Купих

  Осми е готин празник. За някои ще прозвучи жаргонизирано, тъй като техните предпочитания сигурно са за хубав. Да, но това е празник на студентите. В речта на студента се получават всякакви стилистични ефекти, речта на студента е и от показателите за тенденциите в езика. Аз съм за готиния празник. В готин има някакво по-различно съдържание. И ако с хубав изразяваме констатация, то с готин заявяваме пристрастието си към констатацията. Така че две в едно е за предпочитане.

Тръгнахме от езика, за да минем към езика на студентския празник. Празникът е артикулаторен сам по себе си, стои в паралела на студентското всекидневие – в моментите на напрежение от целодневни лекции, семинари, реферати, чертежи, проекти, и всичко, което може да се види в процеса на университетското битие… Та точно тогава празникът е някъде встрани, но близо до сюжета на ученето, на моментната конкуренция между воля и антиволя и зареждащо изговаря „Споко, ще дойда и ще Ви е гот!”. Ей за това е готин. Но в тази готиност е вкодирана и дълбока символика, въртележка от силно светещи знаци. Студентският празник е open land, но из свободните му траектории понякога наизскачат светофарите, регулиращи ритъма на събитията. Така в трицветието на сигналите се отразява и тривиумът, тръгващ към имагинерните способности на хуманитарното съзнание. Историческата асоциация със средновековните университети издърпва в съвременността онзи философскоантропологичен и лингвистичен тривиум, компоненти на който са граматиката, логиката и реториката. Между тях и светофарните светлинни знаци намираме съответствие – логиката изисква и да спреш (червено), граматиката да се подготвиш за правилата и употребата на думите (жълто) и реториката да продължиш, пускайки ги във вербално действие (зелено). А оттам вече посоката е към пространствата, където стоят моделите на аритметиката, астрономията, музиката и геометрията. Тривиумът е подготвил квадривиума.

Студентският празник е мултивалентен и влиза с фрагменти във всяка от дисциплините, без да се превръща в самодисциплина. Защото е интегративен и интегриращ! И точно в интеграционната му свободност е аранжирана сцената за спектакъла на septem artes liberales. Продуцент е Студентският празник, капелмайстори и изпълнители са всички онези, за които alma mater е видима абстракция, значение, знание и усет от друг тип и с други честоти!