kupih.com

изкуството на стила
Home » Архив на категория 'Календар' (Page 5)

ЕСЕНЦИИ 2012, четвърти епизод: Книга и език, емоции из словото

30.12.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Изкуство, Календар

В Международния ден на книгата представихме есеистичния текст – „Книгата – многоизмерна и калифонична” и в зигзагите на интерпретацията дефинирахме четенето като акт на познание, в което разкодираш и тълкуваш. След това на www.kupih.com беше публикувана поредица от текстове, отнасящи се до словото и неговите частни и общи реализации. Доц. д-р Мила Кръстева, анализатор на текстовете от Българското възраждане, отвори пред сайта филологическата си кутия и афишира Паисий за своя кауза (как беше чествана в Пловдивския университет 250-годишнината на „История славянобългарска”, очаквайте в следващите епизоди на ЕСЕНЦИИ 2012).

И ако Възраждането е постоянно приближавана зона на символика и начала, то непрестанни са посоките на задвижване у езиковедите и към родопските говори на българския език. Стародавните и причудливи форми от звук, граматика и лексикалност и днес будят интереса на изследователите. Говорите в Родопите са старинни и показателни за развоя на българския език. Езиковедът доц. дфн Елена Каневска-Николова от Филиала на Пловдивсккия университет в Смолян заяви в интервю за сайта:  «Родопските говори ще продължат да бъдат източник за историята на българския език и славянското езикознание!».

На интервю по 24 май поканихме и доц. д-р Красимира Алексова, морфолог и социолингвист от Софийския университет, която обобщи: Всяко семейство има свой речев репертоар, включващ не само общите за всички семейни членове речеви особености, но и набор от допустими индивидуални различия. Формираният семеен речев репертоар е особено важен в процеса на усвояването на езика от децата, тъй като родителите са модел за подражание”.

Екипът ни сложи в репортажен кадър и взаимодействието между националния език и култура и географски контактните езици и култури. Дните на гръцкия език в ПУ „Паисий Хилендарски” бяха определени като мост между преподаватели и студенти. Специалностите с новогръцки честваха юбилей. С радост ви приветствам с началото на поредицата събития, чийто епицентър е новогръцкият език. Инициативата има своето многообразие. Тя е и своеобразен мост между преподаватели и студенти, каза при откриването гл. ас. Галина Брусева, преподавател по новогръцки език в Пловдивския университет. Ние отворихме тази седмица за целия Пловдивски университет.  С усилията на колегите и огромното участие на студентите направихме нещата интересни. Една седмица ще получаваме знания за Гърция и гръцкия език извън стандартните упражнения. Нека това да бъде седмица на сетивата, призова в обръщението си колегата й гл. ас. Величка Гроздева.

Всяка среща с духовното пространство на Пловдив ме вълнува! Това бяха думи на филолога и преводач доц. д-р Хюсеин Мевсим от Анкарския университет. В „Тракарт” беше представена неговата книга „Пътуването на Чудомир в Турция (1932)”. Книгата е издадена от „Жанет 45”. Той е блестящ преводач, толкова отговорен, деликатен, тих. Той е като мъдрата тишина, посочи за Хюсеин Мевсим издателят Божана Апостолова.

Актьорът доц. Иван Налбантов определи: „Скъсената дистанция позволява по-голяма искреност!”.  И добави, че без талант в изкуството не може. На места съдбата е била много щедра, на места може да е програмирала по-скромен запас от талант. Талантът се открива или доразвива, но много е лесно, ако човек е крехък като характер, да бъде и погубен. Но таланта не може никой да налее с инжекция, да го събуди с хапче или с много примамливи думи, с много четене на книги. Не знам?… Тя, Мелпомена, ги знае тези неща. Питайте нея!

Пловдив в началото на юни пак отвори широко пространството за книгата. Пловдивчани и гостите на града имаха един великолепен „Пловдив чете”. Минути след откриването му микрофонът ни улови класика Стефан Цанев. Попитахме го и какъв е статусът на българската книга, а той отговори: Мисля, че е много добре, но е много разпръсната. За съжаление нямаме добра критика, която да систематизира нещата, да знае човек какво да търси – кое има стойност, кое не. В многотията се губят много хубави неща!. Малко след това на Летния театър Стефан Цанев беше коронясан с Орфеевия венец, а Доротея Тончева призна пред публиката: „Преди да познавам Стефан Цанев, аз обичах неговата поезия. Още като ученичка тайно изрязвах от разни вестници негови стихове”.

И Вие сте от прословутата школа на Пловдивския университет, от поколението на седемдесетте и осемдесетте години. Какво даде това време на Вас, пловдивските творци? Това бе един от въпросите ни към мениджъра на „Хермес” Стойо Вартоломеев, след като книжарница „Хермес” – Централ спечели наградата „Хр. Г. Данов” за книгоразпространение. „О, даде много емоции! Бяхме млади и красиви. И талантливи. Събирахме се често. Имаше много мечти, полет на мисълта. Искахме да превземем не само Пловдив, но и цяла България. Събирахме се в Клуба на културните дейци, черпехме се за всяко отпечатано стихотворение или разказ”, отведени към онези години мениджърът на Издателска къща „Хермес”.

Така в полифонията на езиковите смисли, някъде от страничните коридори влиза и калифонията на книгата и всичко в нея. Преди това обаче са думите с техните знакови свойства и позволения за синтактични комбинации. Измежду тях е авторът с мисълта си, а полученият текст става медиатор на всичко това към читателите. ЕСЕНЦИИ 2012 – четвърти епизод!

 

 

 

ЕСЕНЦИИ 2012, трети епизод: Вино, голо женско тяло и сексът е музика с колоратури!

30.12.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Календар, Лайф парти, Новини

Винено, винено е времето… И във винена тоналност започваме третия епизод на ЕСЕНЦИИ 2012. През пролетта на Винарията в Пловдив се срещнахме с Ути Бъчваров. Предположихме с положителност, че е сред високите естети – ценители на виното! Надявам се, че това не изненадва никого, защото един човек с фамилия Бъчваров е най-нормалното и естественото нещо да се появи на Винария. Радвам се, че Пловдив продължава да поддържа традицията вино в схемата на панаирния град. Ути Бъчваров е един добър консуматор на домашно вино. Много го обичам особено когато е изпито с приятели, каза популярният от екрана майстор на гозбите.

От In vino veritas тръгнахме към голото женско тяло. Като гледаме гола жена, я гледаме от всичките точки. И вече идва един момент – след много гледане почваш да усещаш и вътрешното, и външното. И като ги съчетаеш всичките работи, се получава нещо хубаво! Най-трудно е да съсредоточиш модела и да заеме специални  пози, призна творческите си вибрации художникът Христо Бозуков.

Младият художник не потърси дълбините на комуникационния анализ с голото женско тяло, а отиде към хрумванията в колорационни изображения. От другата страна на моста на комуникацията се оказа, че човешката е житейско отражение на литературната. Заяви го познавачът на литературната комуникация проф. д.ф.н. Огнян Сапарев, който през 2012 беше  представян с «Критичеки илюзии». Той наистина е един от петимата най-дълбоки и най-артистични критици на XX в. на България, маркира за професора издателят и литературен критик Иван Гранитски.

Според фактора „значение на кръвното родство” между младите и възрастните се оформя един вид опозиция. Докато за младите родствените връзки имат по-малка степенн на значение, при възрастните думите за родство получават засилена употреба, констатира докторантът по психология Лилия Бабакова. И така на страниците на сайта тяло, комуникация и кръжащите около тях субстанции присвоиха към ансамбъла си  и термините за родство.

Дойде и позата на сексуалното. Предизвикателните дами от трио „Сопрано” – Петя, Денислава и Биляна разкършиха мисъл и споделиха за собствените си кодекси от професионализъм и емоции в интресно интервю. Сексът е музика с колоратури, дефинираха момичетата „Сопрано”(на снимката). При тях естетиката на гласа и тялото си взаимодействат симетрично и в музикално темпо. И вероятно за това или може би и заради редица други аргументи младият акордеонист Янко Милев, син на блестящия Иван Милев, призова музиката да се изпълнява с динамика. Така след колоратурното в секса като музика вкарахме и динамизма. И не закъсня репортажният факт:Феерията „Сопрано” изригна на Античния!”…

Популярният кларнетист Младен Малаков пък призна, че е имал детска мечта да се снима в кинофилм и сега е готов да излезе пред камерите. Оприличавали са го с Ален Делон, а това днес е публична тайна измежду музикантите и вокалистките във фолклорния жанр.

 Словесните кадри на третия ни есенционен епизод.  Вино, голо женско тяло и сексът е музика с колоратури – създават смисловия триъгълник на артемоцията и овладяването на артформите.

 

ЕСЕНЦИИ 2012, втори епизод: Вековен „Ботев”, еуфория в Пловдив

27.12.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в 100 г. ФК "БОТЕВ", Календар

Еуфория обзе Пловдив за стогодишнината на „Ботев”. Започна се с представяне на юбилейната книга на Румен Минков „100 години ФК „Ботев” на 23 февруари в Народна библиотека „Иван Вазов”. Фоайето на библиотеката се препълни. Представители на ръководството на отбора, легенди на „Ботев”, фенове, общественици дойдоха на презентацията. Статистиката потвърждава събитията в тяхната логика, каза в интервю за сайта Румен Минков.

 С удоволствие съм играл за любимия клуб, заяви Марин Бакалов. В „А” група той има 454 срещи, като в 353 от тях излиза с екипа на „Ботев”. Младите таланти да обичат футбола. Да съумеят да оценят по достойнство всички, които са играли в стогодишната история на „Ботев”. И най-важното – да се стремят да възродят този стил на игра, характерен за „Ботев” през годините, с който стана любим отбор не само на пловдивската общественост, но и в цяла България, пожела на младите „канарчета” Марин Бакалов.

В интервю за www.kiph.com футболистът на „Ботев” за XX век Динко Дерменджиев – Чико каза: „Ботев” е гордост за нас!”. Дерменджиев е любимец на поколения фенове. Футболист с модерни прийоми, привлякъл вниманието на световните специалисти. Чико и присъствието му във футбола са отразени панорамно в юбилейното издание „Чико 65”, с отговорен редактор Георги Убинов и посветено на 65-годишнината на Динко Дерменджиев. Него Убинов в книгата си Когато канарчетата” стават орли” нарича футболен крал на „Ботев”.

 Имахме щастие, аз малко играх и с Дерменджиев. Преклонение пред тези хора, които са станали и шампиони. За мен те са хората, които заслужават титлата „златно поколение”, каза в интервю за сайта друг забележителен футболист на „Ботев” – Петър Зехтински. Известният като Зико фамозен плеймейкър сподели, че махалата  е била голяма школа. Оттам тръгва и неподражаемият пас на Зехтински, който израства във Втора Каменица. Истината е футболът да тръгне от квартала, анализира в това интервю Зико. За него футболният историк Румен Минков установява, че е играчът с най-много голови пасове в историята на „А” група.

Когато е имало силен футбол в Пловдив, е имало и силен футбол в България, посочи в интервю за www.kupih.com президентът на „Ботев” Юли Попов по време на голямата изложба в Градската художествена галерия. Там бяха показани експонати с непреходна стойност.

В същия ден – 12 март 2012, феновете на “Ботев” препълниха Концертна зала. В типичния си силен стил те дойдоха с атрибутите на отбора и на няколко пъти изригваха с възгласи. В концертна зала беше официалната юбилейна церемония, а домакините от „Ботев” посрещнаха и редица свои гости от столицата.

Че мачовете на Ботев с „Барселона” и „Байерн” – Мюнхен се запомнят от цяла България, конкрентизира вицепрезидентът на БФС Михаил Касабов. Той подчерта и забележителния факт – „Пловдивските школи дадоха много национални играчи!”.

Юбилеят на „Ботев” вдигна градуса. Празничната атмосфера от центъра на града обля Пловдив!

Женският род на вечер и изразът Бъдни вечер

24.12.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в БългарскиЯТ език, Календар

Има изрази, с които нашето съзнание е свикнало, употребяваме ги в речта по определен повод и не търсим граматически подробности за техния произход. Към тези изрази се отнася и словосъчетанието Бъдни вечер. Погледнато през призмата на лексикологията, то е по-скоро устойчиво словосъчетание, отколкото фразеологизъм. Самият израз подсказва едно ясно, прозиращо значение, чиято смислова основа е заложена в ритуално-фолклорното начало. Известно е, че при фразеологизмите съставящите ги компоненти загубват първоначалното си значение и влизайки във взаимодействие с другите думи в синтактичната конструкция на фразеологизма, образуват ново значение. (Изразът Бъдни вечер е определен като устойчиво съчетание и от Ю. С. Маслов  в неговата”Граматика на българския език”, (С., 1982), която е приемана в родната лингвистика за едно от най-добрите описания на българската езикова система.)

И така,  Бъдни вечер е устойчиво словосъчетание. Съдържа прилагателното бъдни и съществителното вечер. Съвсем нормален тип конструкция, още от класическия старобългарски период съчетанията от прилагателно и съществително са доста разпространени и изграждат, ако използваме езиковия термин, именната синтагма. Но това е терминологична подробност.

Въпросът тук е друг: случвало се е носители на българския език, за които той е и роден, да питат защо се казва Бъдни вечер, след като същестивителното вечер е от женски род. Принадлежността на вечер към женскородовите имена в съвременния български език е безспорна и граматическият тест го доказва – една вечер, тоест съществителното се съгласува с формата на числителното един за женски род. Родът на съществителните, както е известно,  се нарича и съгласувателна категория. Така че принципът на съгласуването доказва родовата принадлежност на съществителното вечер. Освен това тест за рода на това съществително може да бъде и употребата на членната морфема – вечер-вечерта.

В старобългарския език обаче новобългарското съществително вечер е било от мъжки род. Тази своя характеристика то запазва в някои български говори, където и днес вечер принадлежи към мъжкородовите имена. Принципно диалектите показват различия в родовата характеристика на едносрични или двусрични съществителни имена, завършващи на съгласна. За диалектните системи са налице трансформации на рода – от мъжки в женски и обратно. Тези промени са се осъществявали неравномерно и по различни пътища, откъдето се е стигнало до формалното разнообразие за родовата принадлежност на съществителните имена в  диалектите на българския език (вж. Стойков, Ст. Българска диалектология. III издание, С., 1993, стр. 226-227).

Има и случаи, когато съществителното вечер функционира и в мъжки, и в женски род, като това се осъществява на територията на диалекти, които са част от голям езиков ареал.  Тази констатация е направена за тракийските говори,  заемащи значителна част от територията на рупските (заедно със странджанските, родопските и западнорупските). В едни говори от тракийския диалектен ареал съществителното вечер функцинира  като мъжкородово, в други – като женскородово, срв. ъдин вечер и ъдна вечер (Бояджиев, Т. Българските говори в Западна (Беломорска) и Източна (Одринска) Тракия, С., 1991).

И така, данните на териториалните говори и връщането към граматическия род в старобългарския език дават информация защо изразът е Бъдни вечер. Същото положение съществува и при израза Добър вечер. Съществителното вечер се явява в мъжкородова принадлежност, но тук тя е запазена с оглед на израза като устойчиво словосъчетание.
За Бъдни вечер има още един момент, който е полезно да се отбележи. С какъв статут е изгласният облик –и. Това е морфема, тъждествена по функция на морфемата –и в изрази като Нови хан, Добри дол. По смисъл тази морфема носи изконното значение определеност, конкретизиране и води началото си още от структурата на старобългарските, а и по-рано – от формите на т.нар. дълги прилагателни в праславянския език, който не е писмено засвидетелстван. Тази теоретична подробност привеждаме, за да покажем и способността на езика да съхранява граматически особености през своя многовековен развой. Така че в Бъдни вечер имаме граматически изразена  индивидуализация и конкретизация със значение “точно  тази вечер”, натоварена с ритуално–символни роли. Функцията за индивидуализация и конкретизация се съдържа именно в морфемата –и, която, от своя страна, в голяма степен е сродна по функция със съвременните членни морфеми при съществителните имена.

Устойчивите съчетания Бъдни вечер и Добър вечер показват езиково състояние от по-стар период, разкриват особености в развоя на езика – тенденции на запазване и изменение, като насочват и към езиковата етнопсихология, която е утвърдила тези изрази и граматически, и смислово в лоното на националната културна традиция и в езика като нейна активна система.