kupih.com

изкуството на стила
Home » Архив на категория 'Наука' (Page 4)

Денят на равноапостолите Кирил и Методий – инознание за инодействията

11.05.2013, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Календар, Наука

Денят на равноапостолите Кирил и Методий се чества на 11 май. Значението на двамата братя за славянската култура и развитието на славянската филология е неколкократно изтъквано от изследавателите. Създаването на глаголицата и дейността на Кирило-Методиевите ученици са сред медиевистичните феномени, които търсачите на преинтерпретации и новооткрития в лоното на средновековната семиотика имат за обект на анализ и научноизследователски проекции. Смисловите координати на темата за Кирило-Методиевото дело и Кирило-Методиевият въпрос, навлезли като номинационни структури устойчиво и в конспектите на академичните дисциплини, са многомерни, широкопространствени и въпросително пространни. Двамата братя и посланията на техния ерудизъм преминават през границите на времето, творейки културологични ориентири на времевостта. Това в аспекта на абстрактната конкретика. А конкретиката на историческите факти дава възрожденистка визуализация: за първи път в периода на Българското възраждане, на 11 май 1851 г., в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив по инициатива на Найден Геров е организиран празник в чест на равноапостолите Кирил и Методий. Датата е избрана, тъй като е и общият църковен празник на двамата светии. Оформено е мнение, че този ден се е превърнал в елативно ярък израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата. А те, като трикомпонентна структура с автономност на съставките и едновременна интеграционна реализуемост, дават образа на онова, което хуманитарно може да наречем невъобразена образност – скулптурирана в реалността на инодействието, водещо до инознание!

Пловдивският университет повишава информационната си инфраструктура

25.04.2013, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Наука, Новини

Посредством новите технологии ще доближим университета до студентите и до техните бъдещи изисквания към академичното образование, подчерта ректорът на ПУ „Паисий Хилендарски” проф. д-р Запрян Козлуджов на пресконференция за представяне на проекта „Стандартизиране и интегриране на разнотипни информационни и управленски университетски системи (СИРИУС)”.

Това не е задача за един проект, нито за един човек. Тъй като най-вече младежите могат да ни посочат правилната посока за реализиране на тази амбициозна идея, ще се опитаме в проекта да привлечем докторанти, студенти и млади преподаватели. Ще включим всички звена на университета. Вече сме планирали по време на предстоящите академични съвети да представим план-програми по отделните специалности и факултети и да обсъдим с тях как биха подкрепили ПУ като електронен университет в следващите години, акцентира координаторът на проекта – зам.-ректорът проф. д.м.н. Георги Тотков.

Проектът е на стойност 498 275.74 лв. и ще се реализира в продължение на 20 месеца. С него висшето училище ще усъвършенства управлението и информационната си инфраструктура – ИнфоИ, обясни проф. Козлуджов, който е и ръководител на проекта. На пресконференцията присъстваха и още двама от членовете на екипа – зам.-ректорите проф. д-р Невена Милева и доц. д-р Жоржета Чолакова.

В резултат на успешното изпълнение на СИРИУС висшето училище ще постигне конкурентни предимства и качествено управление на дейности в различни сфери на висшето образование – обучение, преподаване, изследвания, администриране и др., включително и предоставяне на широк спектър от административни услуги от типа ‘на едно гише’, подчерта проф. Тотков. Новите технологии ще ни позволят да въведем в учебния план т. нар. зелени информационни технологии. Ще можем да моделираме,  да обхванем и да проследим образователния процес при различните студенти, като същевременно с това ще гарантираме и автоматизация на преподавателския труд –изготвяне на електронни курсове и тестове, допълни още координаторът на проекта.

Специфичната цел е създаването на ИнфоИ от тип „електронен университет”, която да бъде базирана на научно обосновани стандарти, усъвършенствана нормативна база и иновативни (не само ИТ) технологии и средства за управление, каза още проф. Тотков.

Създаването на СИРИУС предполага в рамките на проекта да се инициира процес на интеграция със съществуващи и действащи университетски информационни системи и бази от данни. За осъществяването на интеграцията ще се използва специфичен подход – създаване и поддържане на т. нар. електронни портфолиа. Те ще бъдат виртуални модели на участващите в ИнфоИ субекти – студенти, членове на академични ръководства, преподаватели, служители в администрацията, и университетски звена – университета като цяло, основни и първични звена, служби и отдели.

Предвиждат се също отдалечен оторизиран достъп до съответните е-портфолиа, автоматизирано въвеждане и ‘безкнижно’ обработване на данни, както и прилагането на иновативни технологии, сред които разпознаване на текст, електронно подписване и др. В рамките на реализиране на проекта за действаща система СИРИУС ще бъдат усъвършенствани 3 университетски подсистеми за управление: на учебния процес; на финансови, материални и кадрови потоци от дейности; и на качеството, поясни проф. д-р Запрян Козлуджов.

Нормативната база за управление на информационната инфраструктура ИнфоИ ще бъде осъвременена, като това ще включва правилниците, ръководствата и регламентите за експлоатация, както и стандартите и формите за администриране и трансфера на електронни документи. Ще бъдат обновени и вътрешните критериални системи за оценяване на качеството в обучението, изследванията, управлението и конкурентоспособността. В резултат на това трите университетски системи ще бъдат внедрени и експериментирани в управлението на Пловдивския университет като цяло – в отделните факултети, катедри, филиали и отдели.

Университетските звена ще бъдат модернизирани с доставки на нов хардуер и софтуер. Това включва и създаването на специализирана софтуерна лаборатория за разработване на иновативни информационни и управленски системи и Университетски информационен център (УИЦ) за поддръжка на СИРИУС.

За по-мащабното популяризиране на постигнатите резултати екипът на проекта ще подготви публикации, срещи с медиите, доклади и презентации в рамките на семинари и конференции, участия в национални изложения и експозиции, ефективно уеб представяне, публична дискусия, разпространяване на рекламни материали и др.

Проект „Стандартизиране и интегриране на разнотипни информационни и управленски университетски системи (СИРИУС)” по Договор №BG051PO001-3.1.08-0041 е по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007 – 2013 г., посредством схема за безвъзмездна финансова помощ: BG051PO001-3.1.08 „Усъвършенстване на системите за управление във висшите училища”, която се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

 

Хипермодерен апарат в УМБАЛ

22.04.2013, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Медицина, Наука, Новини

С нов литотриптер от високия четвърти клас разполага вече Кабинетът по екстракорпорална литотрипсия на Клиниката по урология на УМБАЛ „Свети Георги” – Пловдив. Апаратът е последно поколение  за  извънтелесна  литотрипсия – с нов тип генератор с електрокондуктивна технология, която гарантира голяма мощност и прецизност при разбиване на камъни в бъбреците, информират от болницата.

С новата придобивка значително ще се подобри лечебният процес при пациентите с бъбречнокаменна болест и усложненията от нея, като им се осигури  много по-краткотраен престой, безболезнени интервенции и многократно по-бързо възстановяване. Екстракорпоралната литотрипсия (ЕКЛТ) е метод за извънтелесно разрушаване на камъни в пикочо-отделителната система с фокусирани ударни вълни. Те се генерират в апарат извън тялото на пациента и се насочват под рентгенов контрол в кристалната решетка на камъка. Под действието на фокусираните вълни структурата на камъка се разрушава и разтрошените дребни частици се изхвърлят по естествения ход на урината.

Основата на екстракорпоралната литотрипсия е да се фокусират ударни вълни върху камъка – т. нар. конкремент, без да се предизвиква увреждане на околните тъкани. За разлика от първите модели, при модерните литотриптери е възможно „разбиване на камъни” както в бъбрека, така също и по цялото протежение на уретера, включително и на камъни в пикочния мехур.

Един сеанс на ЕКЛТ продължава средно около 30 минути – приблизително 2500 – 3000 удара, като се понася добре от пациентите. В много редки случаи, когато пациентът  е по-чувствителен, се налага поставянето на “упойка”, но като цяло с новия апарат от висок клас не се усеща болка и травмата за околните тъкани е минимална, посочват медиците.

На разбиване с ЕКЛТ могат да бъдат подложени почти всички бъбречни камъни с размери по-малки от 2,5-3 см, почти всички уретерни, както и голяма част от мехурните. Към литотрипсията трябва да се пристъпи обаче след лекарска преценка на цялостното състояние на пациента и конкретно – на пикочо-отделителната система. Това е задължително, защото въпреки огромния прогрес на метода като минимално инвазивна процедура   съществуват и противопоказания като бременност, активна инфекция, запушване на уретера, анатомични аномалии и др.

Литотрипсиите ще се извършват по клинична пътека №75с минимален престой до 24 часа в стационара на Клиниката по урология, обясняват оттам. Подходът към всеки пациент е подчинен на цялостното обхващане на хода на заболяването и минимизирането на риска от възможни усложнения, потвърдиха от Клиниката по урология. Националната здравноосигурителна каса заплаща по клинична пътека до две терапевтични сесии на всеки бъбрек за период от 12 месеца, сочи медицинската информация.

Представят класик от Норвегия в „Тракарт”

18.04.2013, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Наука, Новини

Поетическата книга „Прозорец, широко отворен” с избрани стихотворения на Кнут Одегард ще бъде представена тази вечер от 18.00 часа в Културен център „Тракарт”. Организатори са издателство „Жанет 45”, Посолството на Кралство Норвегия и домакините от „Тракарт”. В премиерата заедно с Кнут Одегард участват Божана Апостолова, Ириния Делина и Валентин Кръстев.

Кнут Одегард е следвал теология и филология в университета в Осло и в Кеймбриджския университет. Доктор по литература, 1989 г. Дебютира като поет през 1967 г. с книгата си „Мечтателят, скитникът и кладенецът“ и оттогава е издал 35 книги с поезия, художествена и нехудожествена проза. Международно признат е като водещ скандинавски поет и е един от най-превежданите съвременни поети (на 30 езика), като пет от преводните му книги са на английски, две на френски, две на български, една на китайски и една на арабски. През 1989 г. с решение на Норвежкия парламент му е предоставена пожизнена държавна стипендия като поет. Носител е на няколко високи национални и международни награди, сред които наградата за култура „Андерс Яре“ (най-високата норвежка награда), наградата „Доблуг“ на Шведската академия и Международната награда за поезия „Ян Смрек“, Братислава, Словакия. Посветен е в рицарско звание от Краля на Норвегия и е награден с Големия рицарски кръст от Президента на Исландия. През 2009 г. става рицар на папския Рицарски орден на Светия Божи гроб в Йерусалим (Ватикана).
Кнут Одегард е учредител на Норвежкия международен литературен фестивал (1992) Фестивала Бьорнсон (на името на нобеловия лауреат Бьорнстерне Бьорнсон) и председател на Норвежката академия за литература и свобода на словото (Академията „Бьорнстерне Бьорнсон“). Повече от четиридесет години Кнут Одегард сътрудничи като литературен критик на водещите норвежки вестници и е превел на норвежки няколко сборника с чуждестранна поезия. От няколко години работи като директор на Нордик хаус, Скандинавския културен център в Рейкявик, Исландия, където живее през част от годината, посочват от „Жанет 45”.