kupih.com

изкуството на стила
Home » Архив на категория 'Наука' (Page 50)

Пело Михайлов: Книгата е в сърцето!

28.10.2010, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Наука, Новини

Г-н Михайлов, три книги за една година: целенасочено ли е в случая?

Не, получи се съвсем случайно. През септември 2009 участвах на една конференция по българска ономастика във Великотърновския университет и там разбрах, че съществува проект, по който се издават топонимични книги.Така че случайно се получи в това кризисно време, когато никой няма пари за книгоиздаване, да издам по проект две от книгите. Третата книга, за Тодор Коджов, се породи съвсем случайно. През февруари намерих неговия „Тълкувач на собствени имена” в Стандфордската библиотека и съответно в НБ „Иван Вазов”. И за 2 месеца, през лятото, успях да я напиша. Тя е най-малка, но – честно казано – от трите ми е най-любима, защото съм вложил най-много страст в нейното писане.

Географ сте по образование, но книгите ви издават историко-лингвистична насоченост!

И петте книги,  които съм написал, имат много голям относителен дял история. Не мога обаче да кажа, че съм си сбъркал специалността. Например защо не съм завършил история, а география. Това донякъде ми позволява колегите историци да бъдат по-благосклонни към мене и към моите грешки в исторически план, ако въобще допускам такива.

Възпоменателните селищни имена ли актуализират подвига на реалните личности от нашето предвремие?

Да, мисля, че именно възпоменателните селищни имена са един много добър начин и повод да бъдат увековечени имената на заслужили личности. За съжаление през годините някои от мемориалните селищни имена се заменят с други мемориални, заменят се с обикновени, ако мога така да ги нарека. Тук ше използвам възможността да кажа, че едно от най-ярките възпоменателни селищни имена в Пловдивско е на село Дрангово. През 1921г. , когато започва смяната на старите турски имена, местното население предлага селото да носи името на командира на 9-и пехотен пловдивски полк – полковник Борис Дрангов. Считам, че това е може би най-добрият избор на възпоменателно селищно име в Пловдивско.

Тълкувачът” на Тодор Коджов се оказва първото изследване в историята на българската наука за собствените имена. Излиза, че вече ще посочваме труда на Тодор Коджов като първото цялостно изследване у нас върху собствените имена, а не изследването на Густав Вайганд, както досега.

Точно така. Густав Вайганд издава своята книга на български в 1926 г., но след като вече има открит публичен екцемпляр от книгата на Тодор Коджов, неговото изследване става първо. Мисля, че нещата ще се изместят към Тодор Коджов като начало на българската антропонимия.

Виждаме Ви често в НБ „Иван Вазов”. Магията на книгата?

Може би сте прав за магията и тъй като тя е магия, не мога да я разкажа. Или те влече, или не те влече! Или не ти дава да спиш, или толкова спокойно може да минаваш край библиотеката, че да не я забелязваш, дори да е на 14 етажа. Магията се случва в сърцето и душата на всеки, който има някакъв афинитет към книгата. Оказва се, че аз съм такъв.

Как да четем, за да усвоим интерпретацията?

А!… Наистина много труден въпрос, защото в някои от книгите съм се опитвал да кажа какво да се чете, но не съм мислил по въпроса как да четем. И тривиалното „с лист и химикал в ръка, за да изведем най-важното” вече не е толкова валидно – десетки млади хора стоят в читалните и работят на своите преносими компютри.Може би когато го измисля, ще дам по-точен отговор.

Представиха три книги на академичен автор

19.10.2010, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Изкуство, Наука, Новини

Три нови книги представи тази вечер в залата на Народна библиотека „Иван Вазов” пловдивският академичен автор Пело Михайлов, преподавател в Аграрния университет. Читателите срещат интересни заглавия – „Списъците на населените места като извори за научни изследвания”, „Възпоменателни селищни имена в Пловдивска област”, „Тълкувач на собствени имена”.Доцент Живко Гешев нарече първото изследване задълбочен труд, в който проличава висок стил, ерудиция и етика. Върху интердисциплинарните особености на втората книга акцентира д-р Видин Сукарев от Историческия музей – Пловдив. Според д-р Сукарев в книгата са вплетени исторически, географски и езиков подход, с високо ниво на анализа и направените изводи.„Тодор Коджов и неговият „Тълкувач на собствени имена” беше представена от филолога д-р Боян Янев. Той е на мнение, че тази студия на Пело Михайлов съдържа концентрирана информация и задълбочен поглед на автора.„Тълкувач на собствени имена” трябва да се посочва занапред и като начало в историята на българската наука за имената, посочиха в разговор други филолози. Директорът на НБ „Иван Вазов” проф. Радка Колева поздрави сърдечно  изследователя Пело Михайлов.Десетки автографи раздаде той, а гостите  с усмивка  му пожелаха да ги зарадва с  още нови книги.

С 3 в 1 кулминират пловдивските медици

19.10.2010, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Медицина, Наука, Новини

По формулата три в едно ще премине финалът на buy cialis no prescription целогодишните юбилейни тържества в Медицинския университет-Пловдив, в четвъртък. Началото е в 10.00 в зала „Аула Магна”. 65-годишнината от създаването на медицинската алма-матер, 40 години от старта на Факултета по дентална медицина и 20-годишнината на Младежкото научно дружество „Асклепий” ще честват пловдивските медици, съобщава www. plovdiv 24. bg.Днес е Денят на българския лекар, а по православния календар почитаме Свети Йоан Рилски. Чудотворецът е наричан най-великият български светец, небесен закрилник на целия  народ. Основава величествения Рилския манастир.Препродобни Йоан Рилски се ражда  около 876 г. и почива на 18 август 946 година. Родното му място е село Скрино, разположено в Осоговската планина, край река Струма. Сега мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец почиват в Светата Рилска обител.В Пловдив беше открит с водосвет новоизграденият параклис „Св. Георги Победоносец”. Той е разположен в двора на Хирургичния блок на бул. „Пещерско шосе”.

Виртуозът Петър Ралчев: Музиката е изкуство и наука!

19.10.2010, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Изкуство, Наука, Новини, Фолклор

Хората по света обичат българската музика, споделя what is cialis professional в интервю за новия брой на вестник „Пловдивски университет” акордеонистът виртуоз Петър Ралчев. Маестрото е убеден, че народната ни музика ще бъде най-голямото ни богатство. Своите мисли за фолклора и тайните от лабораторията за виртуозност той споделя след запомнящия се концерт на майсторите, включен в програмата „Нощта на учените” през септември.

Според него музиката е едновременно изкуство и наука, а задачата на музиканта е да я доразвива.Не само труд и талант се изискват, за да се стигне до виртуозност, смята Петър Ралчев. И добавя, че са необходими още голямо желание,всеотдайност и любов към музиката.