kupih.com

Ники, почитателите ти най-вероятно очакват нови записи от тебе?

2012 е много специална година в моето творчество, тъй като навършвам десет години от професионалното ми започване на сцена, от старта на студийната работа. Да го нарека професионално израстване във фолклорната музика. За този период мога да кажа, че съм израснал, въпреки че винаги има какво да се иска и като се чуеш отстрани, разбираш какво има за доизграждане. Този юбилей ще бъде отбелязан с трети, самостоятелен албум в моята кариера, тъй като първите ми записи бяха в съвместен диск, който напрaвихме през 2002 с Яшко Аргиров, известния кларнетист, с колежката Деси, която е много талантлива, но за съжаление спря да пее. В този проект участваше и народната певица Величка Гьорева. Получи се хубав компактдиск, наречен „Тракийска сватба”.

През 2008 направих самостоятелна крачка и тогава се появи първият ми самостоятелен албум. Ти даде заглавието на този албум – „Възкресение от Тракия”.

Успяхме да възкресим едни от позабравените песни  от творчеството на великата Недялка Керанова.  За мене това е най-голямата изпълнителка в Тракия. Това са песни, които дотогава не бях чувал колегите ми да изпълняват. И впоследствие, не знам дали албумът ги провокира, доста колеги се обърнаха към този тип песни и също ги популяризираха.

Сега върху какво работиш?

Готова е вече една хороводна китка. Текстовете са от Първомайския край, моя край. От репертоара на моята баба, която винаги ми е опора в творческото израстване.

Първомайската сцена: появаваш се на нея като гост-солист?

Това е сцената, на която направих първите си крачки. Нали знаеш – откъдето ти е коренът, оттам тръгва всичко.

Името на Петър Тенев?

Разбира се, задължително трябва да споменем за Петър Тенев и школата му за таланти. За оркестър „Дионис” и техния солист Димитър Калоферов. Понаучих доста неща и от него.

В проекта за юбилейния албум мисля да направя доста различни неща, като основната линия са дуетите с мои колежки, изявени гласове в областта на фоклора. Ще направим няколко песни, които да са близко до хората. Като ги чуят, да си ги запяват и песента да носи полъха на моя стил.

Стигнахме до стила, за мене е особено важен във всеки тип творчество. Какво ти „струваше” оформянето на стила?

Оформянето на стила отдавам на слушането на много музика от различните фолклорни области и изпълненията на емблематичните гласове. Сигурно от всеки съм взел по малко, докато да формирам моя стил. Музиката, която съм слушал най-вече, е тракийската, а в нея доказаните имена не са никак малко. Много е тънка границата да пееш като някого, от когото си чул даден стил, и да го пресъздадеш модифицирано по начин, както го усещаш. Всъщност хората са най-добрият показател за един изпълнител. Това го разбрах. Защото начинът, по който пресъздаваш една песен, създава у всеки различни спомени.

При мене важна роля оказа и педагогическата намеса на г-жа Златка Славова, която пет години ми преподаваше в СОУ „Любен Каравелов”. Бях много буен младеж до гимназията,  но г-жа Славова формира у мене подход към стила и винаги ми казваше, че ако не се трудиш, колкото и да си талантлив, може да похабиш таланта.

В последния ми албум – „Стоян си керван води”, който вече излезе и постепенно набира скорост в разпространението, песента със същото заглавие е мой бисер, горд съм с нея. Има и още една авторска песен – „Рано е Неда станала”.

По проекта за юбилея работата е постепенна, но ще направя всичко възможно този проект до зимата да се реализира. Албумът, както казах, ще включва и няколко дуета с колежки, които ми оказаха честта да бъдат мои дуетни половинки.

Твоите дуетни половинки, но още си ерген според закона?

Законно – да.

Хайде да признаеш на читателите – пеете на събитие и готина дама „Х” ти хвърля поглед, това разконцентрира ли те на сцената?

Принципно – не! Излизайки на сцената, аз изключвам всичко останало извън работата. Е, имало е и случаи да се разконцентрирам от красиви дами, които за всеки млад човек са апетитни. Случвало се  е дори да забравям текстове и да импровизирам върху мелодия, която ми е позната. Това довежда до още по-голямо шоу. Народната музика е изградена най-вече върху импровизацията. Разбира се, има правила, които се спазват, но красотата на народната музика идва от импровизацията. Музиката е едно голямо богатство.

Тръгваш ли си с нови идеи от всяко участие?

Новите идеи ми идват в много странни моменти, но от всяко свирене си тръгвам положително зареден, защото виждам усмивките у хората. Там получавам енергията, която ми е необходима да се издигам на по-високо ниво. Отскоро станах и водещ на сватбени програми.

Към 14 февруари– обвързан или необвързан?

Напълно необвързан!

Но концентриран?

Да, може би съм се концентрирал да създам такъв тип отношения и връзки извън музиката. Защото, както казват хората на изкуството, всеки творец си има муза. Желателно е музата ти да бъде от женски род!

Така е, пък сме и на празнична вълна за виното и любовта. Древна е сентенцията In vino veritas…

А от виното идва любовта!

Съгласи ме, ама дай да дефинираме измеренията на любовта в музиката?

Заби ме с този въпрос.

Импровизирам!

Знаеш, че хората харесват песните, които са свързани с любовта. Това буди у тях приятни спомени, защото музиката, която олицетворява и възвишава любовта, е и най-предпочитана.

Приемаме, че музиката е от женски род, всеки ден ли иска пипане?

(Смее се.) За мене пипането всеки ден би довело само до много по–голямо усъвършенстване в това, което правиш. Музиката е едно изкуство и всяко изкуство си иска тънкостите. Иска си да вложиш максимално от себе си. Ако не се вживееш в песента, хората усещат. Ти си посредник между нея и слушателите. За да си свършиш добре работата, трябва всеки ден да имаш израстване.

Отиваме в друга посока: как обича народният певец Николай Иванов извън музиката?

С риск да звучи клиширано, най-голямата ми любов е музиката, а любовният ми живот извън нея съдържа основните цветове. Знам, че читателите обичат пикантериите. Извън музиката също съм един обикновен читател. Пикантериите и у мене провокират интерес. Дори за обикновения живот на съседката може да ти е интересно какво се случва.

Зависи на колко години е съседката…

Колкото е по-млада, по-добре, макар че понякога е според индивидуалните предпочитания. Някои обичат повече опита. Колкото е по-опитна съседката, толкова по-добре се получават взаимоотношенията!

Имаше един филм „Съседка за секс” – много интересен и провокативен филм, в който, без да го искаш, си идва…

Става нещо като секс на екс…

Става си секс!

Какво може да открием в твоето творческо чекмедже?

Тефтери и тетрадки с песни. Музиката е широко понятие, слушам различни стилове. Пиша и текстове. Случвало ми се е по време на работа да пиша също текстове, някои от които прерастват и в песни. Като цяло са стихове, търся римата заради мелодията.

Певец си, имаш музикално образование, свириш ли?

В училище и Академията свирехме задължително на пиано. Когато реша, уча бързо инструмент. Преди време имах влечение към кларнета, искаше ми се да се обучавам, но в един момент реших пеенето да е над всичко, нямаше как да се занимавам и с двете.

Ама имаш перкусии?

Това е известен инструмент в музикалните среди

Сигурно заради чукането и ритъма си ги взел?

Може би е от страстта към чукането. Излъчването на перкусиите предизвиква у музиканта усещане, че може да мине от най-малкото към най-голямото барабанче. Разходката от най-малкото към най-голямото, и то подредени в триъгълна конфигурация. И моите перкусии са подредени така. Формата изкушава. Бях много добър математик и триъгълника го харесвам като геометрична фигура.

Стилистично казано, когато си с перкусиите, чукаш в триъгълна композиция?

(Смее се.) Да! Винаги започвам от най-малкото барабанче. Най обичам от него, макар че съм почитател на тройката като цяло, имам предвид тройката рототоми.

В моето творчество те се появиха през лятото на 2008, когато започнахме да работим с колегите, с които сме и днес. Млади и талантливи музиканти, отворени към света на музиката. Тогава бях провокиран от тях дали мога да се справя с този инструмент. Основните неща вече съм ги овладял, че да се харесат на хората.

Микрофона или палките чувстваш по-добре в ръцете си?

Микрофона, от 15 години съм с песните.

Замислял ли си се, че всичкото това музикално време е събрано в микрофона?

По-скоро целият труд през годините и опитът да си личност минава през микрофона, макар че преди време са пеели без микрофон. Сега е по-различно. Много важен е и начинът, по който се държи микрофонът, техниката на работа с микрофона.

Отделихме подозрително много време на микрофона!…

 

 

Първите януарски дни са поредица от празници – от прехода стара-нова година, продължаваме с именниците и идат наздравиците и музиката. Вчера с екипа гостувахме на именници, дето ще празнуват скоро, и техните предци заразказваха за старите практики да се чества името на Йордановците, Ивановците, Антоновците, Атанасовците. Та в приказката им за приказното тяхно младо време стана дума и за народната музика. за онази старата, вкъщи или на хорището, без озвучителна техника. С яко надуване от старите майстори на духовите инструменти. Та старите именници си спомняха за старите майстори и най им бяха в акъла кларнетистите, а те им викат кърнъжии. В говорите кларнетът става кърне: така устата на местния любител по Тракия произнася думата за класическия инструмент, превърнат във водещ и в българската народна музика.

Кларнетът е от най-обичаните класически инструменти, с които се свири народна музика. С кларнета са възможни всякакви мотиви да бъдат изсвирени, възможни са и стотици вариации и импровизации. Възможни са, защото кларнетът има неподозирани възможности, както казват академичните музиканти, преподаващи този инструмент. А у нас дал Господ таланти в кларнетното изкуство. За акад. Петко Радев световната сцена отдавна е близко нещо, а името и способностите му години наред са в Миланската скала. Иво Папазов грабна световна награда за кларнетист и това се оказа нещо естествено за феноменалния музикант. Десетки са майсторите на този инструмент в българската народна музика. И ако почнем да ги изреждаме, рискът да пропуснем най-малко един от тях, стои още на първия ред.

Друга е идеята сега – фантастичните постижения на българските майстори са факт, факт е и световната им слава. В един етап от своето развитие обаче те са изпълнявали доста от тази народна музика, за която сега именниците с побелели коси си спомнят сякаш е било вчера мегданското хоро. А тази музика е винаги актуална. Носи архетипите, от които не е трудно да се върви напред. В тази музика са онези простички на първо чуване мотиви, които крият в своята мелодична структура изисквания за майсторлъшка ръка. Има я традицията, подадена и предавана под една или друга форма. Има я традицията в българската народна музика и я поддържат точно тези мелодични мотиви, връзка между стиловете в народномузикалното развитие, но и основа на тънката музикална струя, която тръгва към ухото на българина, когато зазвучава нашенският инструментален фолклор.

Следобедната разходка на www.kupih.com екипа мина в шопинг и поздравителни разговори. Днес думата шопинг има силна употреба в ежедневния ни език, а  у тийнейджърите е като марка на езиковата им стратегия. Шопингът е хубаво нещо и създава силни усещания. Сега приказката е за новогодишния шопинг – символен, с повече очаквания, с по-развито въображение. Новогодишният шопинг е шопинг за трапезата, но и шопинг на стила за празничната вечер.

На празничната трапеза има естетика и вложени умения, има заряд и кристално настроение. Домашната традиция е наложила баницата с късмети, на трапезата стопанинът ще сложи и от домашните напитки – приготвени по родова рецепта. В рецептурната енциклопедия на стария родов майстор мезетата стават вкусни и предразполагащи към наздравици. За стопанката остават тънкостите в изкуството на салатите, а там тя знае как да вложи кулинарна технология, за да постигне вкуса на привличането…

С благослов край трапезата и трапезни пожелания сред благословите ще посрещнем и 2012. От нашия екип ви желаем здраве и многострастно настроение! Наздраве, приятели на думите и читатели на www.kupih.com!

 

На www.kupih.com гостува един от изявените майстори в съвременната тракийска музика – кларнетистът Славчо Ангелов (крайният вдясно на снимката). Основател и ръководител е на оркестър „Славей”. Българската народна музика трябва да се съхранява, защото е най-ценното на българския народ. Тя е гордостта на българина, споделя Славчо Ангелов. Неговият оркестър е от съставите със специфичен стил, където музикалните мотиви и ритъмът на изпълненията по интересен начин събират ведно традицията и новото. Познавачите на народната музика с удоволствие забелязват, че Славчо Ангелов дава път на млади музиканти, които едновременно се развиват и показват завидни умения. Сега в „Славей” свирят младият саксофонист Костадин Ангелов и барабанистът Костадин Василев. Синове са на братята музиканти Ангел и Васил Ламбови. За народната музика и прочутия музикален Ламбов род от Брестовица говори в това интервю Славчо Ангелов.

Твоята гордост май са младите музиканти, които събираш около себе си?

Благодарим на бога, имам прекрасни инструменталисти и на драго сърце, където имаме покана, представяме оркестъра.

Сериозна школа се оказа брестовишката, по колко часа свирите?

Това е добър въпрос! Действително е много сериозна школа, защото растат много млади музиканти и момчетата репетират усилено. Това е един добър знак за нашата школа, ако няма конкуренция, няма да е интересно.

Твои колеги от Брестовица казват, че младите музиканти там свирят по цял ден. Така ли е?

Да, свирят по цял ден, трудят се и заслужават добро.

Направи ли основна промяна на кларнета, каквито планове имаше преди време?

Абсолютно. Не само аз, би трябвало всички колеги да си поддържат инструмента. При една добра свирка, става добро свирене!

Славчо, виждаме ви по музикалните канали с нов репертоар и малко променяте тракийския жанр на моменти. Вариация ли е това?

Това е свободно съчинение! Трябва хората да са доволни, да се мисли най-доброто. Без постоянство не виждам начин как да има развитие народната музика.

Ти си един от достойните представители на музикалния Ламбов род от Брестовица. С какво този род се наложи в народната ни музика?

Моят музикален род е на сто години – музикално родово дърво. Нашите прадеди са свирили на цигулка, моят дядо Салчо Ламбов, аз съм кръстен на него, беше един от най-добрите кларнетисти за неговото време. След това баща ми – Ангел Ламбов, чичо ми Коста – саксофонист. След това сме ние – аз, моите братовчеди. Направихме една голяма фамилия. Да не забравяме Ангел Ламбов, който свири с оркестър „Славяни” и често гостува с Иво Папазов, с Младен Малаков.

Ще видим ли някой ден Ламбови бенд?

Има какво да покажем. Нашата фамилия е богата на кларнетисти, саксофонисти, клавиристи, барабанисти. Всичко го имаме в нашия род.

Колко минути издържаш на солиране?

(Смее се продължително.) Не искам да прозвучи по-пресилено. Може някой да ме разбере погрешно. Старая се да бъда в нормите. Не се предавам. Запазвам отговора за себе си. Искам да го докажа с кларнета!