kupih.com

изкуството на стила
Home » Page 162

Млади етнолози четат в Пловдивския университет

10.03.2011, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Наука, Новини

Студентски етноложки срещи с национално участие започват утре в Пловдивския университет. Началото на научния форум е в 11.00. Етиката в антропологията и теренните изследвания, Етнографът и теренът – човекът, изследователят, респондентите, Отношенията етнолог – информатор, са част от заглавията. Докладчиците ще говорят още по теми, като  Предразсъдъкът – криво огледало в социологическото изследване, Дюкянът първата половина на ХХ век – фрагменти.Интересът на изследователите е привлечен и от анализационни наблюдения върху маргиналните търговци като липсващото звено във веригата град-село.Екипът на www.kupih.com ще отрази откриването на научното събитие и неговия развой.    

Comments Off

Лабиринтно е многолистието на розата!

08.03.2011, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Изкуство, Календар, Лайф парти
 Честито, дами! С този израз може едновременно да се започне и завърши в Международния ден на жената. Лаконично, пожелателно и уважително. Празнично и очаквателно! Очакванията от празника понякога може да надхвърлят и обема на самия празник. Върнахме се по страниците на www.kupih.com и се оказа, че бавно, явно и полека сме понаписвали по нещо от лайфа за празника. И днес вълната е лайф парти. Там има много емоции, както ни подсказва синтаксисът на лайфа: на партито от кавалери и дами действа моделът три към едно в двете посоки – кавалерът върти дамите и/или дамите въртят кавалера. Днес е възможно всичко, но преди да ги завърти кавалерът, настървен от дамската празнична стихия, те ще го поразвъртят наляво-надясно, натук и натам. Имат право дамите, даже се и налага – празник им е. Важна е енергията на ритъма и ритъмът на енергията, както писахме наскоро. А заедно с тях и енергията в мониторинга. Читатели се съгласиха с нас, че капризната жена е като науката – трябва да й правиш мониторинг всеки ден и да я ухажваш. А на Осми в двойна доза. Тогава шансът да се стигне до атрактивния медицински диван (за такъв информираха нашите кореспонденти от офиса на спец по компютърните технологии и ние своевременно запознахме читателите си) нараства повече от невъзможното възможно. А оттатък невъзможното възможно стои сложната технология на целувката, Та преди любовния 14-и февруари нарекохме целувката сложна технология от чувства, тактика, анатомични връзки и музикален усет.А днес, на Осми, кой ще вземе инициативата, остава хипотеза. У различните двойки сигурно ще е различно. Гадаенето е интересна практика. Но сега нека да сме по-конкретни. За да е готин и Осми, трябва да е динамично мъжкото начало. Неотдавна беше Петльовден, а в www.kupih.com петелът изскочи като първи солист в хора на денонощието. И след като мъжкият пол празнува преди дамския (поне по календара излиза така) тон в днешния празник трябва да дадат мъжете, за да екзалтират посоките в очакванията на своите дами.Нашето момиче автор Вера Антонова, вярна на собствения си неподражаем стил в мисъл, написа Език свещен… и отвори откровение пред читателя, че тръгвала от лингвистичното пристрастие на свой колега. Та колегата, наистина лингвистично пристрастен, но към абстракцията на езика и неговите прояви, с удоволствие усвои отново информацията за езика като най-гъвкав орган. Страхотна опция – на Осми, за да вкарате купона в ритъм – започнете с езика. Ако искате фразово, ако искате и анатомично. Изборът е възможен. Търси се ефектът от избора. В лабиринтното многолистие на розата цвете и розата лайф…                       
Comments Off

Уикенд за стратегии – идва Осми март

05.03.2011, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Календар, Лайф парти

 Празникът на жената и Денят на мама, както изговарят малчуганите, идва във втория ден на предстоящата седмица. Пред екипа на www.kupih.com впуснали се в шопинг кавалери споделиха за подаръчните си стратегии. Парфюми, накити, екзотични артпродукти и какво ли още не се е завъртяло в селекцията на господата. Някои направили днес първия тур на своя шопинг и решили тази вечер да пуснат тест пред любимите си, за да разберат в коя посока натежават везните. Докато бащите ще правят тест, техните малчугани са залегнали над художествени изобретения, разбрахме от нашите кореспонденти. Момичетата и мочетата са заложили на различни техники в изкуството, за да впечатлят своите мами и да получават по-често от тях реализирани капризи. Захарните изкушения и всевъзможните ленд атракции са сред предпочитанията на малчуганите, споделят родители.Всеки е нанякъде в подготовката за 8 март. Уж спокойни, и дамите са в действие. С блицинтервю успяхме да разберем, че едни от тях ще разтворят модерни енциклопедии с кулинарни рецепти и точно за Осми ще поднесат във вкусна форма трапеза на своите домашни. Преди това ще са им поднесли празничните армагани…

Comments Off

Творците Никола Гигов и Елена Хайтова: Естественото е извор на живот

03.03.2011, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в БългарскиЯТ език, Изкуство, Календар, Наука

 Никола Гигов и Елена Хайтова наскоро представиха в НБ „Иван Вазов” – Пловдив новата си книга „Тримата – на далечен път”. От www.kupih.com отразихме артсъбитието. Сега двамата творци гостуват на нашето издание – навръх 3 март. В творчеството си Никола Гигов и Елена Хайтова концентрирано извеждат блясъка на националната културна традиция, вековната й устойчивост и гласа й за и към бъдещето. Техните творби са българогласни в своя извор и напев на смисъла.Бийте родопски чанове, звънете за България! С тези думи поетът Никола Гигов призова публиката преди две седмици в Пловдив. Призивът проличава и в това интервю на нашите днешни гости.-   „Тримата – на далечен път”: мотивът за пътя ли е поредният фактор, вдъхновяващ ви в творчеството?Н.Г.: – Не – пътят е само средството, по което вървим. Мотивът е любовта – любовта помежду ни и любовта към света. Изворите се срещат по пътя – и чешмата, и човекът, и птицата. Всеки застой пречи на любовта, пречи на творчеството.Ел. Х.: - Да видя това, което е по света: дали всъщност имаме допирни точки с него като българи и дали имаме право на самочувствие, или пък на себеотрицание. Много пъти съм се сблъсквала и с двете неща, но нито веднъж не съм се отчаяла от своето намерение – творците по света кое ги обединява и кое ги разделя. И като творец винаги съм търсила тази опорна точка.-  Вашето творчество изобилства с домашни, оцветени думи. Преднамерено ли ги търсите? Н. Г.: – Аз специално, като бежанец от Западните покрайнини, идвах в нов край, в който не познавах тогава родопския диалект. С ръка на сърцето казвам, че от всички диалекти в България най-поетичният, най-нежният и най-творческият е родопският. Защото този изсушен български език, атакуван от чуждиците, от неологизмите, от книжнината, няма своя свеж извор и затова, срещайки се с много хора от Родопите – над 240 селища съм посетил и съм спал там, – събирах легенди, песни. Всичко се претопява като кюлчето злато в творчеството ми.          Най-ценно го смятам освежаването на езика чрез колоритни родопски думи. Тези думи ги няма в превод на български книжовен език и сега, когато ми превеждат вече книга на японски език, най-големите затруднения бяха, докато стигнат до нюансите на езика ми. Но те също намериха нужните диалекти, за да преведат на японски език богатия родопски диалект. Като човек, водещ в Българската национална телевизия на народни песни от цяла България, аз разбрах, че българският език е изковал 300 000 народни песни, докато една голяма Франция има 8 000 народни песни, а Германия 50 000 народни песни. Затова, без смущение, ние имаме един гений – Христо Ботев. Аз смятам, че той също би се поклонил пред българския народ и затова и загина за него. Познавам изворите, които са го оплодявали да създаде самата поезия, тя е в народен стих. И който сравни Ботевия стих с народния стих, ще разбере, че имаме гений Ботев и гений – народ. Имаме гений Орфей, имаме гений – народа на траките.Това е, което ние сме създали: индивидуална, голяма, лична поезия, но родена от народната поезия.Ще завърша този отговор с това, че поетът, включително и аз, свири на една струна, докато народът свири на много струни. Той има стотици пъти повече нюанси: не само в езика – в мелодиката, във вътрешната ритмика на самото писане. И това всичко ми дава право да кажа, че българската интелигенция днес изключително не познава собствения си народ. И в това е грехът. А този, който се слее с българския народ и черпи извори, той ще израсне.Ел. Х.: – Вашият въпрос ме кара да си спомня изказването и постъпката на една родопска певица, която е канена в Сорбоната да направи курс с френски студенти и да преведе родопски песни, които да се пеят на френски. Самата певица изведнъж се учудила как така ще се преведат родопските песни. Има думи – ръчинки, ножинки, устинки, толкова колоритни, които не могат да звучат на френски език. И затова тя, въпреки съблазнителното предложение, отказала. Непреводима е красотата на родопския език. И както казваше Николай Хайтов, за всичко може да се говори интересно – и за историята, и за етнологията, и за всички науки, стига да умееш да го кажеш. Пиперец трябва да има, без да се стараеш да го търсиш. При твореца и при родопчанина той си идва естествено – да сложим малко лютичко, малко вкусничко, за да проличи какво е създал народът и как трябва да го използваме с мяра.-  Естествено, естествено, и пак естествено в творчеството …Н. Г.: – Да. Всъщност моят извор на живот в Родопите е точно това – естественото. Стигат ми двата стиха, които съм ги публикувал, на Орфей, който казва за любовта, за естествената среда:Искам да бъда небе – звездно, всевиждащо, за да те гледам с всички небесни очи.Две очи са му малко, за да гледа любимата си, а в тази шумотевица град как може да гледаш ти любимата си. Ти трябва да се отстраниш. Любовта е като птица – иска гнездо, иска скришно, уединено място, иска да е близо до вода, до чешма, до гайда, до песен. Всичко това в днешния цивилизован свят се губи в града и затова в едно стихотворение казвам: предпочитам да вървя по тръни, вместо по паваж. Защото усещам биотоковете на самото звездно кълбо – говори ти звездата, говори ти дървото, говори ти изворът. И се радвам, че на някои от чешмите мои стихове ги изписват без моето име, което вече означава, че някои неща преливат към народното творчество. Други неща от  народното творчество преливат при мен. И това е богатството. Имам над 3000 колоритни думи, събрани от родопския говор, а едно изследване на наш професор в Германия (бел. ред. – проф. Иван Гълъбов, български учен – филолог славист (1918-1978), специалист по старобългарски език), казва, че езикът на Кирил и Методий, е родопският колорит. Ние го публикувахме в списание „Родопи”.А сега чрез моите книги за Орфей се доказва това, че Кирил и Методий са имали десет хиляди книги, подарени им, остатъци от Пергамската библиотека, от Александрийската библиотека – най-големите библиотеки в древността. Ние още ги нямаме да ги знаем в България, а във Франция вече са на седми том, т.е. те ги публикуват, за да видят откъде идва изворознанието. Магнаурската школа е била университет, древен наш. Защо например тук, в Пловдивско, в Араповския манастир, има десет изображения на Кирил и Методий, най-много от цяла България.В Гела намерих едно песнопение за Кирил и Методий.Има предположения, че предците на Кирил и Методий са слезли от племето беси в Солун. Чист наш корен – и по езика, и по песните. Да не говорим, че Кирил е бил и поет, и певец. Нито имаме песните, нито имаме неговата поезия. Но как ще намери той в Херсон костите на Третия папа, за да смили папата в Рим и да признаят българския език официално. Много е трудно, той не е археолог, но е отишъл.Неслучайно Лихачов казва, че Кирил е исполин и че България е страната на духа. Външните признания са най-ценни.Аз се боря с това – думата варвари, прикачена на българите, и че ние сме неграмотен, безкнижен народ, ги опровергавам с каменните плочи, с надписите, статуиите.Например ако Гийом Аполинер е казал „Орфей е по-дивен от Седемте чудеса на света”, това е златно покритие за България. Есхил, Еврипид, дори Омир да казват, че са се учили от Орфей – това е златно покритие. И имаме в книгите си много доказателства как са идвали от Олимп да се учат от Родопите. Всички тайнства те са ги въприемали, преобразявали. Затова се смята и съм сигурен в това, че ще се утвърди в бъдеще – началото на европейската култура е тракийската култура. Орфей е наречен вдъхновителят на Европа. Това е голяма чест за нас. В Париж, когато изнасях доклад, това беше ужасяващо приятно. Де Гол е казал, че България е мостът, по който минава към Европа древната култура. Външни, велики хора имат такива високи оценки за България, а самият наш дух е някак си потиснат от вековни робства.И сега всичките тези неща, особено картите, които открих, че тук, край Марица – до Странджа и Черно море, е родена първа, географски обозначена Европа. Аз имам шест такива карти – изнасям ги в Лондон, в Париж, в Петербург. Сега две книги за Орфей ми се превеждат в Русия, три книги на английски. Пълно невежество е да нямаш чувство за покаяние пред народа си…Ел. Х.: – Естественото е стъпало към родното. Във фестивала във Лос Анджелис се явяват преди двайсет години изпълнители на фолклора. Но облечена в своя костюм – на 150 години, от раклата на баби и дядовци, Валя Балканска с гайдаря Петър Янев се явяват, прескачат всякаква мода и поднасят родопската песен на живо. И признанието иде ей така. Естественото довежда до успех и изключва всякаква поза. Дава вътрешна сила, която те кара не да позираш, а сам да виждаш себе си и да имаш самочувствието, че си ти, защото си се опрял на родното, което е най-високо стъпало за теб, и да търсиш винаги нови пътища, за да се изявяваш добре. Чрез естественото към висотата!

Comments Off