kupih.com

 

Грациозните дами вокали от трио „Сопрано” вдигнаха градуса на емоциите снощи на Античния театър. Триото откри Open student fest 2012. Публика от няколко поколения аплодираше гласовете Петя Вардева, Денислава Станева и Биляна Андрончева.

Триото включи в концертната си програма парчета с доказана стойност от различни жанрове и спечели поредните си почитатели.  Момичетата от „Сопрано” грабнаха погледите на публиката и с колоритните дизайнерски решения на сценичните  облекла.

Талантите от танцова формация „Триумф” партнираха на „Сопрано”. Академичният фолклорен ансамбъл на АМТИИ с музика от проф. Милчо Василев също даде своя нюанс в концерта. В лицето на община Пловдив вие имате партньор, заяви в поздрава си към организаторите на фестивала зам.-кметът Георги Титюков.

Наскоро в интервю за www.kupih.com триото нарече Античния театър сакрална сцена и обяви въздействието му за повече от стимулиращо.

След концерта дамите получиха динамични поздрави и усмивки, с които ги обсипаха развълнувано удовлетворените им почитатели. И в тази ситуация на славослов Петя, Денислава и Биляна пак потвърдиха артистично емоционалния  си кодекс. Припомняме, че те бяха достатъчно откровени в направеното от нас интервю и с   фразата заглавие, „Сексът е музика с колоратури” доказаха своя усет за езикова естетика и музикално моделиран поглед върху епизодите от извънконцертния репертоар.

Екипът на www.kupih.com пожелава на дамите „Сопрано” стотици изригващи интервюта и бляскави ефекти в обективите.

 

Янко Милев е от младата генерация акордеонисти. Син е на големия български акордеонист Иван Милев и известната певица Венета Милева. Популярността на семейната традиция респектира Янко, но той последователно и с проявите на собствената си музикална мисъл е спечелил мястото си сред народните инструменталисти от най-новото поколение. Янко Милев показва овладяна техника с акордеона, интересни мотиви и вариации. Стилът му много напомня на познатото от марката на Иван Милев, но, естествено, няма как – и генът, и пристрастието си казват своето. И заедно с това Янко Милев успешно показва собствения си профил на акордеонист с чувство за мелодика и хармонизирани творби.

Янко, разкажи за новите си музикални творби?

Бих казах съчетание на модерно, класика и народно ведно! За да е разбираемо, както за хора от по-старото поколение, така и за хора от по-новото, “модерно” поколение.

Ти си хванал май техниката на композиране на Иван Милев?

Опитвам се поне. Да достигнеш такъв идеал, е доста трудна цел, но не и недостижима с времето!

Къде е във времето музиката, създадена от Иван Милев?

Тя ще си остане завинаги във времето! Както Бетховен е композирал – между другото, мой любим композитор, – Бах, Моцарт и още много други, които си остават вечни.

Ти свириш ли класика?

Свирех преди време.

Изостави ли я?

С класика съм израснал: бях в школата на Ани Златева по акордеон, солфеж и пиано от 7-годишен. Тя е ученичка на баща ми.

Янко, почитателите на твоите клипове, качени в интернет, посочват, че свириш едно към едно като Иван Милев. По какъв начин обаче оформяш собствения си стил?

Щом те казват, че свиря стила на баща ми, може би е така. Но и доста мои почитатели са ми казвали, че имам свой собствен стил, за което се радвам, че се отличвам по свой собствен начин!

Свириш хард – това е несъмнено. Тази техника на опъване на акордеона до усет ли е, или до научаване с много репетиции?

Явно тази техника, както казва баща ми, се постига с 99 % труд и другият един процет е дарба.

Басите: по-старите акордеонисти днес казват, че сред младите им колеги все по-малко се работи с басите. Клавирът ли върши основно тази роля  в оркестъра?

За съжаление е така. Забелязал съм, че в днешно време повечето акордеонисти ползват акордеона само като клавиатура без басовата част. Но все пак да не забравяме, че е инструмент, който има и хармонична част, която трябва да се използва.

В оркестър може да се използва клавир за хармонична част, но на живо си е друго, когато един акордеонист владее басовата част! Между другото, на запад най-много харесват натурални инструменти.

Първият инструмент, към който погледна, акордеонът ли беше?

Абсолютно! Може би заради баща ми, защото е акордеонист. Но в момента ми се налага да свиря и на синтезатор, защото няма толкова реализация на акордеона. Все пак обаче си изпитвам любов към акордеона!

Къде свириш сега?

В момента свиря в едно заведение в Минерални бани, Хасковско.

И най-вероятно си ръководител на оркестъра?

Е, то там сме само част от оркестъра! Аз и две певици.

Кажи нещо повече за оркестъра ви?

Ами оркестър “Младост” го създадох през 2009 година. Но след като говорихме с баща ми, реших да го преименувам на „Динамика”. „Младост”  е неговият оркестър.

„Динамика” е актуално име: динамиката доста навлезе в народната музика?

По-интересно е и по принцип музиката трябва да се изпълнява с динамика.

Мислиш ли да зарадваш почитателите си с компактдиск?

Замислям се от доста време поради причината, че и родителите ми имат  доста неиздадена музика и песни, поне можем да ги възродим, както трябва. Слушам по една телевизия, няма да я цитирам, пак „открадната” музика на баща ми и песни на майка ми, направени да не казвам с какво… И накрая казват че са техни! Абсурд! Поне като „крадат”, да се помъчат малко да ги направят като оригинала. Като не могат да си измислят тяхна музика и песни, тогава да не „крадат”…

Засегнат си от това?

Нормално е.

Иван Милев следи ли развитието на българската народна музика?

Да, баща ми следи развитието на народната музика и остава с все по-лоши възгледи! Той и затова не иска да се връща тук.

В интервюта е казвал, че има доста създадени парчета. Мисли ли да ги запише в България?

Да. Има доста парчета и мисли, като си дойде в България, да ги запишем. Дори ми е казвал и че иска двамата да запишем видеоклип за една телевизия, като спомен.

Разговорът ни тръгна комбинирано: за твоето творчество, за баща ти, въобще за фамилията Милеви в народната музика. Какво прави Венета Милева?

Смятам да възродим някои песни с нея, защото и без това доста хора й ги „окрадоха” и си присвоиха авторсите права за съжаление!

Тя обаче не дава медийни изяви по тези теми?

Тя си е такъв човек, докато аз не мога да се примиря за такива неща. Винаги съм питал баща ми и майка ми дали мога да запиша едно хоро или песен. Това е най-малкото, което мога да направя.Но повечето хора дори и не питат дали може…

Янко, в по-ранен период на народната музика виртуозите се събираха по различни поводи и после правеха общо оркестрово – например на концерта в чест на акад. Петко Радев. Сега младите виртуози трудно се събират на общо оркестрово: не е ли това минус за самата народна музика?

За мен това е голям минус. Ние, особено по-младото поколение, трябва да продължим традицията. Да се събираме и да отдаваме почит към по-старата генерация музиканти, от които все пак сме се учили. Да не забравяме.

Да влезем в творческата стая на Янко Милев. Кога започваш да композираш?

Постоянно ми се случва, когато спя и ми дойде някоя идея в главата! Веднага ставам и си записвам темичката на микрофона с програмата. На другия ден вече си я усъвършенствам, добавям си идеи и така се получава.

Понякога композирам и когато свиря!

Къде се концентрираш – в мелодиката или в ритмиката на акордеона?

В музиката! Когато слушам музика най-вече. По-принцип слушам Keith Jarrett, докато заспивам, джазът много ме успокоява.

Захванахме темата за джаза: Иван Милев колко от джаза и от класическата музика вкара в народната?

Доста, но той знае как да съчетае класика, джаз и народна музика ведно, за което му се прекланям! Доста хора се опитаха, но не успяха.

За това нещо е необходим много голям усет.

Между познавачите на народната музика вървеше една приказка, че с Иван Милев се свири трудно. Един артистичен въпрос – ти готов ли си да излезеш като равен акордеон с него?

Аз съм свирил с Иван Милев. Хаха! Но винаги съм изпитвал страх от него като музикант! Дори един път аз си свиря в стаята ми и той дойде, а аз спрях да свиря. Той ме пита защо спрях, аз му казах, че пред него не мога да свиря.

Още много хляб има да изям, че да изляза пред него като равен!

Семейството си е семейство, ама на сцената Иван Милев стои като владетеля на акордеона…

Да така си е. Иван Милев си е Иван Милев!

Много се говори и за създадените от него кларнетисти, някои често казват за школата „Иван Милев”, през която са минали?

Така е. Не искам да цитирам имена, защото някои кларнетисти не признават и са на голямо, но хората си го знаят.

Да кажем нещо за ролята на акордеона да прави необходимия пълнеж в солото на духовите инструменти. На какво мнение си по този тема?

Ами акордеонът прави хармонията и мелодията. Той е предназначен за това. Един духов инструмент може да ти направи само мелодия и нищо повече. Затова акордеонът е вторият най-труден инструмент след църковния орган.

Янко, колко часа свириш на ден?

Сега по 3, но преди време имах повече свободно време и свирих по 6 часа минимум. Баща ми свиреше по 12 часа, на което съм свидетел, и затова е на това ниво!

С тези дванайсет часа ще откажеш много момчета от акордеона…

Е, така е, но всичко се постига с много труд. Друг начин няма.

Бих дал съвет към по-младите акордеонисти, че ако се трудят поне по 2 часа от свободното си време за акордеона, могат да постигнат много!

Не говорим за Иван Милев – имаш ли друг акордеонист, който ти привлича интереса?

Петър Ралчев, гордея се, че се познавам лично с него, Тончо Тонев, баща му Данчо.

Какви музиканти свирят днес с тебе?

Всякакви.

Интересен отговор…

По прицип сме с Илко Михайлов, синът на Иван Михайлов (Гагарин), Атанас Бойчев, Ангел Накев.

Тракийската музика ли е най-трудна сред фолклорните области у нас?

Баща ми ми го е казвал, че ако овладея тракийската музика, всякакъв друг жанр ще ми е лесен

Колко процента си даваш като навлизане в нея?

Тя е като океан -  не мога да кажа колко процента съм навлязъл в нея, но мисля, че поне донякъде съм навлязъл. Нека хората да преценят.

Представям моите идеи пред хората! Като стил – нещо по-модерно, съчетано с класическо народно!

Традицията и новото: според мене колкото повече се връщаме към слушането на старите класическите хора и ръченици, толкова повече има възможност да се доразвиват в нови продукции, като се запазва натуралното начало. На какво мнение си?

Ние от там се учим, точно от първоизточниците, но все пак музиката се развива и според мен трябва да има развитие! Днешното поколение трудно може да възприеме музиката примерно на прословутата Първомайска група. Трябва да се вкарва ново мислене и нови идеи, все пак модернизми, но да не се губи и народното звучене

Трябва да се съчетават класическо + модерно, но трябва и усет как да се поднесе така, че да го разберат повечето хора. Аз това се опитвам да правя в своите произведения

 

 

 

Световният ден на книгата се чества днес за 16-и път. Празникът е определен от ЮНЕСКО. С празнуването на 23 април се стимулира четенето, издателската дейност и защитата на интелектуалната собственост чрез авторското право.

Книгата е от постоянните спътници в човешкото ежедневие. Различна по жанр, по графично оформление и по обем, тя казва различни неща и насочва мисленето ни в различни посоки. Съвременната книга има своите по-ранни във времето тела архетипи и те по естествен начин отразяват духа на епохата, когато са възникнали.

Книгата е информационен източник, но книгата е и код. Ако енциклопедията например ни дава директна информация за събития, факти и техните деятели, то художествената литература ни отвежда към дълбините на един друг тип смисъл – казан недиректно, подсказан леко или съвсем частично загатнат. Там вече е кодът на семиотиката на смисъла. Днес хуманитарните науки са завъртели сериозно стрелката, показваща скоростта на тяхното развитие. Съвременният хуманитаризъм е и бърз, и провокативен, и вълнообразен, и какъв ли не! В това, разбира се, има само положителни моменти, защото много начала, слети ведно, превърнаха хуманитаристиката в интердисциплинарна област с динамично взаимопроникване на нейните съставки. И това често се посочва от специалистите в отделните дисциплини, моделиращи нейния смислов обем и понятиен апарат.

Та да продължим за книгата. Книгата е знак и образ на филологическото начало, а то, от своя страна, в буквалния си превод се представя като любословие. Пристрастяването към словото и ословесяването на интелектуалната страст са две отражения на креативното у личността. И именно това креативно превръща индивида в личност по пътя на прехода към интелектуалните висини, където книгата е и добрият справочник, и навигатор. Книгата е арткомбинация от полиграфия и текст. В съвремието на филологията се разви и идеята за еротиката на книжното тяло, с което значимостта на нейното оформление получи още една силна легитимация.

Научната и художествената литература имат своите запазени пространства в континента на книгата. Там като нещо междинно стоят и книгите, които притежават и научно, и общопопулярно съдържание, та в съчетанието от двете са желано четиво за широката публика.

Книгата има способността да говори, но тя и често изговаря информацията с неезикови средства. Тези средства, познати ни от терминологията като паравербални, можем да срещнем в онези книги, където езикът на техния автор е сам по себе си паравербален. И макар в една такава постановка да се създава впечатлението за парадоксалност – е, как така нещо, назовано с езикови средства, е паравербално, паравербалното си остава. То е втъкано като стилистична техника в смисъла на текстовете. А текстовете и казаното от тях е толкова разноизмерно, че понякога да се доближи единното тълкуване, е въпрос не само на познания и концентрация, а и на опцията в един момент да сложиш интерпретативната бариера. Да обобщиш усвоеното до нея и впоследствие да погледнеш оттатък нея…

Споделената идея за интепретативната бариера идва като различна, но интересна метафора, защото интерпретативната бариера може да се възприема и като смислово многоизмерна. Преди да те пусне в своята същина, книгата също слага интерпретативна бариера. И може би в това е нейният голям смисъл, защото книгата има вътрешните си закони на съдържанието и правила, които, ако не на всяка страница, то поне през няколко ти напомня, докато се „разхождаш” из нея. А че четенето не е механичен процес, в това съмнение няма. Четенето е акт на познание, в което разкодираш и тълкуваш. Съмняваш се и провокираш, като преди това книгата те е провокирала. Четенето е интелектуален акт и колкото повече въпроси породи то, явно толкова повече интелектуализъм е вложен в самото четене. Четенето не е движение на погледа през редовете, а поглед вътре в погледа на автора и неговите постановки. Четенето е нещото, към което се стремим, а книгата е тази танцувална фея, чиито цветни тоналности звучат калифонично. Дали сме добри възприематели и какво чуваме, става ясно от отгласа, който впоследствие творим. За прочетеното, за книгата и за предстоящото да се напише. Като творчески акт с вътрешноенергиен заряд и нещо различно, или знание, дадено по други линии и от други рецептивни пространства.

 

С утвърдилия се млад майстор на кларнета Ангел Малаков разговаряхме в Брестник, където той участва в празника на сватбарския музикант. За това събитие и шоумоментите в него вече информирахме читателите. Ангел Малаков е син на Младен Малаков, който каза пред www.kupih.com, че е готов за роля в кинофилм.

Ангел Малаков влезе като герой в интервюто с неговия баща, а сега и бащата има роля в интервюто на сина. Двете интервюта направихме обаче независимо едно от друго. След като вече написахме какво казва бащата за сина и неговото присъствие в музиката, сега предлагаме на читателите и казаното от сина за бащата. Музиканти с голяма дарба, Младен и Ангел Малакови са сред творците на българската народна музика.

Виждаме те в Брестник, само празникът народната музика ли те доведе?

Да, най-вече за народната музика. Г-н Никола Илиев ни покани с баща ми да участваме, да посвирим малко. Липсва ми народната музика, много малко се свири тая музика сега, в момента.

Ти си от младите майстори кларнетисти, един от любимците на почитателите от клиповете по телевизия „Планета”: усети ли я вече голямата сцена?

Да, мога да кажа, че вече съм я усетил.

Какво е да си от школата на Малаците?

За мене е много трудно, защото баща ми, познавате го, Младен Малаков е от най-добрите кларнетисти и аз трябва да го защитавам с музика. Трудна работа, но е хубаво да си от Малакови.

Защитник ли си на стила „Младен Малаков”, или едно хубаво конкурентно присъствие на сина към бащата?

Това не може да го кажа: защитник съм! Още не съм конкурент на Младен Малаков, надявам се да стана.

На колко години започна да свириш?

На 11 години, на 16 години започнах по сватби и по заведения.

Сигурно знаеш онази история с баща ти как е започнал с барабани и тайно е вземал кларнета. И ти ли беше така?

Да. И аз с барабани започнах, но татко ми се скара, каза да взема кларнета и да започвам да се уча да свиря. И аз бях барабанист в началото!

На какво те научиха барабаните?

Да спазвам ритъма, да съм ритмичен. Това е най-важно. Сега ставам и за барабанист! Мога да свиря и барабани, и кларнет.

Твоят първи учител е Младен Малаков, успяваше ли вкъщи да раздели бащата от учителя?

Ние не можехме да се виждаме. Аз бях много малък и той тогава постоянно свиреше и се налагаше сам да свиря вкъщи. Пусках си касетки, учех се  от него.

Самият Младен много пъти е казвал, че стилът на кларнетистите Малакови е по-различен. Според тебе с какво е по-различен стилът на Младен Малаков?

Стилът на Младен Малаков, първо, е различен като тон, това е най-хубавият тон. Стегнато свирене, брилянтно изпълнение!

Видяхме го отново в стихията – много артистичен, много зареден на сцената. Ти сигурно си го виждал в още по-голяма стихия?

Да, да, наистина съм го виждал. Той като свири, аз много се развълнувам. Почвам да треперя, от музикална гледна точка – брилянтно свирене, страхотен е.

Приятели музиканти ми пуснаха видеозапис от сватбата на брат в Ямбол, където се виждат големи музиканти. Кажи за читателите каква беше атмосферата?

Беше страхотно. Два дена свириха най-различни музиканти. Иво Папазов дойде, Петър Войников, оркестър „Универс”. Беше много хубаво, аз нямах глас два дена. Много хубаво ми беше, плюс това е сватбата на брат ми.

Младен Малаков ли беше аранжорът на това голямо събитие?

Да, Младен Малаков. В някои детайли и аз бях аранжорът. Всичко беше супер, подредено, всички свириха страхотно.

Какво прави Младен Малаков, когато е в своя творчески кабинет?

Почива си. С музика не се занимава. Има нужда от почивка. По някой път, като си свиря вкъщи, и той взема кларнета и двамата посвирваме.

Това означава, че твори музиката извън къщи – на сцената?

Да. Той си е композитор. Той е най-големият импровизатор за мене, не говоря, че ми е баща. Това, което чувам, нито го е репетирал, качва се на сцената и може да свири нечувани неща!

И на него ще му задам този въпрос, но няма как да го пропуснем и с тебе: много пъти големи почитатели на Младен са казвали, че е готов за роля в голямото кино?

(Смее се!) Сигурно е така, щом го казват.

В какъв филм искаш да го видиш?

Аз  искам да го видя във филм специално за музиката. Преди 20 години му викаха циганския Ален Делон. Това е най-красивият кларнетист…

Тръгнахме от сина към бащата, да се върнем към сина. Какво е да си популярно лице от музикалния екран?

Много е хубаво. Много е важно, където да отидеш, да те посрещнат и да имаш уважението, от което се нуждаеш.  Като се качиш на сцената, да си свободен и спокоен! И да свириш това, което на хората им харесва, и да даваш всичко от себе си.

Ти си крехък на килограми, но с тежка музикална мисъл?

(Смее се!) То не е на килограми, да ти кажа. Нали знаеш – крушата не пада по-далече от дървото. Това е вродено, от Малаковите няма, който да не свири! Много благодаря на господ, че ми е дал такава дарба и такъв трамплин!

Вашето поколение сте момчета с ново мислене в народната музика, но стоите приближено и до традицията. Какво мислиш за традицията и новото в народната музика?

Традицията си е най-хубавото нещо. Аз съм израснал с народна музика.

Много от младите музиканти казват, че хубавите жени ги вдъхновяват: при тебе как е?

Не само при жените. Хубавото си е хубаво!

Вероятно имаш и голям фенклуб, но ангажирано ли е сърцето на Ангел Малаков?

Да. Ангажирано е!

И един по-артистичен въпрос: случвало ли ти се е да спечелиш някоя дама с кларнета?

(Смее се!) В повечето случаи! Само с кларнета ги печеля…

Какво ти казва гаджето, когато усети, че дамската публика ти ръкопляска, ревнува ли те?

Не, не ме ревнува. Радва ми се!

Тя част от музиката ли е?

Да.

Е, да имаш музикална жена до себе си и да си голям музикант от Малакови, сигурно не е лесна работа?

Не е лесно.

Как намираш рецептата за хармоничното, за ритмичното.

Аз съм си ритмичен, намерил съм и хармонията вече!

Какво би искал да постигнеш с кларнета оттук насетне?

Това, което е направил татко. Искам да съм той.

Знаеш онзи трик, когато Иво Папазов разглобява кларнета.  Правиш ли го и ти?

Да, правя го, но не всеки път искам да го правя.

Какво настроение носи този ефект сред публиката?

Интересно е, защото почти всички го искат да се разглобява кларнетът, но понякога кабелите ми на кларнета така се свързани, че не мога да го разглобя.

Подсказа ми въпрос – адаптерите влязоха, но с адаптер и без адаптер Младен Малаков си е Младен Малаков?

Той по това се различава. Може да го познаеш от триста кларнетисти. Младен Малаков се различава от всички. Първо – с тон, после със свирене!