквайте подробности на www.kupih.com.

Да ви е кристално в красотата, читатели, ви пожелава нашият екип!