kupih.com

изкуството на стила
Home » Архив на категория 'БългарскиЯТ език' (Page 2)

Морфологът на 2013: Езикът е кавалер с учтивите си форми!

20.01.2013, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в БългарскиЯТ език, Лайф парти, Наука, Новини

 Мария Кременарова  от специалността “Български език и английски език ” спечели първия приз в юбилейната олимпиада по морфология на съвременния български език. Третокурсничката възторжено прие наградите си и видимото й вълнение се пренесе върху атмосферата в 10-та аудитория на Пловдивския университет. Впоследствие призьорката смени снимката  на своята фейсбук страница и сложи фотоса с миналогодишния победител – Веселина Василева, която й връчи отличието. Почетната грамота и статуетката пък Мария избра за фон на страницата си във фейсбук. Между завалелите към победителката поздрави www.kupih.com я потърси за интервю. На снимката – лауреатката и доц. д-р Красимира Чакърова (вляво).

 Колко време се готви за олимпиадата?

Правех домашните редовно през двата семестъра. Отделих и Коледната почивка само за морфологията!

На олимпиадата имаше от всичко – практически задачи, теоретични въпроси,тестови въпроси. Бърза мисъл или добра система в работата ти помогна да събереш големия брой точки?

По-скоро добра система в работата, не бързах изобщо. Дори ако погледнете листовете ми с отговорите, ще видите колко пъти съм сменяла предположението си: обмислях ги доста, не разчитах на бърза мисъл.

Но май не си обмисляла дълго дали да смениш снимката на личния си профил във facebook и фона на страницата си?

Нито за миг!

Получи статуетка с богинята на победата – Нике: знак за бъдещето си във филологията ли я приемаш тази награда, или като закономерен резултат на последователността към морфологията?

Приемам я като знак за бъдещето, поставям си високи цели и ще ги следвам, пък докъдето стигна с Божията помощ! Българският език винаги е бил най-голямата ми страст.

С кое езикът показва мъжкия си род пред дамите?

 С учтивите си форми. Отговарям като фен на кавалерите!

Публично във фейса изрази благодарността си към доц. Красимира Чакърова и заяви, че тя има голям принос за успеха ти?

 Разбира се, тя с огромно желание отговаряше на въпросите ми. Говореше доста мотивиращо, впоследствие разбрах, че е черта на характера й да показва и да търси доброто във всеки,защото сама тя е с добро сърце. С една дума, накара ме да повярвам, че не е невъзможно и аз да успея в нещо.

Избродим ли е езикът?

 Аз все още уча и за мен не е. Научавам постоянно нещо, което не съм знаела, и това ме кара да искам да го уча още и още!

От кого получи първите поздрави за приза?

От колегите и преподавателите, които бяха в аудиторията, после от семейството ми.

С кого отвори шампанското?

Остава тайна!

 

Студенти филолози барнаха граматични награди

20.01.2013, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в БългарскиЯТ език, Наука, Новини

11 награди раздадоха на официална церемония в Пловдивския университет. Отличените студенти са участници в Олимпиадата по морфология на съвременния български език. Тази година тя има юбилейно, 15-то издание. Олимпиадата е създадена от доц. д-р Красимира Чакърова, която през годините разширява параметрите на форума. Вследствие на това значително нараства и броят на участниците. 60 студенти третокурсници, изучаващи морфология на съвременния български език, дойдоха на състезанието тази година.

Мария Кременарова от Български език и английски език спечели първата награда. Връчи й я морфологът на 2012 Веселина Василева.  Втора позиция зае Дилбер Ахмедова от Български език и испански език. Трима станаха носители на третия приз – Ивелина Паничарова (Български език и испански език), Петя Стоилова   (Славянска филология), Ахмед Атипов (Български език и руски език).

Шесторка се заформи при поощренията – Мария Хаджиева, Милена Калчева и Здравка Спасова от Славянска филоогия, Лилия Узунова от  Български език и испански език, Теодора Кашилска от Българска филология и Десиславав Муракова от Български език и английски език.

Вариантът на олимпиадата включва всякакъв тип задачи – теория, практика и морфологична кръстословица. Олимпиадата е по-трудна от изпита, каза на церемонията доц. д-р Константин Куцаров, представител на организационния и проверовъчния екип. Своите поздрави към победителите изрази и гл. ас. Мария Павлова, другият член на екипа.

Доц. д-р Красимира Чакърова подчерта с усмивка, че езиковото образование за филолога не свършва само с преминаването през една дисциплина. То е постоянно и във всяка следваща студентите научават поредния факт за езика и неговите особености.

Олимпиадата е утвърден форум, коментират помежду си млади филолози, участници в предишните издания. Подобен род състезание се провежда и в Софийския университет. Желанието на пловдивските органицатори е форумът да се превърне в национален. Единствената причина, която препятства осъществяването на тази идея, е, че дисциплината Морфология на съвременния български език се изучава през различно време в отделните университети.

Студенти катерят олимпийски връх

13.01.2013, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в БългарскиЯТ език, Наука, Новини

Студенти от Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски” поеха към олимпийски връх в граматиката. В ПУ се проведе юбилейната, 15-та олимпиада по морфология на съвременния български език. Събитието е с утвърден престиж в пловдивската филология. И от началото си през 1999 се оказва  форум, от който тръгват към науката за езика талантливи студенти, сочи погледът в развоя на олимпиадата. Архитект на олимпиадата по морфология е езиковедът доц. д-р Красимира Чакърова. Впоследствие към нейния екип се присъединяват и колегите й доц. д-р Константин Куцаров и гл. ас. Мария Павлова. Още в първите си прояви форумът е стимулиран от проф. д.ф.н. Иван Куцаров – основоположника на пловдивската лингвистика като езиковедска школа в националната ни филология. Проф. Куцаров подкрепя инициативата не само като езиковед, в ролята си на декан, а по-късно и като ректор на Пловдивския университет, отбелязват филолозите от ПУ.

Олимпийският вариант съдържа въпроси от всички аспекти на морфологията. Успеваемостта се оценява по специална точкова система. Олимпиадата е събитие на Филологическия факултет, а съорганизатор от няколко години е и Лингвистичният клуб „Проф. Борис Симеонов”. В него членуват студенти и докторанти с изявени предпочитания към езикознанието.

На юбилейното издание дойдоха и някои от победителите през годините. Участниците бяха поздравени от Ирена Русева, един от олимпийците, качвал се на първото блокче в почетната стълбичка, и то точков актив, много близък до максималния. Това  стана ясно на откриването, когато зам.-деканът на Филологическия факултет и създател на олимпиадата доц. д-р Красимира Чакърова поздрави официално участниците.

Кои са победителите в юбилейната олимпиада и какво готвят организаторите като официална церемония, предстои да стане известно през седмицата. За това www.kupih.com ще информира читателите си.

 

 

Женският род на вечер и изразът Бъдни вечер

24.12.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в БългарскиЯТ език, Календар

Има изрази, с които нашето съзнание е свикнало, употребяваме ги в речта по определен повод и не търсим граматически подробности за техния произход. Към тези изрази се отнася и словосъчетанието Бъдни вечер. Погледнато през призмата на лексикологията, то е по-скоро устойчиво словосъчетание, отколкото фразеологизъм. Самият израз подсказва едно ясно, прозиращо значение, чиято смислова основа е заложена в ритуално-фолклорното начало. Известно е, че при фразеологизмите съставящите ги компоненти загубват първоначалното си значение и влизайки във взаимодействие с другите думи в синтактичната конструкция на фразеологизма, образуват ново значение. (Изразът Бъдни вечер е определен като устойчиво съчетание и от Ю. С. Маслов  в неговата”Граматика на българския език”, (С., 1982), която е приемана в родната лингвистика за едно от най-добрите описания на българската езикова система.)

И така,  Бъдни вечер е устойчиво словосъчетание. Съдържа прилагателното бъдни и съществителното вечер. Съвсем нормален тип конструкция, още от класическия старобългарски период съчетанията от прилагателно и съществително са доста разпространени и изграждат, ако използваме езиковия термин, именната синтагма. Но това е терминологична подробност.

Въпросът тук е друг: случвало се е носители на българския език, за които той е и роден, да питат защо се казва Бъдни вечер, след като същестивителното вечер е от женски род. Принадлежността на вечер към женскородовите имена в съвременния български език е безспорна и граматическият тест го доказва – една вечер, тоест съществителното се съгласува с формата на числителното един за женски род. Родът на съществителните, както е известно,  се нарича и съгласувателна категория. Така че принципът на съгласуването доказва родовата принадлежност на съществителното вечер. Освен това тест за рода на това съществително може да бъде и употребата на членната морфема – вечер-вечерта.

В старобългарския език обаче новобългарското съществително вечер е било от мъжки род. Тази своя характеристика то запазва в някои български говори, където и днес вечер принадлежи към мъжкородовите имена. Принципно диалектите показват различия в родовата характеристика на едносрични или двусрични съществителни имена, завършващи на съгласна. За диалектните системи са налице трансформации на рода – от мъжки в женски и обратно. Тези промени са се осъществявали неравномерно и по различни пътища, откъдето се е стигнало до формалното разнообразие за родовата принадлежност на съществителните имена в  диалектите на българския език (вж. Стойков, Ст. Българска диалектология. III издание, С., 1993, стр. 226-227).

Има и случаи, когато съществителното вечер функционира и в мъжки, и в женски род, като това се осъществява на територията на диалекти, които са част от голям езиков ареал.  Тази констатация е направена за тракийските говори,  заемащи значителна част от територията на рупските (заедно със странджанските, родопските и западнорупските). В едни говори от тракийския диалектен ареал съществителното вечер функцинира  като мъжкородово, в други – като женскородово, срв. ъдин вечер и ъдна вечер (Бояджиев, Т. Българските говори в Западна (Беломорска) и Източна (Одринска) Тракия, С., 1991).

И така, данните на териториалните говори и връщането към граматическия род в старобългарския език дават информация защо изразът е Бъдни вечер. Същото положение съществува и при израза Добър вечер. Съществителното вечер се явява в мъжкородова принадлежност, но тук тя е запазена с оглед на израза като устойчиво словосъчетание.
За Бъдни вечер има още един момент, който е полезно да се отбележи. С какъв статут е изгласният облик –и. Това е морфема, тъждествена по функция на морфемата –и в изрази като Нови хан, Добри дол. По смисъл тази морфема носи изконното значение определеност, конкретизиране и води началото си още от структурата на старобългарските, а и по-рано – от формите на т.нар. дълги прилагателни в праславянския език, който не е писмено засвидетелстван. Тази теоретична подробност привеждаме, за да покажем и способността на езика да съхранява граматически особености през своя многовековен развой. Така че в Бъдни вечер имаме граматически изразена  индивидуализация и конкретизация със значение “точно  тази вечер”, натоварена с ритуално–символни роли. Функцията за индивидуализация и конкретизация се съдържа именно в морфемата –и, която, от своя страна, в голяма степен е сродна по функция със съвременните членни морфеми при съществителните имена.

Устойчивите съчетания Бъдни вечер и Добър вечер показват езиково състояние от по-стар период, разкриват особености в развоя на езика – тенденции на запазване и изменение, като насочват и към езиковата етнопсихология, която е утвърдила тези изрази и граматически, и смислово в лоното на националната културна традиция и в езика като нейна активна система.