kupih.com

изкуството на стила
Home » Page 152

БАН чества столетие като академия

01.02.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Календар, Наука, Новини

Стогодишнината от приемането на първия закон за БАН и преименуването на Българското книжовно дружество в Академия чества днес институцията. По повод на юбилея Академията представя и документална изложба с автентични материали от научния архив.

“100 години от приемането на първия закон за БАН и преименуването на Книжовното дружество в Академия” е насловът на официалната церемония, посветена на бележития юбилей, информира сайтът на БАН.

 

 

Езиковата култура и езикът на културата

28.01.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в БългарскиЯТ език, Изкуство, Наука

Езикът притежава такава способност, че само с едно изречение да поясни в един от възможните варианти заглавието: В езиковата култура откриваме езика на културата. Звучи сентенционно, преводимо, запомнящо се. Това не е изненадващо, тъй като поначало сентенционните неща се запомнят. Къде поради ритмично нанизания им смисъл, къде поради пристрастието ни човешко към сентенциите като умозаключение, отразяващо обобщен опит.

С езиковата си култура носителят на езика общува социално, индивидуално, естетически, игрово, комбинира думите в модели с различна аранжировка, изразява идеи чрез различни структурни варианти. Езиковата култура е широко понятие, макар и в повечето случаи да се възприема като владеене на правоговорните, правописните и пунктуационните правила на родния ни език. Езиковата култура е родово понятие спрямо равнищата, които са вътре в езиковата система – фонетично, лексикално(речниково), граматично с морфологията и синтаксиса. Всички тези равнища отразяват една йерархична схема. Най-просто казано, от звука до изречението, а чрез няколко изречения до неколкоизреченския текст.

Езиковата култура сигнализира умението не само да се познават езиковите средства, но и адекватните начини на тяхната комбинаторика в постигането на смисъла като логически феномен с атрактивна граматическа оформеност. Смисълът като единство, без двусмислието, но с възможните разносмилия. Те вече отиват в друга посока и са изразители на потенциала, заложен в езика като система – да казва много неща с малко изразни средства, да ги казва, без да раздвоява смисъла. Езикът може да сдвоява единични факти, постигайки нов изразен продукт – от по-високо ниво и с повече знаковост. В теоретичните описания върху езика като система ясно се казва, че той не е механичен сбор, а цялост, организирана по определени принципи с конкретно взаимодействие между инградиентите.

Тук е знаковият момент в езика и той ни насочва към вътрешния смисъл на понятието език на културата. Културата е знаков феномен и предлага голям набор от знакови системи и подсистеми, които в своята общност и активно функциониране образуват този специфичен език на културата. При него граматическата конкретика излиза с художествени наслагвания, с интерпретации от философско, антропологично и етнокултуроложко познание. Езикът на културата е понятие с макросмисъл, със своите многовариантни и полифункционални представяния.

Няма учудващ момент и в това, тъй като и самият език може да се възприеме като един голям смисъл, достигането на който минава през системите и подсистемите. В тяхното опознаване, осмисляне, овладяване и реализация. Така езиковата култура и езикът на културата сякаш тръгват от две различни посоки, но в един момент от движението си се срещат. Защото и двете имат най-малко една обща роля – да назовават кодирано, за да разкодираме смисъла при възприятието на устните съобщения и писмените текстове.

Във и чрез езиковата култура и към езика на културата.

 

Откриха нов талант в пловдивската филология

19.01.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в БългарскиЯТ език, Наука, Новини

С респектиращ резултат от 700 точки Веселина Василева от специалността „Български език и руски език” в Пловдивския унивeрситет спечели приза „Морфолог на 2012”. Олимпиадата по морфология има 14-годишна традиция и всяко нейно издание извежда пред специалистите поредното откритие на пловдивската лингвистична школа, коментираха пред www.kupih.com млади филолози от университета.

Втората позиция зае Милена Димова от „Славянска филология”, а третото място поделиха Мима Минкова от „Български език и история” и Радка Паунова от „Български език и английски език”.

Три поощрения връчи журито – на Даниел Плачков от „Славянска филология”, Ивелина Генова от „Български език и новогръцки език” и на Александрина Чакандракова от „Български език и английски език”.

Призът на победителя Веселина Василева беше връчен от миналогодишния първенец в олимпиадата – Таня Пеева. Тя е студентка по българска филология, а през декември спечели националната награда „Студент на годината” в областта на хуманитаристиката, подчертаха от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов”.

Първият призьор в олимпиадата получи и новоучреденото отличие под името „Наградата на лауреатите”.

Както kupih.com писа, инициатор на олимпиадата е доц. д-р Красимира Чакърова, в чийто академичен екип влизат и колегите й доц. д-р Константин Куцаров и гл.ас. Мария Павлова.


Млад англицист с лекция за когнитивната лингвистика

19.01.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Наука, Новини

Лекция за възникналата в началото на седемдесетте години и определяна като модерна школа на езиковедската мисъл – когнитивната лингвистика, изнесе в Пловдивския университет студентът по английска филология Петър Димитров. С тази лекция от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов” сложиха началото на проектирана поредица от академични срещи между презентатор и  публика. Младият филолог Петър Димитров направи обобщаващо въведение за възникването и развоя на когнитивистиката и посочи пред аудиторията, че когнитивистиката се появява върху картата на лингвистичното познание с книгата „Метафорите, с които живеем”. Тя е резултат от научното взаимодействие между Джордж Лейкоф и Марк Джонсън. В тезисите на Лейкоф метафората се определя като част от ежедневната реч и фактор, влияещ на начина, по който възприемаме, мислим и действаме.

Като всички други лингвисти, и когнитивните изучават езика заради самия него – те се опитват да опишат и обяснят систематичността и структурата му, функциите, които изпълнява, и начина, по който тези функции са реализирани в езиковата система. Най-важната причина, поради която когнитивните лингвисти изучават езика, обаче произхожда от предположението, че той отразява характера на мисловния процес, посочи Петър Димитров.

На срещата присъстваха доц. д-р Светла Пачева – Карабова от Медицинския университет – Пловдив и ст.пр. Цвета Луизова-Хорева от Университета по хранителни технологии, които осъществяват научни изследвания в областта на когнитивистиката.

Инициативата на Лингвистичния клуб привлече интереса на филолозите и те влязоха в персонални разговори по темата и след завършването на лекцията, информираха организаторите.