kupih.com

изкуството на стила
Home » Page 153

Проф. Радка Колева, директор на НБ „Иван Вазов”:Динамиката ме държи в тонус!

01.11.2010, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Изкуство, Наука, Новини

Музикантът Атанас Маринкев и журналистът Евгений Тодоров са тазгодишните носители на почетното звание „Следовник на народните будители”. Церемонията беше в петък, в Народна библиотека „Иван Вазов”, организирана от „Мемориал на духовността”, Дружеството на пловдивските писатели, Общински комитет „Васил Левски” и народната библиотека.Днес на www.kupih.com гостува проф. Радка Колева, директор на НБ „Иван Вазов”.  Проф. Колева е сред водещите библиографи и специалисти по библиотекознание у нас. С отличие завършва Библиотечния институт в Санкт Петербург. Минава през всички стъпала на йерархията в пловдивската библиотека. Опитен професионалист, с изпитана стратегия в управлението и сериозни резултати. Това  е може би най-кратката характеристика за проф . Радка Колева. И още – активен пловдивчанин в обществената дейност, повече от пристрастен към книгата човек.Годишно в НБ „Иван Вазов” влизат по 25-30 000 тома нова литература. -         Проф. Колева, в динамичното ни всекидневие Денят  на будителите изменя ли своите измерения?-         Не изменя и не бих искала да измени, защото в това смутно време има място да отделяме внимание на хората, които са наистина следовници на народните будители. Все говорим, че в България най-важен е духът, културата, независимо че средствата, както виждаме, са най-малко за култура, изкуство, образование. Това пък е наш стимул да даваме тези награди, които са все още само морални.И аз се радвам, че тази традиция – да оценяме хората, заслужили да носят това звание, продължава.-         Толкова обединени институции сред организаторите, не е ли знак за единството на пловдивските културтрегери?Това е знак, че всички сме заедно и се борим за духовността, която е спасявала българския народ и ще продължава да ни спасява.-         Нямате ли чувството, че ние все търсим сигналите на възрожденците и техните думи?-         Да, все това търсим – в далечното минало, но ние го търсим, защото те са примерът, който трябва да продължаваме. Затова най-напред говорим за тях и след това за днешния ден. Може би след много години ще дойде време, когато и днешните следовници на будителите ще бъдат признати и ще са наравно с  възрожденците.-         Повече от 40 години работите в НБ „Иван Вазов”?-         Минах по всички стъпалца на йерархията. Започнах като библиотекар, след като завърших библиотечни науки в Санкт Петербург.Беше много интересно и хубаво. Така трябва да се започва, за да познаваш огромния фонд и хилядите читатели. Благодарна съм на тогавашния директор Инджев. 13 години бях заместник-директор на също заслужилия Йохан Лаутлиев. Целият опит, който натрупах, се оказа достатъчен, за да застана начело преди 22 години.-         Защо смени статуса си българската книга?-         Не съм съгласна, може би защото обичам книгата, обичам библиотеките и не мога да приема, че книгата е сменила статуса.-         Но не се чете много…-         Сега има бум на другите носители на информация – компютри, дискове, дивидита. Това е много хубаво, когато търсим информация по определена тема, върху която работим. Ако обаче няма текстова информация, трябва да дойдеш в библиотеката да я прочетеш.Не мога да си представя, че чета роман или поезия на компютъра си. Трябва да си насаме с книгата, да я пипнеш. Онзи ден тук беше проф. Клео Протохристова, ще честваме сто години от рождението на Петър Динеков, който за мене е най-големият учен, хуманист и естет в България за XX век. Той е голям дарител на библиотеката, лично се познавах с него.Клео ми донесе своята нова книга, и полиграфски много хубаво оформена. Погалих книгата и като се осъзнах, казах: „Клео, много обичам да галя книгите!”. (Смее се.)-         Получава ли се асиметрия между полиграфия и съдържание в съвременната книга?-         Мисля, че ценните книги като съдържание са и с хубав полиграфски вид.-         Какви са перспективите пред НБ „Иван Вазов”?-         Доволна съм, че в тези кризисни години се справяме, макар бюджетът ни да е намален. Ще газифицираме сградата. Ще бъде по-топличко. Сега сме с местно парно, много са парите за нафта. Да не говорим, че дограмата вече е остаряла, библиотеката е 40 години в новата сграда.Имаме и проблеми, но участваме в проекти, за да развиваме новите дейности. Ето, сега пред библиотеките и другите културни институти на първи план се поставя въпросът за дигитализация на притежаваните материали. Техниката я имаме, започнахме да дигитализдираме: в началото – периодичния печат, който е на повече от сто години. Много дълъг е процесът да се дигитализира огромният фонд, но съвсем разумно започнахме с материалите, застрашени да ги загубим.Може би сме първата библиотека, която направи и Обществен информационен център. Посещава се много. Поставила съм задача да бъде съставена програма – тук да идват на обучение ученици и студенти, като усвояват начините за ползване на нашите каталози.Една от първите библиотеки сме, включени в проекта „Глобални библиотеки”. По него обособихме зала. Общината даде 30 000 лв. Много съм благодарна, че кметът е любител на книгата и библиотеките. Чете много!Сега чакаме компютрите от Бил Гейтс – 25 нови компютъра трябва да дойдат. Залата е направена специално за обучение на библиотекари, граждани от Пловдив и областта да ги научим да работят с компютър.Другите 15 компютъра ще бъдат в читалните, във фоайетата.-         Някои от най-пристрастените читатели казват, че НБ „Иван Вазов”, ако не е първа, то не е и втора в България!-         Да. Дълги години се борех да бъдем признати като втора национална библиотека. Колко министри на културата се смениха! Пишех с доказателства, че сме богата библиотека. Една година след националната сме създадени, и то като национална библиотека на Източна Румелия. Да не говорим за първия закон за депозита – за безплатния екземпляр, че е тука, в тогавашната Източна buy cialis 20mg Румелия.Много предимства има библиотеката!Исканото не стана, а основният аргумент беше, че нашата страна е малка и не може да има две национални библиотеки. Многократно съм питала какво означава това…В интерес на цялата нация е да имаме два архива. Ние де факто сме, исках юридически да бъдем признати като втори национален архив на българската книга.- Почетен гражданин сте на Пловдив. Задължаващо ли е това?Бях и радостна , и притеснена.Това е много високо звание. Ако съм го получила за това, което съм направила, не означава и че за вбъдеще не ме задължава да поддържам същата форма. Признание. И задължение, което е по-важно!-         А как поддържате формата на духа си?-         (Смее се!) Мисля, че съм млада още …-         ЕГН-то не го закачаме: четете ли всеки ден?-         Разбира се! Не мога да не чета. И професията ми го изисква, и общественият усет, който имам. Винаги съм била общественик. Знаете, два мандата бях общински съветник. В колко клубове, фондации, асоциации съм член на Управителния съвет…-         Това ми поддържа духа, защото съм непрекъснато заета. Динамиката ме държи в тонус!-         Динамиката е формулата да бъдем в ритъм?-         В ритъма, в ритъма ….-         Действия и рационализъм: това ли е моделът на проф. Радка Колева?-         И емоции!…

96 завършиха отлично УХТ

31.10.2010, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Наука, Новини

96 са отличниците от Випуск 2010 в Университета по хранителни технологии. Днес на официална церемония технологичната алма-матер раздаде 20mg cialis дипломите на своите абсолвенти. Аула “Проф. Милен Бешков” една побра студенти, родители и приятели на завършващите.УХТ се стреми да отговаря на най-високите изисквания за висше образование в областта на техниката и технологиите, каза в приветствието си ректорът проф. д-р инж. Георги Вълчев.Проф. Никола Калоянов от Техническия университет – София, беше удостоен с атрибутите на почетното звание “доктор хонорис кауза на УХТ”. Проф. Калоянов е изявен български учен с международни прояви и приноси в областта на топлотехниката и актуалната в съвремието тема за енергийната ефективност. В България има огромен потенциал за пазар на инженерния труд, сподели в интервю професорът. Според него добре е младите инженери да останат у нас и да развият собствените си качества.Инженерното образование е в основата на всички образования, насочени към производството, подчерта ректорът на Техническия университет – София, проф. Камен Веселинов. Няма производство без инженери. Съвременното общество е индустриално, акцентира проф. Веселинов. На днешната церемония той беше отличен с почетен знак от Университета по хранителни технологии.Четирима професори получиха златна значка на УХТ – Милчо Ангелов, Стефан Янков, Димитър Кузманов и Симеон Василев. Ректорът проф. Вълчев връчи почетни отличия на преподавателите, които  са придобили по-високо научно звание или степен.УХТ подобрява своята инфраструктура по европроект, е акцентът в новия брой на университетското издание “УХТ спектър”, което излезе от печат късно снощи и беше разпространено на днешния празник.

Пело Михайлов: Книгата е в сърцето!

28.10.2010, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Наука, Новини

Г-н Михайлов, три книги за една година: целенасочено ли е в случая?

Не, получи се съвсем случайно. През септември 2009 участвах на една конференция по българска ономастика във Великотърновския университет и там разбрах, че съществува проект, по който се издават топонимични книги.Така че случайно се получи в това кризисно време, когато никой няма пари за книгоиздаване, да издам по проект две от книгите. Третата книга, за Тодор Коджов, се породи съвсем случайно. През февруари намерих неговия „Тълкувач на собствени имена” в Стандфордската библиотека и съответно в НБ „Иван Вазов”. И за 2 месеца, през лятото, успях да я напиша. Тя е най-малка, но – честно казано – от трите ми е най-любима, защото съм вложил най-много страст в нейното писане.

Географ сте по образование, но книгите ви издават историко-лингвистична насоченост!

И петте книги,  които съм написал, имат много голям относителен дял история. Не мога обаче да кажа, че съм си сбъркал специалността. Например защо не съм завършил история, а география. Това донякъде ми позволява колегите историци да бъдат по-благосклонни към мене и към моите грешки в исторически план, ако въобще допускам такива.

Възпоменателните селищни имена ли актуализират подвига на реалните личности от нашето предвремие?

Да, мисля, че именно възпоменателните селищни имена са един много добър начин и повод да бъдат увековечени имената на заслужили личности. За съжаление през годините някои от мемориалните селищни имена се заменят с други мемориални, заменят се с обикновени, ако мога така да ги нарека. Тук ше използвам възможността да кажа, че едно от най-ярките възпоменателни селищни имена в Пловдивско е на село Дрангово. През 1921г. , когато започва смяната на старите турски имена, местното население предлага селото да носи името на командира на 9-и пехотен пловдивски полк – полковник Борис Дрангов. Считам, че това е може би най-добрият избор на възпоменателно селищно име в Пловдивско.

Тълкувачът” на Тодор Коджов се оказва първото изследване в историята на българската наука за собствените имена. Излиза, че вече ще посочваме труда на Тодор Коджов като първото цялостно изследване у нас върху собствените имена, а не изследването на Густав Вайганд, както досега.

Точно така. Густав Вайганд издава своята книга на български в 1926 г., но след като вече има открит публичен екцемпляр от книгата на Тодор Коджов, неговото изследване става първо. Мисля, че нещата ще се изместят към Тодор Коджов като начало на българската антропонимия.

Виждаме Ви често в НБ „Иван Вазов”. Магията на книгата?

Може би сте прав за магията и тъй като тя е магия, не мога да я разкажа. Или те влече, или не те влече! Или не ти дава да спиш, или толкова спокойно може да минаваш край библиотеката, че да не я забелязваш, дори да е на 14 етажа. Магията се случва в сърцето и душата на всеки, който има някакъв афинитет към книгата. Оказва се, че аз съм такъв.

Как да четем, за да усвоим интерпретацията?

А!… Наистина много труден въпрос, защото в някои от книгите съм се опитвал да кажа какво да се чете, но не съм мислил по въпроса как да четем. И тривиалното „с лист и химикал в ръка, за да изведем най-важното” вече не е толкова валидно – десетки млади хора стоят в читалните и работят на своите преносими компютри.Може би когато го измисля, ще дам по-точен отговор.

Показват ретроавтомобили в Пловдив

28.10.2010, Нели Публикувано в Изкуство, Новини

Днес е стартът на  международния панаир на колекционерите.  Това е първото му издание в Пловдив. Събитието продължава до 31 октомври. Агенция „Фокус” информира, че изложението, наречено „Булколекто” , ще представи около 10 уникални ретроавтомобила. Всяка от колите е произведена минимум преди 25 години. Ще бъдат показани ретроавтомобили с марките „Мерцедес”, „Ланча” и единственият cialis dosage по рода си „Москвич 401”, модел от 1946 година. Атрактивните ретроавтомобили обаче не са единственото, което панаирът на колекционерите излага. По същото време Международен панаир – Пловдив,  е домакин на интернационалната филателна изложба „Балканфила 2010”. На нея ще бъде представено голямо разнообразие от пощенски марки, принадлежащи на колекционери от 12 страни от цял свят. Като част от филателистката изложба посетителите ще имат възможността  да разгледат „Балканските филателни бисери” – от всяка балканска страна ще бъде показана по една пощенска марка, печелила златен медал на международно изложение. Програмата на „Булколекто 2010” включва и други забавни събития – детски, ученически изложби и аукциони.