kupih.com

изкуството на стила
Home » Архив на категория 'БългарскиЯТ език' (Page 5)

Докторант Десислава Димитрова: Лингвистиката тълкува еднозначно словесните факти

24.05.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в БългарскиЯТ език, Наука, Новини

Десислава Димитрова е докторант по съвременен български език в Пловдивския университет, с научен ръководител доц. д-р Красимира Чакърова. Докторант Десислава Димитрова публикува научни изследвания в областта на съвременния български език и сравнителното езикознание. Участва в национални конференции по лингвистика, член е на Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов”, модератор на инициативи на клуба, носител е на награди от студентски форуми. Десислава Димитрова също преминава през състезателните зони на конференцията, а през тази година за втори път представя доклад на нея и като докторант.

Деси, емоцията или рационалното надделява на една научна конференция, която е изцяло с участието само на млади филолози?

Със сигурност емоцията. Повече от удовлетворяваща е мисълта, че си заобиколен от твои съмишленици: хора, които знаят, че работата със словото има смисъл. Рациото властва преди изявата.

Твои приятели споделиха, че в студентските години си била пристрастена повече към литература, а впоследствие избираш езика. С какво те примами той?

Винаги съм била пристрастена към литературата, точно тя разкрива магията на езика. Лингвистиката обаче ме спечели с обективното и еднозначно тълкуване на словесните факти.

Само предизвикателство пред мисълта ли е заниманието с наука?

Преди всичко – да. Но както във всяка професия, на изпитание са подложени упоритостта, емоциите, стремежът към съвършенство, способността за общуване.

Търпение или последователност – кое трябва повече, за да си млад изследовател?

И двете – нужно е да си търпелив, за да действаш последователно. Хаосът е пагубен за всичко.

Дай едно послание за колегите филолози, които сега са на лекции и упражнения?

Бъдете максимално отговорни към делата си, работете с ентусиазъм и знайте, че успехът зависи от вас!

 

 

Илияна Гегова, студент магистър в СУ „Св. Климент Охридски”: Езикът на жените е станал по-директен!

24.05.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в БългарскиЯТ език, Изкуство, Лайф парти, Наука

Илияна, ти спечели награда още в първото си участие на Четиринайсетата национална научна конференция за студенти и докторанти в Пловдив (17-18 май). Какъв форум видя и остана ли нещо, което очакваше да видиш още?

Видях много повече от това, което очаквах да видя – на едно място се бяха събрали хора с интерес към филологическите науки, със стремеж към развитие в тази област и с отговорност към езика, но в същото време и невероятно открити, забавни и извън всякакви рамки за научни работници. Нямаше и грам скука, запознах се с невероятни студенти и преподаватели, с които много бързо намерих общ език. Определено наградата не е единственото, което отнесох със себе си и което ще ме радва дълго време. Със сигурност следващата година ще участвам отново, надявам се вече като докторант.

Студентът магистър по-свободно ли пише, отколкото бакалавърът?

Това донякъде се определя може би от опита. В първи курс е някак по-трудно да подредиш мислите си на белия лист независимо от познанията, които имаш по проблема. Магистърът може би е по-голям перфекционист, отделя повече време и внимание на детайлите. Но притеснението дали написаното ще бъде възприето от читателите винаги остава.

Доколко женският характер на езиковедката повлиява върху тълкуванията на езика и неговите причудливи особености?

Женското начало винаги влияе. Нашият дял на мозъка, свързан с емоциите, е по-развит и това със сигурност оказва влияние и върху работата ни. Май винаги търсим и някакъв необичаен смисъл дори зад най-обикновените и тривиални страни на езика. Но от друга страна, сме по-отворени към промените в него. Езикът е жив организъм, не е само правила и норми за заучаване, затова трябва да се подхожда креативно и с чувство към него, както към приятел, защото езикът наистина е такъв, помага (или вреди) във всеки момент на нашето съществуване. Според моите наблюдения жените по-успешно се ориентират в речевата ситуация и обръщат по-голямо внимание на всеки езиков елемент. Но това не значи, че мъжете езиковеди не го правят, просто нашето мислене май е с по-абстрактна насоченост.

Излязоха вече текстове за женския и мъжкия тип говорене, за диференциацията в употребата на думите. Ти какво мислиш – отчетлива ли е у нас тази опозиция?

Допреди десетина години имаше по-голяма диференциация в общуването на жените и мъжете, но със засилването на глобализацията и все по-голямото влияние на масмедиите и интернет разликите вече са минимални. Забелязвам унифициране в начина на говорене, а и на мислене и при двата пола. Стремежът към равнопоставеност кара жените на моменти да забравят за положението на по-слаби, нежни и нуждаещи се от закрила и все по-често вулгаризмите намират място в речта на жените с равна честота като при мъжете. Стремежът към сближаване чрез разговора, загриженото изслушване на събеседника, по-обяснителният език и пр. вече не са така застъпени в женския тип на говорене. Ние също ставаме лаконични, не споделяме толкова много факти, както и невинаги проявяваме съпричастност. Езикът на жените по мои наблюдения е станал по-директен и дори рязък.

Да проникнем в света на филоложката – хаотично подреден или подредено хаотичен е той?

Не съм сигурна дали изобщо думата „подреден“ намира отражение в него, дори без да засягам общовалидния хаос за всяка жена – гардероба и традиционното „петминутно закъснение“. (Смее се.) Потокът на мисълта ми винаги тече в няколко направления едновременно и понякога наистина е трудно да си структурирам изказванията, често прескачам от тема на тема без видима връзка помежду им. Същото е и като се захвана с готвенето за изпити, никога не  се прави само едно нещо, което понякога е объркващо, но нали пък силните владеем хаоса, а и светът се е родил в хаос. Така най-хубавите неща са именно тези, случващи се без предварителен план.

Позволява ли езикът флиртове?

Умението за флирт е заложено във всеки в по-голяма или по-малка степен. Езикът ни дава много възможности, но от уменията ни зависи как ще се възполваме от тях.

Кой е основният отличителен знак на филолога?

На първо място – много трудно може да му се вземе думата. И когато започне спор, не се отказва докрай, не заради самия спор, а заради любовта към езика и боравенето с него.

 

 

 

 

Езиковедът доц. д-р Красимира Алексова: Всяко семейство има свой речев репертоар

24.05.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в БългарскиЯТ език, Наука, Новини

 

Доц. Красимира Алексова е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специалист е в областта на съвременния български език и социолингвистиката. Доц. Алексова има поредица от участия в националното жури по езикознание на пловдивската студентско-докторантска конференция. Заедно с това нейни студенти – открития за лингвистиката ежегодно участват в конференцията, а някои вече са част от преподавателската общност. 

Доц. Алексова, Пловдив ли се оказва центърът на научните форуми за млади филолози, вие идвате вече поредица от конференции като журирищ езиковед?

Благодарение на труда, вдъхновението и ентусиазма на организаторите на Националната студентска конференция – студентите от Лингвистичен клуб  „Борис Симеонов” от ПУ, на доц. Красимира  Чакърова и доц. Татяна Ичевска, на подкрепата на деканското и университетското ръководство, както и със съдействието на Съюза на учените – Пловдив, тази конференция се утвърди действително като най-престижния форум за студентския научен интерес. Казвам го с радост, но и с малко благородна завист. Важното е обаче, че студентите бакалаври и магистри, както и докторантите имат възможност да представят своите текстове, да защитят заявената от тях възможност да бъдат изследователи, защо не и бъдещи учени. Това е и мотивът, който ме движи през всички години, в които участвам като член на националното жури по езикознание. Благодаря на колегите организатори, че ме канят и ми дават възможността да изпитвам всяка година  удоволствието и вълнението от това да слушам студентите как представят себе си, а и научните си ръководители в едно благородно състезание. Признавам си, че се вълнувам повече, когато мои студенти четат, отколкото когато самата аз представям свои текстове.

Конкурират ли се двете школи – пловдивската и софийската в езикознанието, ако вземем за база темите и интерпретациите, представяни от бакалаври и магистри?

На тази конференция конкуренцията според мене е само една положителна реализация на стремежа студентите ни да представят себе си не само като знаещи, но и като можещи; не само като обекти на обучението, но и като субекти в научното изследване. Естествено – те представят и своите научни ръководители, които са част от пътя на знанието. Така разбирам конкуренцията – като fareplay в донкихотовските ни усилия да подготвяме и подкрепяме знаещите и можещите. Естествено, че в работите на студентите личат различията в изходните теоретични позиции, но това е положително, защото там, където властва униформеността, не е възможен прогресът, а науката е наука, когато в сблъсъка на гледни точки всеки търси аргументите, с които да защити позицията си.

Имате изследване върху езика на семейството: какво е съвременното българско семейство според езиковия си модел?

Семейството е микрообщност, която обаче има макрофункции в езиков аспект, тъй като в него протича езиковата онтогенеза, предаването на езиковия код между поколенията, в него текат процеси на сравняване и балансиране на речевите репертоари на съпрузите, формира се семейна речева норма, която контролира и комуникативните стилове в семейното общуване, и индивидуалните особености в речта на всеки от семейните членове. В семейството се сблъсква и езиковият вкус на различните генерации, личат промените във времето. Всяко семейство има свой речев репертоар, включващ не само общите за всички семейни членове речеви особености, но и набор от допустими индивидуални различия. Формираният семеен речев репертоар е особено важен в процеса на усвояването на езика от децата, тъй като родителите са модел за подражание. Детето усвоява от тях не само регионалната маркираност на речта, но и важни комуникативни модели, стилове на общуване, нагласи. Представете си едно семейство, в което вулгаризмите са част от ежедневната комуникация. Едва ли ще бъде учудващо децата в такава обстановка да ги усвоят още от рано.

Влияе ли езиковият модел на семейството върху формирането на потенциално филологическо мислене у детето?

Този въпрос предполага отговора си. В семейства с традиции в областта на филологията съществуват всички благоприятстващи предпоставки за развитие на филологическа насоченост у децата. Интересът към хуманитарното знание се заражда в ранна детска възраст, когато децата любопитстват с какво се занимават родителите им, имитират техните занимания, слушат техните разговори, общуват с тях и със семейни приятели от същия кръг. Пресилено би било да твърдя, че от всяко филологическо семейство “излизат” все филологчета, но със сигурност израстват деца, които имат усет към словото, към богатството на езика; деца, които притежават по-голяма комуникативна адаптивност спрямо разликите в ситуацията на общуването. А от тях ще излязат и по-добри юристи, и по-успешно общуващи с пациентите си лекари, по-убедителни адвокати, по-красноречиви политици и гъвкави икономисти.

Докъде е стигнала българската лингвистика и накъде би тръгнала, ако потърсим прогнозите?

Това е труден въпрос, защото ангажирането с оценки и прогнози винаги крие риск за субективност на преценките поради лични пристрастия, а  и поради липсата на онази дистанция (или във времето, или в пространството), която е нужна, за да се дават оценки. Но все пак ще си позволя да кажа, че българската лингвистика има своите постижения, които не отстъпват на добрите образци в световната наука. Лошото е  не в липсата на трудове и идеи, а във възможностите (или по-скоро твърде ограничените възможности) българските лингвисти да представят своите постижения на международни форуми, поради скромните финансови условия в университетите и институтите. Продължава обаче у мен да тлее надеждата, че все пак са останали будни умове, които да осъзнават, че образованието и науката са тези, които ще гарантират бъдещето ни. Само че патетични оценки и обещания около празника на просветата и културата не са достатъчни, а реално осъществявана стратегия за подкрепа на науката…

В  Деня на славянската писменост филолозите посланици ли са, или повторяеми усвоители на знанието за словото?

Струва ми се, че и двете възможности са позитивни, ако правилно разчитам въпроса Ви. Без да си усвоил натрупаното предходно знание, няма да имаш онзи трамплин, който да осигури качественото предвижване напред. Когато скачаш от падинка, вероятността да скочиш много на високо е по-малка, отколкото ако стартираш от някой хълм. Ролята на посланици  на словото филолозите са имали във всички времена, дори и в древността, когато хуманитарното знание е било обвързано с точните науки в заниманията на енциклопедистите. Разбирам филолозите като посланици, защото именно те предават на другите чувствителността към словото, към езика, който е най-богатата система за общуване.

Желая на всички щастливо празнуване на 24 май – уникален празник в целия свят, с който можем да се гордеем.

Да, наистина е гордост да си уникален с уважението и преклонението пред езика и културата!
Честит празник!

 

 

 


 

 

Докторантка анализира думите за родство в българския език

10.04.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в БългарскиЯТ език, Наука, Новини

Смисловото поле на думите за родство в българския език през призмата на психологията и езикознанието ще бъде представено утре (11 април) от 16.30 часа в 6. аудитория на Пловдивския университет. Лектор е докторантът по психология Лилия Бабакова. Лекцията е част от научния цикъл „Академични срещи в сряда”, които организира Лингвистичният клуб „Проф. Борис Симеонов”.

В смисловото поле се обединяват значения, като това става с постепенен процес в неговата структура, посочва Лилия Бабакова. В своето изследване тя разглежда 52 думи, една част от които се употребяват в книжовния език, а друга – в диалектите. В центъра на смисловото поле за родство влизат названията на най-близките кръвни роднини, подчертава изследователката. Въз основа на анкетни резултати тя е стигнала и до извода, че настъпва стесняване на смисловия обем, с който се възприема понятието за семейство: от по-голямо (патриархално) към по-малко (нуклеарно) семейство.

По-малкият обем на семейството е регистриран в езиковите употреби на по-младите информатори, докато по-възрастните го възприемат като по-голяма единица. За възрастните жени например кръвният признак е водещ фактор при определяне на семейния състав, а мъжете на същата възраст причисляват към семейството също зетя и снахата.

Според фактора „значение на кръвното родство” между младите и възрастните се оформя един вид опозиция. Докато за младите родствените връзки имат по-малка степенн на значение, при възрастните думите за родство получават засилена употреба.

С оглед на половата принадлежност  данните за родство сочат също, че този тип думи се употребяват много повече от жените, отколкото от мъжете.

Изследователят на темата Лилия Бабакова е възпитаник на Пловдивския университет, където завършва едновременно психология и славянска филология със сръбски и хърватски език. Работата й върху термините за родство и тяхното разполагане в смисловото поле е осъществена като дипломна теза с научен ръководител проф. Енчо Герганов. Сега докторант Лилия Бабакова осъществява своите изследвания във възрастовата психология под научното ръководство на популярния специалист в тази област доц. д-р Пламен Цоков.

Езиковедските интереси на докторант Бабакова я отвеждат наскоро и в Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов”. Както е известно, тази формация е изградена от студенти и докторанти, анализиращи процеси и явления не само в българския, но и в останалите естествени езици. Пред www.kupih.com докторант Лилия Бабакова сподели, че в обсега на научния й интерес попадат и темите от социологията на езика, където тя констатира различни процеси и явления в зависимост от конкретната тематика на научните си търсения.