kupih.com

Бъдни вечер някак си бързо пристигна, без никой да усети. Един невероятен християнски празник, събиращ цялото семейство около трапезата.Традицията повелява на Малката Коледа да седнем на маса, отрупана с нечетен брой (7, 9 или 11) постни ястия: варен фасул, сърми, ошав, тиквеник, пълнени чушки … абе каквото ви душа иска, стига да е постно, тъй като коледните пости не приключват тази вечер, колкото и да ни се иска.Най-възрастният член на семейството прекадява къщата и софрата с тамян, за да ги generic cialis price пречисти от зло. Чете се коледна молитва.Най-приятната част безспорно е питката с паричка. Приятна най-вече за този, на когото се падне парата, разбира се. Не забравяйте, че питата се чупи на парчета, като първо се нарича на Богородица и починалите, след това на къщата и после на всеки член на семейството по старшинство. И не се ядосвайте, ако парата не се окаже във вашето парче, а в това, наречено на Богородица или на къщата – тогава тя ще е за целия дом, а не е ли това по-добрият вариант?Екипът на www.kupih.com честити именния ден на всички, носещи имената Христина, Христо, Евгения, Женя, Благородна. На тях и на всички останали пожелаваме една вълшебна и пълна с положителни емоции Коледа.И дано да сте слушали, защото Дядо Коледа ви е наблюдавал!

 Сто и трийсет години от рождението на езиковеда акад. Стефан Младенов се навършват днес. С неговото име историците на общото езикознание и палеославистиката у нас свързват редица сериозни постижения на лингвистичната филологическа мисъл. Акад. Младенов е сред учените полиглоти, а мащабните му интереси в областта на езикознанието показват неговия концентриран поглед на анализатор в различни посоки.В своята обемиста книга „Славяните и славянската филология” българският славист проф. Иван Куцаров, доктор на филологическите науки, започва представянето на акад. Младенов с мултилаконично изречение: „Стефан Младенов (1880-1963) е може би най-значимата фигура в историята на цялото езикознание”.  Роден е във Видин. Склонността му към усвояването на чужди езици намира израз отрано и през 1897 г. той завършва класическия отдел на местната гимназия. Впоследствие е студент по славянска филология, а по-късно защитава и докторска дисертация в Пражкия университет – За промените на граматическия род в славянските езици. Негови рецензенти са чешките езиковеди Франтишек Пастърнек и Иржи Поливка. Стефан Младенов е български учен езиковед, специализирал и в други световни езиковедски центрове.Научният принос на акад. Младенов е от общото езикознание до езиковата култура и езиковото строителство, отбелзват изследователите на неговата забележителна научна дейност.

         На днешната дата – 21 ноември, отбелязваме Въведение Богородично, или Ден на християнското семейство.         Това е един от най-големите празници, почитан както от Православната, така и от Католическата църква. На този ден невръстната Дева Мария, обречена на Бога още преди да се роди от родителите си Йоаким и Анна, била въведена в Йерусалимския храм и предадена на Йосиф от Давидовия род, който да се грижи и бди над нея.         Днешният празник е символ на сплотеното и задружно християнско семейство, на обичта и топлината, с които само то може да ни дари. Според българската традиция се празнува в тесен кръг – от родителите и от децата им, които не са встъпили в брак. Ходи се на църква и се палят свещи за здраве и благоволение. След това семейството се събира у дома. Масата buy cialis without prescription не се раздига, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.

 Знаков е 9-и ноември в историята на българската култура. На тази дата през 1880 г. се ражда писателят Йордан Йовков. Йовков присъства в интелектуалния ни свят със запомнящите се текстове, които държат читателя в дълбините на познанието. Йовков е в учебниците по литература; Йовков е в университетските конспекти, Йовков е в разговорите между изследователите – от катедрата и строго академичната атмосфера до кафе срещата или поантата на творческия форум – трапезата на  диалозите. Йовков е навсякъде, без да е насаждан или привилегировано слаган от т. нар. критика. Йовков заема голям периметър в познавателното пространство, защото смисловите центрове на неговото творчество са и автономни, и интегративни помежду си. Йовков е хармонизатор и за него полутоновете не са проблем. Йовков е писателят с провокиращ синтаксис. Йовков е композитор на народната реч в усъвършенставни структури и мисловни модели. Йовков е създател. Йовков е симфоничен. Литературното турне на писателя има много концерти, с много издания.На тях ние, публиката, не сме само наблюдатели. Ние тържествуваме с Йовков и въпреки това, трябва да признаем, че не сме усетили пълнотата на неговия смислов заряд. Защото Йовков като че ли чертае поредната линия от екзистенциално значим смисъл, докато още не е сложил контурите на предходната. При Йовков светът е семиотичен, а тази знаковост  го поставя в актуалните акорди на съвременната култура, осигурявайки му присъствие в тенденциите на бъдещето. Специално за читателите на www.kupih.com привеждаме два откъса за Йовков. Техни автори са българските академични изследователи на Йовков Иван Сарандев и Иван Станков. „Жеравна и Добруджа озаряват всичко, създадено от Йовков, разбулвайки едно небе, под което авторът и неговите герои откриват вечната борба на две противоположни начала, сблъсъка на духовното със земното, на идеалното с материалното и най-после реалистичното с романтичното. Защото Йовков живее два живота – на всекидневието и на героите си.” Иван Сарандев. Йордан Йовков.Жизнен и творчески път.С., 1999  „Йордан Йовков е българският световен писател.(…)Няма изследвач, който да пише за големия творец и да няма усещането за откривателство. И всички имат основание, защото Йовковв наистина е безкраен. А безкрайността му е основният аргумент 24 hour cialis за неговата световност.Тук не става дума за това, че разказите му издържат на какви ли не читателски стратегии и на какви ли не гледни точки, коя от коя по-нова и по-последна. Става дума за това, че те, разказите му, подхранват всяко следващо време с нови и нови идеи. А като открие Йовков, всяко време припознава себе си.” Иван Станков. Йовковото творчество.В.Т., 1995