kupih.com

Смисловото поле на думите за родство в българския език през призмата на психологията и езикознанието ще бъде представено утре (11 април) от 16.30 часа в 6. аудитория на Пловдивския университет. Лектор е докторантът по психология Лилия Бабакова. Лекцията е част от научния цикъл „Академични срещи в сряда”, които организира Лингвистичният клуб „Проф. Борис Симеонов”.

В смисловото поле се обединяват значения, като това става с постепенен процес в неговата структура, посочва Лилия Бабакова. В своето изследване тя разглежда 52 думи, една част от които се употребяват в книжовния език, а друга – в диалектите. В центъра на смисловото поле за родство влизат названията на най-близките кръвни роднини, подчертава изследователката. Въз основа на анкетни резултати тя е стигнала и до извода, че настъпва стесняване на смисловия обем, с който се възприема понятието за семейство: от по-голямо (патриархално) към по-малко (нуклеарно) семейство.

По-малкият обем на семейството е регистриран в езиковите употреби на по-младите информатори, докато по-възрастните го възприемат като по-голяма единица. За възрастните жени например кръвният признак е водещ фактор при определяне на семейния състав, а мъжете на същата възраст причисляват към семейството също зетя и снахата.

Според фактора „значение на кръвното родство” между младите и възрастните се оформя един вид опозиция. Докато за младите родствените връзки имат по-малка степенн на значение, при възрастните думите за родство получават засилена употреба.

С оглед на половата принадлежност  данните за родство сочат също, че този тип думи се употребяват много повече от жените, отколкото от мъжете.

Изследователят на темата Лилия Бабакова е възпитаник на Пловдивския университет, където завършва едновременно психология и славянска филология със сръбски и хърватски език. Работата й върху термините за родство и тяхното разполагане в смисловото поле е осъществена като дипломна теза с научен ръководител проф. Енчо Герганов. Сега докторант Лилия Бабакова осъществява своите изследвания във възрастовата психология под научното ръководство на популярния специалист в тази област доц. д-р Пламен Цоков.

Езиковедските интереси на докторант Бабакова я отвеждат наскоро и в Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов”. Както е известно, тази формация е изградена от студенти и докторанти, анализиращи процеси и явления не само в българския, но и в останалите естествени езици. Пред www.kupih.com докторант Лилия Бабакова сподели, че в обсега на научния й интерес попадат и темите от социологията на езика, където тя констатира различни процеси и явления в зависимост от конкретната тематика на научните си търсения.

Г-н Гранитски, нарекохте проф. Огнян Сапарев един от полифункционалните критици?

Удивително разнообразие на талантлив във всичките си начинания вече повече от 40 години. Той е много сериозен учен, всички знаят неговите приносни академични изследвания за масовата комуникация, литературната интерпретация, първопроходец и пионер в изследванията за научната фантастика и художествената литература. Разбира се, не трябва да пропускаме и негови възлови статии за големи наши творци, главно белетристи, като Йордан Радичков, Антон Дончев, Георги Алексиев – може би най-проницателните изследвания за Георги Алексиев са писани именно от Огнян Сапарев. Неговите студии изследвания върху българската класика – Йовков, Елин Пелин, Светослав Минков: трудно е да се изброи всичко, което е писал Огнян Сапарев.

Великолепен оценител в оперативната литературна критика, много силен, ярък публицист и това доказа последните години, които огнени негови статии излизаха на страниците на вестници като „Сега”, „Нова зора”, „Дума”, да не забравим и да се върнем към първите му анализи и статии, посветени на българското кино, публикувани във „Филмови новини”, във вестник „Култура”. Виждате, става дума наистина за една изключителна широта на творческите търсения. Във всичко обаче Огнян Сапарев е единен, монолитен, концептуален, последователен. Не трябва да пропуснем и неговите изследвания в областта на кича, на масовата култура.

Аз бих го нарекъл духовен, неуморим пътешественик в сферите на новото. Той иска с учудените очи на едно дете да открива и преоткрива нови и нови естетически пространства, територии. Аз, разбира се, съм един от хората, които още в първите си литературни опити като критик съм се възхищавал и учил от негови текстове  – литературна критика. Радвам се и за мене е чест, че съм издател на неговите два тома избрани „Критически илюзии”. Надявам се и трети том да се появи следващата година.

Накратко, един много ярък, много интересен, много талантлив, неординерен, необикновен ум и талант!

Интердисциплинарният подход в литературната интерпретация днес е от нейните главни признаци. С всичко, което дотук казахте за проф. Огнян Сапарев, не е ли той един от предвестниците на този подход още през осемдесетте години?

Да, напълно прав сте! Още през седемдесеттте дори и вече главно през осемдесетте години Огнян Сапарев показа с редица свои публикации именно това качество – интердисциплинарния подход.

Той съчетава социологията с литературознанието, естетическия подход и анализ с философските размишления, строго научната интерпретация с по-освободеното артистично повествование. Не трябва да пропуснем и забележителната чистота и богатство на езика на Огнян Сапарев. Той доказва, че може да пише с един лек, артистичен език дори за най-сложната научна проблематика. И това също е едно голямо богатство на неговите текстове. Дори да ни потапя в пространствата на много тясно специфичното научно повествование или анализ, той прави това с един лек, разбираем език.

Ако вие сте авторът на статията за Огнян Сапарев в една бъдеща антология на литературната ни критика, с кое изречение бихте започнали?

Бих започнал с артистично играещия човек. Както има homo ludens – играещия човек, Сапарев е артистичният човек. И неговото изражение е такова – на размишляващия, съмняващия се в себе си и подлагащия всичко на съмнение човек.

Как постига фокуса на илюзиониста в своето творчество Огнян Сапарев през погледа на критика Иван Гранитски?

Според мен всичко се дължи на една изключителна ерудиция. На много сериозна подготовка – преди да седне да анализира една или друга творба, Сапарев винаги много добре се подготвя, много усърдно чете, размишлява, медитира, тоест дори когато на пръв поглед той импровизира, винаги е добре подготвен.

И, второ, има съчетание на дуенде – на вроден вътрешен артистизъм с много дълбока интелигентност, с проникновението на критическия талант.  Критическият талант, съчетан с това артистично дуенде, е рядко срещано явление за българската критика. Сапарев го притежава. Аз мисля, че той наистина е един от петимата най-дълбоки и най-артистични критици на XX в. на България.

Коя критическа илюзия създадоха у вас „Критически илюзии”?

Той самият казва, че е загубил много свои илюзии – и в публицистиката си, и след много интересния си живот в общественото поприще – като депутат, като директор на Националната телевизия, но виждаме, че не губи илюзията си за красивото. За това, че красивото може да бъде и морално оправдано; че социалната справедливост, макар да изглежда утопична, някога е възможна. Надявам се още дълги години Сапарев да не загуби това детски невинно любопитство към света, към творчеството, към изкуството. И това го поддържа жив – този неумиращ огън на вечното любопитство и търсачество!

Филологът русист и германист Енчо Тилев ще говори утре в Пловдивския университет за думите със старобългарски и църковнославянски произход, които притежават стилистична маркировка в българския и руския език. Младият езиковед, който е печелил двукратно националния приз „Студент на годината”, разглежда тези думи в историческия им развой и тяхното съвременно състояние. Енчо Тилев е съпредседател на Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов” и една от надеждите на пловдивската лингвистика, подсказаха за второто пред www.kupih.com от езиковедските среди. Талантливият млад филолог е завършил „Руски език и немски език” и сполучливо се справя в областта на славистиката и германистиката, информираха негови колеги.

Лекцията на Енчо Тилев е утре, 27 март, от 16.30 часа в Заседателната зала в Ректората на Пловдивския университет.

Актьорът Златко Павлов говори пред www.kupih.com за Георги Убинов и неговата книга „Когато „канарчетата” стават орли!”. Нашият артгост води премиерата на книгата, състояла се наскоро.

Има авторски филм и дублира филми със Силвестър Сталоун, Кевин Костнър, Моргън Фрийман.

Тази книга я чета с удоволствие, тя е много човешка, много топла. Когато човек я разлиства, се връща назад във времето, но  събитията са толкова живи, че се представят на човека пред него, споделя впечатленията си актьорът.

Премиерата беше уважена от много от легендите на „Ботев”?

Тези истински самураи, истински рицари и на думата, и на честта, и на действията трябва да бъдат в този град, защото виждате – да си сложим ръка на сърцет о- Пловдив не е този велик град, който беше преди 15-20 години. Така че те са нужни, за да накарат младите да имат мотивация да останат в този град. Не говоря само за футбола.

Георги Убинов е и художник. Тази книга не е ли една картина от текст?

Като прочетете само откъса „Плонжът на Гунди”, ще разберете, че тази книга не може да бъде написана по този изобразителен и живописен  начин, ако човекът няма отношение към живописта като изкуство. Аз имам честта да откривам някои от неговите изложби и дори имам негова картина, за което съм щастлив. Жоро надминава все повече и повече летвата, която сам си вдига, и нивото става все по-голямо. Желая му успех, да е жив и здрав! Ще ни изненадва! Следващите години ще са нещо още по-добро.

Писане, рисуване и футбол – къде е пресечната точка?

Футболът е сцена, писането е сцена, живописта е сцена! Вашето интервю е сцена! Ако аз съм фалшив, а господинът не е искрен (посочва едниия от футболните ни събеседници), вашите читатели са интелигентни, те веднага ще разберат, че ние говорим някакви измислени, инфантилни думи и говорим с клишета.

Ние говорим това, което ни подсказва сърцето! Всичко е свързано, ние трябва да се научим да живеем истински! И тази книга е още една стъпка по този наш път.