kupih.com

изкуството на стила
Home » Архив на категория 'Фолклор' (Page 5)

За народната музика и старите мелодични мотиви

04.01.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Изкуство, Лайф парти, Фолклор

Първите януарски дни са поредица от празници – от прехода стара-нова година, продължаваме с именниците и идат наздравиците и музиката. Вчера с екипа гостувахме на именници, дето ще празнуват скоро, и техните предци заразказваха за старите практики да се чества името на Йордановците, Ивановците, Антоновците, Атанасовците. Та в приказката им за приказното тяхно младо време стана дума и за народната музика. за онази старата, вкъщи или на хорището, без озвучителна техника. С яко надуване от старите майстори на духовите инструменти. Та старите именници си спомняха за старите майстори и най им бяха в акъла кларнетистите, а те им викат кърнъжии. В говорите кларнетът става кърне: така устата на местния любител по Тракия произнася думата за класическия инструмент, превърнат във водещ и в българската народна музика.

Кларнетът е от най-обичаните класически инструменти, с които се свири народна музика. С кларнета са възможни всякакви мотиви да бъдат изсвирени, възможни са и стотици вариации и импровизации. Възможни са, защото кларнетът има неподозирани възможности, както казват академичните музиканти, преподаващи този инструмент. А у нас дал Господ таланти в кларнетното изкуство. За акад. Петко Радев световната сцена отдавна е близко нещо, а името и способностите му години наред са в Миланската скала. Иво Папазов грабна световна награда за кларнетист и това се оказа нещо естествено за феноменалния музикант. Десетки са майсторите на този инструмент в българската народна музика. И ако почнем да ги изреждаме, рискът да пропуснем най-малко един от тях, стои още на първия ред.

Друга е идеята сега – фантастичните постижения на българските майстори са факт, факт е и световната им слава. В един етап от своето развитие обаче те са изпълнявали доста от тази народна музика, за която сега именниците с побелели коси си спомнят сякаш е било вчера мегданското хоро. А тази музика е винаги актуална. Носи архетипите, от които не е трудно да се върви напред. В тази музика са онези простички на първо чуване мотиви, които крият в своята мелодична структура изисквания за майсторлъшка ръка. Има я традицията, подадена и предавана под една или друга форма. Има я традицията в българската народна музика и я поддържат точно тези мелодични мотиви, връзка между стиловете в народномузикалното развитие, но и основа на тънката музикална струя, която тръгва към ухото на българина, когато зазвучава нашенският инструментален фолклор.

Шопинг, аранжимент на трапезата и наздраве!

31.12.2011, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Календар, Лайф парти, Фолклор

Следобедната разходка на www.kupih.com екипа мина в шопинг и поздравителни разговори. Днес думата шопинг има силна употреба в ежедневния ни език, а  у тийнейджърите е като марка на езиковата им стратегия. Шопингът е хубаво нещо и създава силни усещания. Сега приказката е за новогодишния шопинг – символен, с повече очаквания, с по-развито въображение. Новогодишният шопинг е шопинг за трапезата, но и шопинг на стила за празничната вечер.

На празничната трапеза има естетика и вложени умения, има заряд и кристално настроение. Домашната традиция е наложила баницата с късмети, на трапезата стопанинът ще сложи и от домашните напитки – приготвени по родова рецепта. В рецептурната енциклопедия на стария родов майстор мезетата стават вкусни и предразполагащи към наздравици. За стопанката остават тънкостите в изкуството на салатите, а там тя знае как да вложи кулинарна технология, за да постигне вкуса на привличането…

С благослов край трапезата и трапезни пожелания сред благословите ще посрещнем и 2012. От нашия екип ви желаем здраве и многострастно настроение! Наздраве, приятели на думите и читатели на www.kupih.com!

Майсторът кларнетист Славчо Ангелов: Брестовишката школа е много сериозна!

21.08.2011, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Изкуство, Фолклор

 

На www.kupih.com гостува един от изявените майстори в съвременната тракийска музика – кларнетистът Славчо Ангелов (крайният вдясно на снимката). Основател и ръководител е на оркестър „Славей”. Българската народна музика трябва да се съхранява, защото е най-ценното на българския народ. Тя е гордостта на българина, споделя Славчо Ангелов. Неговият оркестър е от съставите със специфичен стил, където музикалните мотиви и ритъмът на изпълненията по интересен начин събират ведно традицията и новото. Познавачите на народната музика с удоволствие забелязват, че Славчо Ангелов дава път на млади музиканти, които едновременно се развиват и показват завидни умения. Сега в „Славей” свирят младият саксофонист Костадин Ангелов и барабанистът Костадин Василев. Синове са на братята музиканти Ангел и Васил Ламбови. За народната музика и прочутия музикален Ламбов род от Брестовица говори в това интервю Славчо Ангелов.

Твоята гордост май са младите музиканти, които събираш около себе си?

Благодарим на бога, имам прекрасни инструменталисти и на драго сърце, където имаме покана, представяме оркестъра.

Сериозна школа се оказа брестовишката, по колко часа свирите?

Това е добър въпрос! Действително е много сериозна школа, защото растат много млади музиканти и момчетата репетират усилено. Това е един добър знак за нашата школа, ако няма конкуренция, няма да е интересно.

Твои колеги от Брестовица казват, че младите музиканти там свирят по цял ден. Така ли е?

Да, свирят по цял ден, трудят се и заслужават добро.

Направи ли основна промяна на кларнета, каквито планове имаше преди време?

Абсолютно. Не само аз, би трябвало всички колеги да си поддържат инструмента. При една добра свирка, става добро свирене!

Славчо, виждаме ви по музикалните канали с нов репертоар и малко променяте тракийския жанр на моменти. Вариация ли е това?

Това е свободно съчинение! Трябва хората да са доволни, да се мисли най-доброто. Без постоянство не виждам начин как да има развитие народната музика.

Ти си един от достойните представители на музикалния Ламбов род от Брестовица. С какво този род се наложи в народната ни музика?

Моят музикален род е на сто години – музикално родово дърво. Нашите прадеди са свирили на цигулка, моят дядо Салчо Ламбов, аз съм кръстен на него, беше един от най-добрите кларнетисти за неговото време. След това баща ми – Ангел Ламбов, чичо ми Коста – саксофонист. След това сме ние – аз, моите братовчеди. Направихме една голяма фамилия. Да не забравяме Ангел Ламбов, който свири с оркестър „Славяни” и често гостува с Иво Папазов, с Младен Малаков.

Ще видим ли някой ден Ламбови бенд?

Има какво да покажем. Нашата фамилия е богата на кларнетисти, саксофонисти, клавиристи, барабанисти. Всичко го имаме в нашия род.

Колко минути издържаш на солиране?

(Смее се продължително.) Не искам да прозвучи по-пресилено. Може някой да ме разбере погрешно. Старая се да бъда в нормите. Не се предавам. Запазвам отговора за себе си. Искам да го докажа с кларнета!

Сто години от рождението на етнографа проф. Анастас Примовски

15.08.2011, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Календар, Наука, Фолклор

 

Стогодишнината от рождението на проф. Анастас Примовски (1911-1999) не е само календарен факт. С името на учения етнограф свързваме значими изследвания, каквито са „Бит и култура на родопските българи. Материална култура”, „Камиларството в Беломорска Тракия”, „Медникарството в Родопската област”. В специализирани издания Ан. Примовски публикува и стотици текстове с различен жанр, съсредоточени в етнографията и фолклористиката. Концентрирано отношение той проявява и към народните песни, намерило израз в съставянето и редакцията на сборници и в авторството на фолклорни студии.

Погледнато в хронологичен план, той принадлежи на онази генерация в българската наука, към която се причисляват и имената на Христо Вакарелски, Мария Велева, Росица Ангелова, Васил Маринов, Райна Кацарова, Елена Стоин, Иван Качулев.

Анастас Примовски е юрист по образование, роден е в Устово (сега квартал на Смолян). Усетът към текстосъздаването отрано дава отражение у него и още в студентските си години доказва и  своя журналистически  талант като издател и редактор на вестник „Родопска мисъл”.

Творческият профил на Анастас Примовски не би бил пълен, ако не се  посочат и художествените му книги като „Ахряне” – разкази (първото издание е от 1936 г.), „Под родопското небе” – разкази (1938), „Хубави люде” – разкази и новели (1983). Разбира се, казаните дотук заглавия са само част от обемното творчество на Анастас Примовски. Био-библиографски указател под заглавие „Анастас Примовски (Тасо Примо)” е издаден през 1989 г. от смолянската библиотека „Николай Вранчев”. Съставител е Мария Керечева, а научен и библиографски редактор – Мария Гарева.

През май 2001 г. в Смолян се провежда научна конференция, посветена на 90-годишнината от рождението на Анастас Примовски. Впоследствие библиографският фонд за бележития български учен се обогатява и с изданието „Изследовател, творец, родолюбец”, редактор-съставител на което е фолклористът доц. д-р Никола Примовски.

„Публицистът, писателят, етнографът и фолклористът Анастас Примовски (Тасо Примо) е явление в нашата култура и наука. И то стойностно, дълбоко и трайно свързано с духовната летопис на България”, отбелязва в началото на своя доклад пред посочената конференция Никола Примовски.

С цялостните си научни и художествени постижения Анастас Примовски е текстосъздател и интерпретатор, стоящ близо до националната научна традиция, влагайки и собствена техника в постигането на смисъла. Анастас Примовски е родопчанин, за когото създаденото от народоведите Стою Шишков, Васил Дечов и Христо Попконстантинов има началния блясък в родопската тематика и последвалото нейно развитие. Анастас Примовски е български творец, който самопризнава: „Това, което съм написал с всичките кусури, не е нищо с оглед на онова, което мислех да напиша!”.