kupih.com

изкуството на стила
Home » Архив на категория 'Четенето' (Page 3)

Георги Връбчев: странност на магистралите и някъде…там…някъде…

16.02.2013, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Изкуство, Четенето

„Някъде …там…някъде” е озаглавил белетристичната си книга Георги Връбчев. Структуро-композиционно произведението обединява две творби. Първата от тях се е превърнала и в заглавие. Втората е онасловена „Странни магистрали”, а авторът успоредява теми за природата, човешките съдби и пътя. В собствената си геометризация на смисъла Георги Връбчев сюжетира екзистенциално и отваря на читателя художествените траектории от смислово-стилистични пространства, проектирани в книгата.

Преди дни „Някъде… там…някъде” беше представена в Пловдив. През януари книгата имаше премиера и в Пазарджик – града, където авторът завършва езикова гимназия, преди да поеме към Юридическия факулет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

В интерпретацията на Тони Петкова от НБ „Иван Вазов” Георги Връбчев чрез средствата на изящен психологизъм в „Някъде… там…някъде” разкрива необходимата равносметка, която човекът трябва да прави за своето минало, настояще и бъдеще. В „Някъде… там…някъде” темата за прошката, но във формата „какво и каква част сме готови да си простим” според Тони Петкова присъства централизирано. Втората творба, едновременно автономна – със собствена семантика и композиционна оформеност – „Странни магистрали”, презентира етически категории и състояния, които функционират у човека по магистралите на житейскостта.

В НБ „Иван Вазов” Георги Връбчев говори обобщаващо за своята  книга и предпочете въпросите на присъстващите. Преди белетристът да разкрие за творческите си импулси, за периодите на художественото посягане към думите и техния широкопараметричен смисъл, Галя Стойчева от НБ „Иван Вазов” с презентативен артистизъм съсредоточи вниманието на публиката върху доминантите във визитката на твореца.

Книгата на Георги Връбчев има овладяна синтактичност, авторът композира изреченските единици в ритмично темпо. Това е плюс за читателя, който среща възприемаеми модели, където смисълът е разположен в пространството на граматически структури, преливащи една към друга и заедно с това запазващи напомнящия сигнал за съдържанието на предходно казаното.

Георги Връбчев признава, че между професионалните действия в правото и литературните действия да създаваш художествени произведения стои обединяващо творческият момент. Днес авторът работи като нотариус, но словесната художественост върви паралелно с основната му професия. Сега в творческия кабинет на Георги Връбчев пак е литературнохудожествено и той продължава, сюжетирайки следващата си книга.

 

 

 

 

 

Клип на разкази пред артпублика

07.02.2013, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Новини, Четенето

Сборник с разкази беше клипиран в Пловдив. Режисурата и презентацията направи авторът им Людмил Тодоров. Книгата имаше премиера в „Хермес” – Централ. Белетристичните творби са издадени от „Жанет” 45. Самият Людмил е с много пластичен език, каза при откриването за езиково-стилистичните особености на автора издателят и управител на „Жанет” 45 Божана Апостолова.

Артпублика от Пловдив изпълни местата в „Хермес” – Централ, а Людмил Тодоров предпочете нетрадиционния, но доста ефективен начин за представяне. С по изречение дефиниция какво е поредният разказ от книгата гостуващият в Mловдив писател и режисьор визуализира съдържанието на своите творби. Този подход той обясни и със заимстване от собствените си рефлекси в киното. В разказите се откриват теми от различни регистри на психологическото и конкретно социалното. В книгата присъстват сюжети като цената, която плащат хора с високи критерии към себе си, за отказа на млада жена от личен живот, защото намира всичко в семейството на своите родители, през гордостта и гъдела да си маргинален човек без бъдеще.

Людмил Тодоров разкри, че използва непреднамерения подход в творческите си действия. Според режисьора белетрист непреднамереният подход се изразява в способността да виждаш другия такъв, какъвто е, без да се набутваш в него.

Авторът на „Разкази” направи ретроспекция към характерната и подкрепяна от него техника на българските писатели отпреди половин столетие или малко повече, които са заявявали наблюдателни погледи да разберат точно света около себе си.

Непреднамереният подход ражда живи герои, лаконизира Людмил Тодоров.

Редакторът на книгата Марин Бодаков изтъкна ,че в „Разкази” се проявяват и поетически линии. Те стоят зад респектиращата фабула и са поетични прозрения, конкретизира Марин Бодаков.

Книгата е от хубавите събития на 2012. От нея съвременният български разказ има нужда, каза пред публиката в „Хермес”-Централ литературоведът от Пловдивския университет д-р Гергина Кръстева.

На въпрос от аудиторията как си взаимодействат режисьорът и писателят у Людмил Тодоров, творецът отговори, че това е взаимодействие в един процес.

Теодора Димова: В редактирането има граници, за комедията трябва брилянтно чувство!

06.02.2013, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Новини, Четенето

Като малка пишех дневник. Ако не напишех нещо, все едно е нямало ден, сподели с публиката в „Петното” белетристката Теодора Димова(вдясно). Дъщерята на Димитър Димов гостува в популярното артмясто и даде литературно интервю, водено от Александър Секулов(вляво). Известният творец демонстрира техника с анализиращи въпроси. Той вкара в концентрация гостите на „Spirt & Spirit” към разнопосочни особености в творчеството на Теодора Димова.

Тя призна, че посяга няколко пъти към редакции на тестовете си. Доста са били и редакциите на книгата „Марма, Мариам”. Върху тази творба на авторката беше съсредоточена и голяма част от литературния диалог. В един момент трябва да знаеш къде да спреш с редактирането, подчерта Теодора Димова за технологията на художественото писане. Тя разкри също, че когато пише, чува вътрешния ритъм на текста. Стига и до случаи, при които оставя няколко празни думи и впоследствие те са добавяни към текстовата структура.

Началото на „Марма, Мариам”се е оказало най-трудно за авторката. Теодора Димова сподели за досега си до дълбинните измерения на вярата и тяхното житейско-творческо влияние. Според белетристката ние все повече трябва да се концентрираме към знаците на вярата и благодатния им смисъл.

Теодора Димова говори и за различни аспекти в творческата си платформа. Авторката на романи и пиеси сподели за влиянието, което е усетила от атмосферата в Израел, когато посещава страната. Там въздухът и светлината са други. Светлината е впечатляващо по-различна.

„Марма, Мариам” е четена в ръкопис и от свещеници. Те дават положителна оценка за текста и поясняват, че в него са спазени догматите на православието. Нямало е редакции на текста в тази посока, давани са само някои приятелски поднесни литературни съвети, каза още Теодора Димова. Докато пишех, бях в особено състояние. имах чувстовото, че летя, добави тя.

Дъщерята на Димитър Димов отговори на всички въпроси, зададени от водещия Александър Секулов и впоследствие от аудиторията. Секулов покани Теодора Димова да напише пиеса за театраланата сцена. Както е известно, авторката на „Марма, Мариам”, „Майките” и други произведения има и пиеси в творческата си биография.

В театъра съществува нещо незаменимо – моменталната среща с публиката, подчерта Теодора Димова.

А дали се изкушава да напише комедия, тя отговори с лаконизъм, че това е най-трудният жанр и трябва брилянтно чувство за хумор.

 

 

Режисьор представя разкази в Пловдив

05.02.2013, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Новини, Четенето

„Разкази” на Людмил Тодоров ще бъдат представени утре (6 февруари) в Пловдив. Премиерата се организира от ИК  “Жанет” 45 и книжарница “Хермес”-Централ. Представянето на книгата започва в 18.00 в „Хермес”-Централ. В премиерата ще участва и редакторът на „Разкази” Марин Бодаков.

Людмил Тодоров завършва кинорежисура във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов” през 1982 г. Сценарист и режисьор на игралните филми „Бягащи кучета” (1987), „Любовното лято на един льохман” (1990), „Приятелите на Емилия” (1996), „Емигранти” (2001), „Шивачки” (2006), „Миграцията на паламуда” (2011). Автор на книгите „Да изгубиш Мечо Пух” (1988), „Хроника на една любов” (1993) , „Хроника на едно пропадане” и „Разкази” (2012), посочват от „Жанет” 45.

Разказвачът Людмил Тодоров не извръща глава от човешката нищета, която отказваме да видим. С класическа мощ той регистрира моралната неловкост на нашето време. Показва ни разпада на истината. Убеждава ни в сложността на тривиалното. Разбира ни. Без да обвинява никого. Но и без да прости, пише в анотацията за автора редакторът на книгата Марин Бодаков.