kupih.com

изкуството на стила
Home » Page 158

Филоложки празнуваха със сандвичи свалячи

13.10.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Лайф парти

 Сандвичи свалячи, месни пикантерии и разноцветно вино сложиха на коктейлната маса филоложките Таня Колева и Таня Налбантова за третия рожден ден на „T&T Tutoring and Traslations”. Снощи в Стария град двете дами посрещнаха своите колеги и приятели. Празникът се превърна и в купон на импровизацията, забелязахме от www.kupih.com. Таня Колева приемаше с усмивка пожеланията на гостите от самото начало. Едноименничката й партьорка  в T&T закъсня, а екипът ни бързо разбра причината. Рано сутринта Таня Налбантова решава да си купи плат и до старта на партито да има нова рокля. Идеята е реализирана навреме, но увлечена във финитета на дрескода си, преводачката забравя да нагледа стрелките на часовника. И за собствения си рожден ден хората закъсняват, прояви съпричастие при влизането й другата Таня, или Колева.

Купонът тръгна с доста молекули на емоциите и кулминира с много повече от тях. Лекари и творци, приятели на двете дами, в един момент завъртяха коктейлно темата за вярата, надеждата и любовта. И след като не стигнаха до единен отговор, от компанията на творците предложиха на представителките на нежния пол, участващи в “дискусията”, да позират пред таланта на художника Любен Хранов за футурологичен арт.

Заредени с нестандартни усещания от яденето на тортата, дамите намигнаха, без да кажат „да” или „не”. На партито ядоха сладкия продукт с пръсти. Това беше аранжиментът на домакините, които умишлено оставиха вилиците в шкафа, за да тестват как е възможно сладкото да проникне до рецепторите…

За трите години чухме себе си, отговори на въпроса ни какво са чули досега в своята школа Таня Колева. Бариерата в превключването от единия езиков код на другия пада, когато трябва да кажеш нещо на този, с когото общуваш, разказва своята представа за безграничието при прехода от български на английски Таня Налбантова. Неин акцент са преводите, докато съименничката Колева движи teaching-а. Отивайки в чужбина, тя сваля бариерата и бързо влиза в комуникативната орбита на разговорния език. И сега двете й филологии си партнират, българската често помага на познанието в английския. Тя е и първата й филология, а Таня Колева си я гали толкова, че даже я нарича една от двете си любови. Другата е английската.

Няма как да не завъртим темата и за разликата в говоренето и писането на чуждия език. Школата на двете дами е и езикова говорилня. Говоренето е като да караш колело, а писането – кораб, набарва сравнението, тръгнало към метафора,  Таня Налбантова.

Най-трудно е курсистът да си повярва, когато говори чужд език, вади от методическите констатации Таня Колева. В началото не  може да използваш целия си интелект на английски, убедена е преводачката Налбантова и смята, че всичко става стъпка по стъпка, или блокче по блокче…

Празникът ни се случи по-хубаво от проекцията му, едногласно и с усмивка назоваха атмосферата на събитието си филоложките, които  влязоха не само във фотообектива, но и и във визуалния обектив на мъжкото присъствие.

Историкът Владимир Балчев: Забравяме ли, повече обедняваме!

12.10.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Наука, Новини

 Записвал съм истории, разкази на хора, бележки от документи, от печатни издания, вестници, отбеляза пред www.kupih.com Владимир Балчев след премиерата. Той посочи, че в тематиката на книгата става въпрос за много достойнство. Историкът даде пример с личността на Кудоглу и неговия социален и дарителски  принос, както и с фигурата на адвоката Недко Каблешков и етическите му достойнства.

Колкото повече забравяме, повече обедняваме, заяви Владимир Балчев. Идеята за запомнянето и паметта е устойчив мотив в книгата, добавя специалистът историк.

Родом е от Габрово. Попитахме го какво е открил при пристигането си в Пловдив. Намерих аналог, отвърна лаконично той и припомни, че личности като Божидар Здравков, кмет на Пловдив , издателя Хр. Г. Данов, общественика и просветителя Стойо Шишков не са родом от тук. Те и още много като тях като че ли идват от незнайното и започват да бранят Пловдив. Пловдив заслужава много и не е обгрижван, както трябва, според това, което има, заяви Владимир Балчев. За него, когато една интелектуална фигура пристигне в Пловдив, настъпва духовно сраждане между личността и града.

След премиерата, на която забелязахме известни културтрегери и академични лица, Владимир Балчев сложи подписа си в специалната книга за автографи, където гостуващите на книжарница “Хермес-Централ” автори регистрират творческото си присъствие и чрез посвещение. Да уважат събитието, в „Хермес – Централ” дойдоха и ексдиректорите на Държавния архив в Пловдив – Нели Петрова и Александър Маринов.

В „Хермес-Централ” започнаха дни на пловдивската книга

12.10.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Новини

  „Забравеният град. Записки за Пловдив” представиха в книжарница „Хермес-Централ” снощи. С тази премиера започна и месецът на книгата там. В четвъртък през октомври местни автори ще раздават автографи и ще отговарят на читателски въпроси, информираха от издателска къща „Хермес”. Припомняме, че през май книжарницата спечели награда „Хр. Г. Данов” за книгоразпространение. Тогава в интервю за сайта управителят на „Хермес” Стойо Вартоломеев каза, че книжарницата е и място за общуване. В „Хермес-Централ”  запазено място винаги имат книгите, посветени на духа и историята на нашия град, акцентират от издателската къща.

„Забравеният град. Записки за Пловдив”е авторство на Петко Петков и Владимир Балчев. Книгата актуализира съществували факти. В хилядолетния Пловдив продължава да живее един забравен град. Почти непознати са както създателите на постройките, които ни заобикалят, така и хората, които са живели в тях. Всеки ден минаваме покрай тези сгради. Някога те са будели възхищение, а днес може и да не ги забележим. Не само защото са загубили от предишния си блясък, а и защото не знаем нищо за тях. Текстът, който ви предлагаме, е само едно начало. Продължението оставяме на вас, посочват от „Хермес”.

За моженето във футбола

11.10.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в 100 г. ФК "БОТЕВ", Новини

Александър Александров пак излезе на футболния терен, макар и в неофициален мач. Публиката на благотворителната среща между Ботев и отбора на ВВС видя в игра спортния директор на „канарчетата”. Сашо се появи с нулев номер. С номер или без номер, плеймейкърът си познава техниката и топката. И пак се потвърди онова за който може, го може. През зимата, когато излезе книгата на Румен Минков „100 години ФК Ботев” и беше представена в Народната библиотека „Иван Вазов”, от www.kupih.com поканихме на интервю легендата на Ботев и футболист №1 на клуба за XX век – Динко Дерменджиев. Та в това интервю Чико каза, че моженето не се забравя. (Интервюто виж в рубриката „100 години ФК Ботев”.)

Снощи на стадион „Христо Ботев” Сашо Александров с действията си на терена се присъедини към вярната констатация на Чико. Сашо вкара два гола, независимо че мачът е благотворителен и съперникът не е състав от професионалния футбол. А и отборът на ВВС беше добре построен от наставника Илия Кунов.

Приказката е за друго: за усета във футбола – движенията, заставането и погледа върху играта. Александров показа всичко това. Повече от точен пас – преценена траектория и скорост на топката, ефективно отиграване. Гол с великолепен фалцов удар и после забележително точна засечка с глава. Стига! На официален мач, особено на собствен терен, две такива прояви решават двубоя. Макар и за 2:0 да казват, че е най-несигурната преднина във футбола…

Пак в интервю за www.kupih.com друга легенда на канарчетата – Петър Зехтински (Зико), заяви, че футболистът и се ражда, и се изгражда. Думите на Зехтински са верни и съответстват на мисълта за таланта и труда. Предстои в следващо интервю да го попитаме как самият той е доразвивал футболния си талант и се превръща в един от блестящите плеймейкъри на българския футбол. Тук няма как и да не напомним, че ако читателят разгърне спортни издания от 80-ге години, ще види доста често хвалебствията на журналистите, отразяващи мачове на Ботев. Особено срещите в Пловдив. В тези текстове се откриват все анализи за ефектното и ефективно присъствие на Зехтински на терена, за чувстваща се негова липса, ако е контузен, за открояването му в играта. Капитанът на отбора – Зехтински…

Чувстваемост на присъствието и забележителност в действията. Това видяхме и при появата на Сашо Александров. Е, той свали калеврите само преди няколко месеца и е трудно да бъде наречен ветеран. Без да влизаме в прогнози и да предизвикваме дискусия, може да се заяви едно – Сашо Александров и сега е способен да излезе, макар и поне за едно полувреме, в официален мач на Ботев. Понякога даже не са необходими и 45 минути. Стига веднъж да я подадеш и веднъж да я вкараш. А може и едното от двете по два пъти. Само преди дни на двубоя между Ботев и Локомотив (Сф) бразилският виртуоз Вандер Виейра спечели фаул и я подаде. А Неделев я вкара два пъти. И мачът завърши с успех за „канарчетата”. Май едно от най-важните неща във футбола се оказва да  прецениш кога и как. В срещата между Ботев и ВВС и при двата си гола Сашо Александров го показа. И празникът стана още по-футболен!