kupih.com

Многовековен, езикът е своеобразен космос от граматични и речникови особености. Достолепието и екзотиката му отдавна дават повод на изследователите да описват редица специфични начини за граматично изразяване, които през вековете сменят своите форми, но пазят съдържанието си. И промените във формалния състав донасят на езиковедите нови и нови възможности за тълкуване на произхода, развоя и факторите, породили измененията. И тук родният ни български език стои със своето притежание и със своите периоди – старобългарски, среднобългарски, новобългарски. Те са в историческата му граматика и съвременната граматична система. Има ги българският език тези периоди като триединство на структурни статуси, между които вътрешната връзка винаги е присъствала и оказвала собствената си роля при прехода от едно състояние в друго, от един период в друг. Та периодите на българския език не са нещо, изолирано едно от друго. Те притежават симетризъм и асиметрия, приемственост и дистанция, конкуренция между книжовно и народно в езиковите употреби. И именно в тези противопоставяния е вътрешната хармония на граматичната система. Тя допуска влияния, но и ревниво пази наследеното от праезично време. Защото в езиковата традиция има една постоянна температура на устойчивото. И това устойчиво е центърът, около който се развиват всички други явления в космоса на езика. А космосът на българския език застава пред нас със своето респектиращо своеобразие. Езикознанието разполага с опциите за високоскоростно движение по историческата вертикала на езика и лингвистичната мисъл прави няколковековен пробег до писмено засвидетелставните архетипи, че и по-назад – до формите, възстановени чрез принципа на сравнението. Тези пробези на лингвистичната мисъл идват като фино последствие от наслагванията в езиковото познание. Това познание е многокръгово, кръгопроникващо, кръгоприближаващо и кръгоразделящо. То  обаче е лингвистично и точно като такова  има функцията да обединява тези кръгове, да концентрира тълкувателите на езика, принадлежащи на различнин школи, върху един обект и именно този обект – езикът, създава школата. Другото е въпрос на анализ и начална интерпретаторска позиция. Тръгнали от езика, лингвистичните тълкувания пак се връщат към него. И ето защо той е центрообемащ, но не и центроосвобождаващ: езикът е центърът, през който минава комуникацията ни; езикът е центърът, откъдето тръгваме в интерпретацията на неговите явления и в обобщенията си се  връщаме пак до езика. Езикът има и способността да описва сам себе си и това е добре позната негова функция за лингвистите. Те, от своя страна, описвайки езика, създават собствен език на описание, отскачащ вече в регистрите на стилистиката – тази претенциозна и грациозна дама, към която езикът винаги е настроен джентълменски. Езикът и описателите често влизат в опозитивно отношение, защото в търсенето на поредния граматичен символ описателите разтварят езика по периметъра на всичките му равнища, а той стои като еластичен и на действието отвръща с равно по големина и противоположно по посока противодействие. Противодействайки, езикът обаче задейства допълнителни механизми на експеримента: те пък предизвикват експерименталното и у описателите му. И така, в сдвояването на експерименталните състояния и подходи понякога се раждат неочаквани открития в системата на езика. Експериментално е и това есе….

Стогодишнината от рождението на проф. Анастас Примовски (1911-1999) не е само календарен факт. С името на учения етнограф свързваме значими изследвания, каквито са „Бит и култура на родопските българи. Материална култура”, „Камиларството в Беломорска Тракия”, „Медникарството в Родопската област”. В специализирани издания Ан. Примовски публикува и стотици текстове с различен жанр, съсредоточени в етнографията и фолклористиката. Концентрирано отношение той проявява и към народните песни, намерило израз в съставянето и редакцията на сборници и в авторството на фолклорни студии.

Погледнато в хронологичен план, той принадлежи на онази генерация в българската наука, към която се причисляват и имената на Христо Вакарелски, Мария Велева, Росица Ангелова, Васил Маринов, Райна Кацарова, Елена Стоин, Иван Качулев.

Анастас Примовски е юрист по образование, роден е в Устово (сега квартал на Смолян). Усетът към текстосъздаването отрано дава отражение у него и още в студентските си години доказва и  своя журналистически  талант като издател и редактор на вестник „Родопска мисъл”.

Творческият профил на Анастас Примовски не би бил пълен, ако не се  посочат и художествените му книги като „Ахряне” – разкази (първото издание е от 1936 г.), „Под родопското небе” – разкази (1938), „Хубави люде” – разкази и новели (1983). Разбира се, казаните дотук заглавия са само част от обемното творчество на Анастас Примовски. Био-библиографски указател под заглавие „Анастас Примовски (Тасо Примо)” е издаден през 1989 г. от смолянската библиотека „Николай Вранчев”. Съставител е Мария Керечева, а научен и библиографски редактор – Мария Гарева.

През май 2001 г. в Смолян се провежда научна конференция, посветена на 90-годишнината от рождението на Анастас Примовски. Впоследствие библиографският фонд за бележития български учен се обогатява и с изданието „Изследовател, творец, родолюбец”, редактор-съставител на което е фолклористът доц. д-р Никола Примовски.

„Публицистът, писателят, етнографът и фолклористът Анастас Примовски (Тасо Примо) е явление в нашата култура и наука. И то стойностно, дълбоко и трайно свързано с духовната летопис на България”, отбелязва в началото на своя доклад пред посочената конференция Никола Примовски.

С цялостните си научни и художествени постижения Анастас Примовски е текстосъздател и интерпретатор, стоящ близо до националната научна традиция, влагайки и собствена техника в постигането на смисъла. Анастас Примовски е родопчанин, за когото създаденото от народоведите Стою Шишков, Васил Дечов и Христо Попконстантинов има началния блясък в родопската тематика и последвалото нейно развитие. Анастас Примовски е български творец, който самопризнава: „Това, което съм написал с всичките кусури, не е нищо с оглед на онова, което мислех да напиша!”.

Книгата е източникът, който носи знанието, каза в „Тракарт” проф. Валерия Фол. Издателят Стефан Пеев от „Контекст” и проф. Валерия Фол представиха пред пловдивската публика книгата на Александър Фол „Думи и образи”. Тя излиза като второ издание. Книгите на Александър Фол са библиографска рядкост, подчерта съпругата му.

Издателят Стефан Пеев нарече „Думи и образи” пример за метафорично мислене, в което присъстват човекът, вселената и времето. Автор на илюстрациите е маестрото Борис Димовски. Илюстрациите трябва да се разглеждат и сами за себе си, призова проф. Валерия Фол.

В „Думи и образи” с техниката на анализа и есенцията Александър Фол говори за понятия и категории като идея, енергия, време, памет, мислене, култура и други екзистенциални теми. Авторът използва собствени езикови модели, адаптиращи към читателя и най-сложния смисъл.

Международна конференция на младите учени започва утре в Пловдив. Организатор е Съюзът на учените. Изданието на научния форум е четвърто. Началото е от 10.00 в залата на Съюза в Стария град, ул. “”Митрополит Паисий” 6. Подробности очаквайте на www.kupih.com. Преди старта на събитието поканихме на интервю проф. д-р инж. Симеон Василев, председател на Съюза на на учените – клон Пловдив.

Проф. Василев, предстои четвъртото издание на Международната конференция на младите учени. Това ли е една от формите, за да съществува диалогът между младите представители на научното знание?

Да, но това е една от многото форми и тя е най-ефективна. Там, където се обсъждат резултатите от научната дейност – научните форуми, конференции, конгреси, – се трасира пътят на науката, прави се равностметка на постигнатото, набелязват се следващи стъпки в работата и най-вече се осъществява реалният контакт между учени, които работят в еднакви или сходни направления.

Това е от много голямо значение за развитието на научните изследвания като цяло.

Търсите ли интегративния модел с оглед на това, че конференцията привлича учени от различните направления, а не е строго тематизирана?

Определено. При нас, в Съюза на учените – Пловдив, по-голямата част от конференциите са общи и в такъв контекст се търсят граничните области в науката, които в последните десетилетия се оказват най-ефективният двигател на научния прогрес.

В класическите научни направления много от възможностите са изчерпани, докато в граничните – например биофизика, биомеханика, се раждат новите идеи и се създават новите научни продукти.

Вие сте франкофон и директор на Франкофонския център в Университета по хранителни технологии. Били сме на доста събития, където френските академични гости говорят за знанието без граници. Получава ли се то на форумите, организирани от Съюза на учените?

Стремим се да го постигаме. Доколко се получава или не се получава, ще кажат тези, които са около нас. Когато човек се потопи в една “кухня” и действа там, той няма дистанцията на оценъчния фактор.

Мисля, че една от идеите в нашата работа е да постигаме форма на развитие.

Светът върви с ускорени темпове: как съвместявате двете роли – председател на СУБ-Пловдив, и ръководител на Франкофонския център, който е с безспорен престиж в страната?

Нашият Франкофонски център – без да се хваля – стои най-добре в страната, включително и сред центровете на водещи университети.

При нас имаме много кандидати, доста студенти, които желаят да се развиват, някои правят докторантури във Франция.

Използваме различни форми, за да можем да приобщим нашата наука към една от водещите науки в Европа и света. Голямата идея на франкофонията е да уеднакви различията, доколкото може, разбира се. България е млада държава, докато Франция е един от стожерите в Европейския съюз, с много богати традиции в университетското обучение и съвременната наука. Ние можем само да се учим от тях и мисля, че го правим достойно. Вписваме се вече в много европейски измерения на науката.

И все пак лесно ли Ви е да съчетавате задачите в двете позиции?

Няма нищо лесно, когато човек се стреми да постигнен повече и да бъде по-съвършен в работата си. Невинаги може да се избира: понякога обстоятелствата те заставят да вземаш по-трудни решения, да поемаш рискове. В крайна сметка това поражда и други интереси. Старая се да ги съчетавам, но нека другите да дадат оценка.

Преподавате техническа механика – много формули, много графики. Как влияе тя на административната Ви работа?

Влияе благоприятно, защото формулите и графиките са израз на дисциплината на ума. Всяка формула е една зависимост. Тя може да се напише и с думи, но ще отнеме 1 или 2 страници. А когато я напишем със символи, се събира на един ред. Това е предимството на формулата. Затова са и измислени формулите – по-голяма концентрация на мисловна енергия да бъде събрана на по-малко място и по-лесно да се разчита.

Формулите и графиките в никакъв случай не са пречка в административната дейност. Нещо повече, самата теория на управлението – науката за управлението, е толкова математизирана, че представлява клон на приложната математика. Има вече математически модели почти за всичко – за реинженеринг, за вземане на решения …

Това са процеси, които взаимно се допълват и обогатяват.

И един малко по-различен въпрос – кога си казвате:”Дотук бях днес с науката и техническата механика” и какво продължава нататък?

Трудно е да се отговори на този въпрос. Формално си казвам, като свърши работният ден, че ще се занимавам с нещо друго, но преграда пред мисълта трудно може да се сложи. Дори когато почивам, отделни решения минават през съзнанието ми, обмислям различни варианти – за работата ми през следващия ден, през следващата седмица. Човешкото съзнание е един перпетуум мобиле, то си работи винаги.

Дори бих казал, че най-сполучливите решения вземам, когато правя друго – карам кола или се занимавам с нещо вкъщи. Нещата са преплетени…