kupih.com

изкуството на стила
Home » Page 159

Доц. д-р Хюсеин Мевсим: Всяка среща с духовното пространство на Пловдив ме вълнува!

25.05.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Изкуство, Наука, Новини

 

Всяка среща с духовното пространство на този град ме вълнува. Това каза за Пловдив в „Тракарт” доц. д-р Хюсеин Мевсим от Анкарския университет. В „Тракарт” беше представена неговата книга „Пътуването на Чудомир в Турция (1932)”. Книгата е издадена от „Жанет 45”. Той е блестящ преводач, толкова отговорен, деликатен, тих. Той е като мъдрата тишина, посочи за Хюсеин Мевсим издателят Божана Апостолова.

Авторът на книгата призна пред публиката, че проявява интерес към Чудомир и неговото творчество още от студентските си години. През 2008 Хюсеин Мевсим е в Казанлък, в литературния музей, където открива бележник и доклад, описващи посещението на българската учителска делегация в Турция през 1932 г.

Визитата на учителите е двуседмична. Те пътуват с кораб. Доц. Мевсим информира и за интересния факт, че стажант-механик на кораба е бил Никола Йонков Вапцаров.

В Истанбул българската делегация се запознава с просветните и образователните институции. Българските учители са посрещнати гостоприемно, турската преса отразява престоя на делегацията.

Литературните приятелства водят до добри междукултурни контакти, подчерта доц. д-р Мевсим. Той е роден  в с. Козлево, обл. Кърджали. Завършва българска филология в Пловдивския университет. Магистърска и докторска дисертация защитава в Института за социални науки на Анкарския университет. Доцент е по български език и литература във Факултета по език, история и география на Анкарския университет. Авторство на Хюсеин Мевсим са книги и изследвания върху българската литература, фолклор и история. Съставител и преводач е на антологии и сборници на български и турски  език.

Пред аудиторията в „Тракарт” специалистът по възрожденска литература доц. д-р Юлия Николова акцентира върху приносните изследвания на доц. д-р Хюсеин Мевсим и неговия висок филологически авторитет.

 

 

Фолклорният глас Янка Рупкина с огърлие

25.05.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Изкуство, Новини, Фолклор

Известната народна певица Янка Рупкина получи най-високата степен на орден „Св. св. Кирил и Методий” – огърлие. Странджанката и още петима творци са отличените с ордена, както съобщиха българските медии. Носител на огърлие са Янка Рупкина и  литературоведът проф. Елка Константинова.

За почитателите на фолклора  името на Янка Рупкина е синоним на нейната песен  „Калиманку, Денку”. Гласът на Янка Рупкина звучи десетилетия по българските и световните сцени. Ние предлагаме на читателите кратка художествена интерпретация на творческия й профил през обектива на www.kupih.com. Словесен поздрав за Янка Рупкина и хилядите  привърженици на нейните песни.

Странджанки са причудливи жени. Нестинарската традиция е да се прескача огънят, а те самите действат като огън. Гласовити моми е родила емоционално топлата и мамеща с вътрешната си магика Странджа. На сцената изважда бляскаво излъчване, многоцветен глас, финес от хармония между звук и визия.

Пред  публиката е Янка Рупкина. Зазвучава „Калиманку, Денку”. И тази публика чувства себе си в музикално-песенна вселена. Това е световната публика на българския фолклор и на една от неговите звездни изпълнителки.  Янка Рупкина е от фолклорните бисери на България. Бляскав диамант в народнопесенната корона. В енергията на тази корона  Янка привнася огнени късове от родната си Странджа. Като послание от древността към бъднините! В лондонската ”Роял фестивал хол” от Калифорния ще пристигне Джордж Харисън с приятели. Един ”бийтълс” идва за Янка и българските песни, а продуцентът Джо Бойд организира концерти в цял свят.

Янка Рупкина признава, че откакто се е родила, вижда надалече. Светът е сфера, към която може да се настройваме. Но и сферата има свои претенции – да виждаме красотата на линиите,  които отвеждат към светлотоновия гоблен от многоцветни песни.

Там е и фолклорната заря на тяхната българо-световна Янка Рупкина.

 

 

Ректорът на ПУ доц. д-р Запрян Козлуджов: Кандидат-студентите да имат солидна мотивация!

24.05.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Календар, Наука, Новини

Доц. Козлуджов, нарекохте 24 май ден на духовността. Какви са неговите други измерения на този празник?

Това е основното му измерение и събира ведно всичко. Празник на българския дух и неслучайно точно този празник избрахме, за да връчим дипломите на новоизбраните професори, доценти, доктори, доктори на науките. Мисля, че това е най-подходящият ден. Ден, в който човек, работещ в такава институция като Пловдивския университет, си прави равносметка какво е направил в изминалата година, за да поддържа тази духовност на съответното равнище; за да я развива, защото това е начинът да съхраним себе си като народ, като нация.

В юбилейна година сме за Паисиевата „История, а Паисий респектира с достолепието на стожер и като патрон на Пловдивския университет?

Разбира се, и ние по достойнство ще отбележим тази 250-годишнина. Подготовката е започнала. Кулминацията на тържествата ще бъде през есента, ще има голяма национална сесия, под патронажа на вицепрезидента, която ще присъства тука, на самото откриване. Много известни учени от България и света са заявили участие, но не само това.

Не успяхме, защото имаше куп причини, за 19 юни да направим кръстокуполната църква в Новата сграда, но за 1. ноември ще бъде готова. Може би следващата седмица ще вземем строителното разрешение, кампанията по набиране на средства е в ход, даже част от катедрите веча са правили доброволни дарения, част от банките – са заявили или превели пари. Така че ще имаме  повод на 1. ноември да открием в двора на Новата сграда  малка кръстокуполна църква, посветена на нашия патрон, и това ще предхожда официалните чествания, които ще са на 2 и 3 ноември.

Чудесно в словото си доц. Кръстева обвърза делото на Светите равноапостоли с делото на Паисий. Защото и Светите братя, и Пасиий имат отношение към това, което сме като нация, към нашата идентичност. И без тях нямаше да сме това, което сме днес.

Какво е посланието на ректора на Пловдивския университет към всички кандидат-студенти, които в тази кампания ще прекрачат прага на университета?

Да са много наясно с мотивацията – какво ги кара да прекрачат прага на тази сграда. Ако са наясно и имат солидна мотивация, останалото не е проблем. Дори да има известни празноти в подготовката им, знаете в какви обстоятелства живеем, важна е мотивацията!

Има ли я тази мотивация, всичко останало може да бъде компенсирано.

 

 

Литературоведът доц. д-р Мила Кръстева: Паисий е моята кауза!

24.05.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в БългарскиЯТ език, Изкуство, Календар, Наука, Новини

 

Доц. Кръстева, възрожденски ли се чувстваме на 24 май?

Определено!

В  словото си синтезирахте етнокултурното, ортодоксалното, текстотворното. Как се получава тази комбинация в текста?

С  много любов!

Паисий?

Паисий, Паисий е моята кауза!

Юбилейна е годината от написването на „История славянобългарска”.  Какво още имаме да разбираме от текста на Паисий?

Ооо! Много неща, трябва да минат още няколко четвъртхилядолетия, за да се докоснем до мъдростта на онзи монах тъмен, непознат и бледен…

Възрожденското съдържание стои ли в някаква опозиция с акцентите на съвременността?

Мисля, че  да. Възраждането е анахронизъм, на него се гледа като на диво и варварско, но проблемът не е във Възраждането, а в съвременната култура и субкултурните й безумия.

Трябва ли филологът задължително да усети основните неща във възрожденското съдържание, за да е по-адекватен в своите тълкувателски стратегии?

Определено трябва, защото моята версия е, че съвременната българска литеартура –литературата след Освобождението и тази на XX и XXI век всъщност гради основните си представи, стъпвайки на Възраждането. Според мен няма голям учен литературовед, който да не е досягал Възраждането професионално. Уроците на Възраждането са задължителни за литературоведа, който тълкува литературата след Освобождението.

Говоренето и любословието: къде е разликата между тях?

Да говори – може всеки; да обича род, език, родина, да почита памет – не може всеки!

Възраждането се оказва една семиотична зона?

Така е, една семиотика на високото българско, на могъщото българско, но и на предателите…

Какво трябва на филолога, за да запази принадлежността към себе си и към историята на собствената си, в случая българската култура?

Преди всичко да бъде професионалист, да се подготви да бъде филолог.

Филологията в XXI век – завръщане към медиевизма, към възрожденистиката или устремен поглед към далечните й перспективи, как я виждате?

За съжаление не я виждам в нито един от тези дискурси. Мисля, че по-скоро отново вървим срещу Европа. Ние сме част от Европа отколе, от първите й заселници, родени в Европа. За съжаление отново вървим срещу нея и пак ще се разминем

Какво визирате в това „срещу нея”?

Ами, тя, Европата, трябва да върви към нас, а не ние към нея. Ние сме в Европа и докато хората, които правят политика и които строят магистрали, пропускат да опазят и да предадат култура, да я наследят и предадат, ние пак ще вървим срещу Европа. А тя трябва да върви към нас, защото сме част от нейната култура.

Културата и културологичното ли са обединяващият център за европейците?

Според мен културата – да, но и опазването на националнотото – на онова, което ни прави част от Европа, но и опазва нашето си.