kupih.com

изкуството на стила
Home » Архив на категория 'БългарскиЯТ език' (Page 7)

Езиковата култура и езикът на културата

28.01.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в БългарскиЯТ език, Изкуство, Наука

Езикът притежава такава способност, че само с едно изречение да поясни в един от възможните варианти заглавието: В езиковата култура откриваме езика на културата. Звучи сентенционно, преводимо, запомнящо се. Това не е изненадващо, тъй като поначало сентенционните неща се запомнят. Къде поради ритмично нанизания им смисъл, къде поради пристрастието ни човешко към сентенциите като умозаключение, отразяващо обобщен опит.

С езиковата си култура носителят на езика общува социално, индивидуално, естетически, игрово, комбинира думите в модели с различна аранжировка, изразява идеи чрез различни структурни варианти. Езиковата култура е широко понятие, макар и в повечето случаи да се възприема като владеене на правоговорните, правописните и пунктуационните правила на родния ни език. Езиковата култура е родово понятие спрямо равнищата, които са вътре в езиковата система – фонетично, лексикално(речниково), граматично с морфологията и синтаксиса. Всички тези равнища отразяват една йерархична схема. Най-просто казано, от звука до изречението, а чрез няколко изречения до неколкоизреченския текст.

Езиковата култура сигнализира умението не само да се познават езиковите средства, но и адекватните начини на тяхната комбинаторика в постигането на смисъла като логически феномен с атрактивна граматическа оформеност. Смисълът като единство, без двусмислието, но с възможните разносмилия. Те вече отиват в друга посока и са изразители на потенциала, заложен в езика като система – да казва много неща с малко изразни средства, да ги казва, без да раздвоява смисъла. Езикът може да сдвоява единични факти, постигайки нов изразен продукт – от по-високо ниво и с повече знаковост. В теоретичните описания върху езика като система ясно се казва, че той не е механичен сбор, а цялост, организирана по определени принципи с конкретно взаимодействие между инградиентите.

Тук е знаковият момент в езика и той ни насочва към вътрешния смисъл на понятието език на културата. Културата е знаков феномен и предлага голям набор от знакови системи и подсистеми, които в своята общност и активно функциониране образуват този специфичен език на културата. При него граматическата конкретика излиза с художествени наслагвания, с интерпретации от философско, антропологично и етнокултуроложко познание. Езикът на културата е понятие с макросмисъл, със своите многовариантни и полифункционални представяния.

Няма учудващ момент и в това, тъй като и самият език може да се възприеме като един голям смисъл, достигането на който минава през системите и подсистемите. В тяхното опознаване, осмисляне, овладяване и реализация. Така езиковата култура и езикът на културата сякаш тръгват от две различни посоки, но в един момент от движението си се срещат. Защото и двете имат най-малко една обща роля – да назовават кодирано, за да разкодираме смисъла при възприятието на устните съобщения и писмените текстове.

Във и чрез езиковата култура и към езика на културата.

 

Откриха нов талант в пловдивската филология

19.01.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в БългарскиЯТ език, Наука, Новини

С респектиращ резултат от 700 точки Веселина Василева от специалността „Български език и руски език” в Пловдивския унивeрситет спечели приза „Морфолог на 2012”. Олимпиадата по морфология има 14-годишна традиция и всяко нейно издание извежда пред специалистите поредното откритие на пловдивската лингвистична школа, коментираха пред www.kupih.com млади филолози от университета.

Втората позиция зае Милена Димова от „Славянска филология”, а третото място поделиха Мима Минкова от „Български език и история” и Радка Паунова от „Български език и английски език”.

Три поощрения връчи журито – на Даниел Плачков от „Славянска филология”, Ивелина Генова от „Български език и новогръцки език” и на Александрина Чакандракова от „Български език и английски език”.

Призът на победителя Веселина Василева беше връчен от миналогодишния първенец в олимпиадата – Таня Пеева. Тя е студентка по българска филология, а през декември спечели националната награда „Студент на годината” в областта на хуманитаристиката, подчертаха от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов”.

Първият призьор в олимпиадата получи и новоучреденото отличие под името „Наградата на лауреатите”.

Както kupih.com писа, инициатор на олимпиадата е доц. д-р Красимира Чакърова, в чийто академичен екип влизат и колегите й доц. д-р Константин Куцаров и гл.ас. Мария Павлова.


Студенти филолози мерят сили в морфологията на езика

12.01.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в БългарскиЯТ език, Наука, Новини

Четиринайсетото издание на студентската олимпиада по морфология на съвременния български език започва в събота в Пловдивския университет.  Участие ще вземат студенти от „Българска филология”, „Славянска филология” и хибридните специалности във Филологическия факултет, информира доц. д-р Красимира Чакърова, инициатор на олимпиадата и зам.-декан на факултета. За олипийския връх в студентското познание на морфологията ще се конкурират само третокурсници. Дисциплината Морфология на съвременния български език се изучава два семестъра – втория на втори курс и първия на трети, сочат учебните програми на Пловдивския университет.

Открития на тази олимпиада са вече десетки филолози, продължили с успешна професионална реализация и след завършването на университета, посочиха организаторите, сред които са и представителите на езиковедската формация от студенти и докторанти, известна във националната филологическа общност под името Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов”.

Всяка години победителите се награждават на тържествена церемония, а първият олимпиец получава награда символ, превърната в запазена марка на организаторите.

Преподаватели и студенти участват в цялостната реализация на олимпиадата. В екипа на доц. д-р Красимира Чакърова са доц. д-р Константин Куцаров, гл. ас. Мария Павлова, докторант Десислава Димитрова и Енчо Тилев, двукратен носител на националния приз „Студент на годината”, информираха още от Пловдивския унивреситет.

Победителите ще станат ясни в средата на следващата седмица, когато ще бъде и официалното награждаване. Какъв е олимпийският модел и как се оценяват участниците, очаквайте в репортажа от езиковедското събитие.

Смолянската библиотека “Николай Вранчев” събира традицията и иновациите

12.01.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в БългарскиЯТ език, Изкуство, Наука, Новини

Традиция, професионализъм и книжна атмосфера с много знаци – това е най-краткото определение за Регионалната библиотека “Николай Вранчев” в Смолян. От www.kupih.com уловихме тези особености с еднодневно присъствие в библиотеката. Нейният интернет адрес е www.librarysm.com, а на нашите читатели предлагаме интервю със зам.-директора Йорданка Вълчева, водеща и ресора “Връзки с обществеността”. Книгата изисква изграден навик за четене и ако човек го няма, книгата трудно ще го допусне, споделя Йорданка Вълчева. Носител е на грамота от  Българската библиотечна асоциация за принос  в нейното развитие.

 

Г-жо Вълчева, естетически надпис Регионална библиотека “Николай Вранчев” посреща читателите на входа, но вътре в библиотеката се усеща национално излъчване. С какво бихте продължили?

Надписът е действително такъв, а обстановката вътре е на типичната национална библиотека, която съхранява хиляди томове литература.

Споделяте, че е най-добре, когато книгите и компютрите са на едно място. Откога ги събрахте.

Винаги го казвам и продължавам да твърдя, че това, което се случва в библиотеките с автоматизацията, е най-доброто. Знаем, че информацията е най-ценното нещо, но и информацията невинаги е инте,рнет. Нашите потребители трябва да докоснат и книжното тяло, а това става най-добре в библиотеката, където с помощта на професионален информационен специалист могат да открият онова, от което се нуждаят.

Ние ги събрахме от 2000 година, като постепенно започнахме да автоматизираме библиотеката, а от  2009 за нашите читатели имаме шест места с достъп до интернет и още три с електронните бази на библиотеката. За читателите деца има три места за интернте достъп и една прекрасна оборудвана зала за обучение, където правим обучение на библиотекари и наши потребители от различни възрасти.

Родопознанието  е силно съхранено в библиотечния ви фонд.

Отдел “Краезнание” съхранява доста добър фонд от краеведски издания и идеята ни е тези издания да бъдат дигитализирани, за да може нашите читатели да ползват съдържанието, но и да запазим оригиналите на  книгите – те са прекрасна ценност, която трябва да съхраним за поколенията.

Нямате ли усещането, че книгите, които се издават в областта на родопологията, носят някакъв по-специфичен аромат на закодираното в тях?

Родопите са красива планина и всичко хубаво и красиво е в нея. И нашата книжнина родопска! Радостно е, че привличаме и младите хора към тази книжнина, и се надяваме, че ще продължат традициите на родопските книжовници.