kupih.com

изкуството на стила
Home » Page 164

Маестро Светлин Русев: С изложбите в Стария град съм сантиментално свързан!

05.09.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Изкуство, Новини

   Серия каменни картини показва в Есенните изложби маестро Светлин Русев. Присъствието на известния творец отново привлече вниманието на артсредите. След откриването на изложбите в Балабановата къща Светлин Русев даде интервю за www.kupih.com.

Маестро Русев, каква е атмосферата, която усещате в Балабановата къща?

Типично пловдивска – приповдигната, с много настроение и с много висока култура!

Колко често идвате в Пловдив, този безспорен център на българската култура?

 Не ги броя посещенията. Идвам по конкретни поводи, предимно свързани с изложби.

Юбилейното издание на Есенните изложби не е само количествен израз?

Не е само количествен израз, понеже първата изложба аз съм я откривал на времето като председател на Съюза, 81 г.  пък правихме по случай 20 години от първата младежка изложба. Целият екип беше се събрал тогава от участниците -  Георги Баев, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Христо Стефанов, Йоан Левиев. Беше едно юбилейно издание.

Изобщо с изложбите в Стария град аз съм органично и сантиментално свързан! Те минаха през доста сложно развитие. Имаше моменти, където дори имаше противници  подобна организация. Тя беше малко, бих казал, фриволна от политическа гледна точка, когато се появиха, но постепенно се утвърдиха и наложиха като нещо необходимо за България.

С какво ще ви види публиката като участие?

Тука, в Къщата на управлението на Стария град, показвам една серия каменни картини. Правини са специално за това пространство, по тоя повод. За втори път правя подобни неща. Преди една година правих картини – живопис върху камък.

Посланието на маестро Светлин Русев към всички млади творци, които тръгват да търсят високите постижения в художественото изкуство?

Да следват себе си и да не забравят, че и преди тях е имало млади автори!

 

Откриха Есенните изложби

04.09.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Изкуство, Новини

 Националните есенни изложби бяха открити снощи в Пловдив. Представители на изкуството,  на изпълнителната власт и журналисти изпълниха двора на Балабановата къща. Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков даде официален старт на  форума. Аз съм тук преди всичко като любител на българското изкуство и след това като министър, започна обръщението си той.

С кмета Иван Тотев минахме по центъра, за да видим как върви археологията по Одеона. Надявам се, че в следващото издание на Есенните изложби ще има една открита изложба в центъра на Пловдив, за да се види как сегашното изкуство се свързва с архитектурата и красивите творби отпреди 2,3,4  хиляди години, на които Пловдив е много богат, и ние тепърва ще откриваме все повече и повече от тях. Пловдив е градът, в който историята може да се свърже със съвременното българско изкуство, подчерта Симеон Дянков.

11 художници участват в Есенните изложби 2012. В Стария град са показани творческите реализации на Анна Гребенарова, Атанас Хранов, Валентин Старчев, Греди Асса, Емануела Ковач, Емил Стойчев, Иван Русев, Милко Божков, Светлин Русев, Стоян Цанев, Ясен Гюзелев.

За нас развитието на културата е много важно и почти 1 % от бюджета на община Пловдив, близо 2 милиона, отива за култура. Това, което виждаме тук, и плеядата от имена е наистина впечатляващо. Надявам се целият месец да продължи по този начин, каза кметът Иван Тотев.

Вицепремиерът Симеон Дянков изрази оптимизъм за способностите на Пловдив да бъде Европейска столица на културата през 2019. Дотогава има още много какво да покажем, за да покажем цялото великолепие на българското изкуство през хилядолетията, които са се събрали в Пловдив. Това правителство прави доста за изкуството.

Симеон Дянков представи и излезлия вчера от печат каталог с творби на Владимир Димитров – Майстора. С този каталог се слага началото на поредица, в която ще бъдат презентирани картините на известни български художници.  Каталогът съдържа над 300 творби. В следващите две издания ще се представят произведенията на Атанас Яранов и Георги Баев. Такъв тип каталози не са правени отдавна. Оказа се, че винаги някак си не са оставали пари за каталози, посочи Симеон Дянков. И добави, че чрез тези издания прекрасното българско изкуство ще увели популярността си в Европа и света.

 

Художникът Михаил Лалов: Рисувам активно!

01.09.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Изкуство, Лайф парти, Новини

  Аз съм от художниците, които рисуват много активно. Имам много картини. Боравя с цветове, с които насищам пространството. Обичам хубавата музика и ако може, да е силна, казва художникът Михаил Лалов. След седмица той ще бъде в Лондон, където предстои негова изложба, а сега за пловдивчани и гостите на града в галерия “Филипополис” тече изложбата “Сътворението”.

2012 е юбилейна за Михаил Лалов, чийто творби са представяни на десетки изложения. Художникът има участия и в Германия и Франция.

В един от изкуствоведските текстове за него той е наречен съвременен бард на любовта и красотата. Изложбите с мото “Сътворението” са презентирани в модерен каталог, а измежду картините изскача фотопрезентация на ателието, където Михаил Лалов може да се уединява, вглъбен в замисъла, изобразяването му и насочения художнически поглед на автора към публиката. С него и с творбите му тя се срещна снощи в галерия „Филипополис”, където аристократизмът на атмосферата прие художническата лирика на Михаил Лалов, а подредените платна заизговаряха за съдържанието си чрез сложената в тях техника и мисъл на художника.

Какво сътворявате в тази изложба, г-н Лалов?

Мотото на изложбата е свързано с юбилея, който правя. Всичките изложби са под това мото. Първата беше в София, сега в Пловдив и след една седмица в Лондон. Сътворението за мене е това, което творя през живота си. Показвам нови неща и правя връзка с някои от по-стар период, за да се види пътят, който аз извървявам.

И изложбата ви е пътуваща?

Аз пътувам, изложбите са винаги различни, което е хубавото. Не ги пренасям от тоя град в другия. Специално за „Филипополис” съм направил тази изложба. Изложбата в Лондон е правена за Българския културен център.

На „Раковска” в София направих три изложби за един ден, хванах цялата улица, където има възможни галерии. Там играя с различни теми и формати.

Нека с вашия творчески глас да кажем какво изговаря изложбата в Пловдив!

 Една част от моя живот, която минава в рисуване. Аз друго не знам какво мога да правя?! Не че не съм опитвал. Правил съм и много театър, правил съм и разни  други неща, но най-вече това ме кефи – да правя изкуство, което сам да си го режисирам, да се показва и да го гледат колкото може повече хора.

Женското тяло присъства осезаемо в различни модуси?

Да, тук са такива. Не че лириката идва само с женското тяло. За да има живот, трябва да има женско тяло. За мене е така! За да става движението напред или да имаш муза, трябва да има нещо такова.

 В този смисъл женското тяло ли е аналог на сътворението?

 Ами да! Всичко оттам тръгва!…

И затова ненапразно цялата изложба тук е такава. В композициите, които аз завъртам с женското тяло, то е първоизточникът. Мъжкото е на заден план: не че е слабата част. Силният човек е зад нея – като охрана или като присъствие, или като нещо друго.

С поглед на наблюдател или на блюстител се явяват май мъжките персонажи?

 Не знам! Или с надежда! (Смее се.)

Накъде гледа жената?

Моите жени не са груба еротика, искам да има наслада от наблюдението на женското тяло.

В картината „The beach  (2011) виждаме женско тяло, китара, загатнат или почти показан еротизъм…

Това е много музикална за мен картина. Тя е правена по една рисунка. Рисунката ми е първоизточникът.

Слага ли палитрата някаква бариера пред четката, когато четката тръгне към нея?

Не, няма бариера. Всичко е темпо и ако може да е на много!

Изглеждате динамичен темперамент, скрит динамизъм откриваме и в тази изложба. Съгласен ли сте?

 Да, има го. Тук съм малко по-тих. Малко съм се озаптил. Иначе може да бъда много по-бурен. Удоволствието от тази къща не мога да го разваля с моята друга диващина, която нося!

Казвате диващина в най-художествения смисъл?

 Разбира се, така се казва…

Г-н Лалов, нарекохте своето творческо ателие плувен басейн, колко часа дневно сте в него?

 Не съм постоянно, но когато съм в него, съм по 20 часа. Не мога да изляза, защото там се зареждам жестоко! Като вляза в девет сутрин, мога да изляза, когато се стъмни.

Приемате ли за една галерия самото си ателие с всичките потекли бои и пръскала (виждаме фотопрезентация на ателието, включена в каталога на художника)?

Това е голям кеф – да можеш да правиш с удоволствие всичко, без да се притесняваш, че ще се оцапаш. Това е върхът на сладоледа и благодаря на този човек, който ми го даде това чудо.

Виждаме Ви с бял панталон в ателието, но той е превърнат в художествено платно.

Цапам се много яко, тъй като не рисувам само с четка. Рисувам и с кофи, когато са по-големи платната. Рисувам и със специални пастели.

Във фотоса на ателието присъства картина с женска фигура. За вдъхновение ли е сложена?

Не. Една позната мина и набързо й направих един портрет, който си остана в ателието и затова е тук, той не е завършен.

Дамата е с бедро върху бедро: идеята за заключване ли сте визирали?

 До някаква случайност е. Не визирам такива работи. Аз иначе мога по друг начин да отварям нещата…

Фотографи са споделяли, че загатната еротика носи по-високи художествени стойности. На това мнение ли сте?

 Всяко нещо, което се прави от големи професионалисти, става хубаво. Когато са аматьори в играта или когато всички се мъчат да правят нещо, което не им е работа, става каша. Излиза пошлото, грозното. Вкуса на един човек не може да му го създадеш. Или го има, или го няма. Тоя вкус го изграждаш във времето. Да мога да стигна до такава естетика в моите работи, това е много труд.

Аз съм работил в театър. Там имам стаж 10-15 години, направил съм 30 постановки, пипал съм по друг начин пространството. Там можеш да правиш каквото си искаш и изведнъж, когато се доближиш и когато почнеш да си регулираш нещата и сам да си ги измисляш, тогава вече показва ти къде си точно.

В груповото изкуство все си някъде в пространството, но не си ти. Докато тука казвам – това съм аз. И затова аз се подписвам на всичките си работи. Даже някои от моите колеги много добре ме знаят, че имам работи, в които първо се подписвам и след това ги рисувам.

Къде започва професионализмът в едно творчество, кои са първите му сигнали?

 Първото е натрупване, и то много. За да стигна до нещо, да мога да се показвам пред хората, са минали поне десет години. Това натрупване и оценката, която ти самият даваш за своя труд, е много важна. Знам, че всяка една от картините, които съм правил, мога да си я сложа в нас или в ателието, за да си я гледам …

Не говоря за другата част – продажбата навънка. Това са вече други неща. И да рисуваш, и да продаваш, е трудно, но не трябва да го мислиш,че това, което го правиш, трябва веднага да бъде продадено; че днеска задължително аз трябва да изкарам толкова пари. Ако тръгнеш така да мислиш, не можеш да нарисуваш нищо. Нервата ще те бие и никога не излиза истината в картината. Винаги ще е фалш. И веднага се усеща. Няма значение колко са ти сръчни ръцете. Едно е когато учиш акъла си да мисли, а друго е сръчкото на ръцете, което го имаш. Страхотно става, когато ги синхронизираш двете.

С какви картини започнахте творческото си присъствие в българското изкуство?

 Това е много сложно, защото много време мина. Аз съм почнал от малки картини –формат 10/10, 20/20. По мое време нямаше материали, да си купиш хубави бои, да си купиш платно. Дълга и широка. Затова всичко върху фазер съм го правил. След това тематичните изложби в Съюза на художниците, които съм правил, са повече свързани дали с турско робство, фашизъм, капитализъм, от тоя род. Винаги имаше такива изложби, които ми даваха. Във всичките такива картини нямам пушка сложена или войник нарисуван, но съм правил такива картини. Даже може да се видят в доста изложбени зали на големите градове. И в Пловдив имам – едно голямо платно, посветено на Захари Стоянов. Пътят е доста труден.

Трябва ли абстрактен характер у художника, за да има абстрактен израз в творбите?

Е! Всичкото от натрупване е стигнало дотам. Това, където младите  мислят, че с няколко четки или лисване на кофата може да стане картина, като погледнеш, веднага проличава дали има нещо, или няма нищо. Всяко нещо трябва да диша, да живее!

 

 

 

 

 

 

Как сътворява Мишо Лалов, видяха в артгалерия „Филипополис”

01.09.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Новини

  Изложба живопис с мото „Сътворението” беше открита снощи в галерия „Филипополис”. Платната са на художника Михаил Лалов (вляво) . Хари Харалампиев (в средата ) говори за твореца и подчерта силното му присъствие в живописта. Той не спря в живописното си развитие. Лалов е чудесен художник. Картините му издават съвършенство. Твори аристократично. Художник е, който  зарежда зрителя с оптимизъм, подчерта Хари Харалампиев.

За пореден път публиката, дошла във „Филипополис”, усети аристократичната атмосфера и на галерията. Както е известно, тя е разположена в популярната къща на Хаджи Алеко. Оригиналната архитектура на къщата я превръща в един от най-ценните възрожденски паметници в резервата „Старинен Пловдив”. През 2003 след основен ремонт и реставрация сегашните собственици фамилия Малецови създават артгалерия „Филипополис”, която има статута и на музей. Изложени са творби с музейна стойност, а техни автори са едни от най-известните български художници.

Мишо Лалов прави изключително впечатление със своята чувствителност и най-вече тематиката, която е безкрайна: любовта към жените и мислите, които го вълнуват. Той прави впечатление и на човек, който дълбоко познава психиката на жената и това, което тя умее да покаже. Мисля,че неговите картини доставят удоволствие и на двата пола, сподели пред www.kupih.com Стефан Малецов (вдясно).

Той подчерта, че вратите на галерията са отворени широко за творците, но е и внимателен подборът на художниците, които излагат във „Филипополис”. Те трябва да бъдат доказани творци, със завидна биография, а ние с удоволствие им предоставяме помещенията, за да могат всички наши гости да се насладят на тяхното изкуство, добави г-н Малецов.