kupih.com

изкуството на стила
Home » Page 165

Художникът Михаил Лалов: Рисувам активно!

01.09.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Изкуство, Лайф парти, Новини

  Аз съм от художниците, които рисуват много активно. Имам много картини. Боравя с цветове, с които насищам пространството. Обичам хубавата музика и ако може, да е силна, казва художникът Михаил Лалов. След седмица той ще бъде в Лондон, където предстои негова изложба, а сега за пловдивчани и гостите на града в галерия “Филипополис” тече изложбата “Сътворението”.

2012 е юбилейна за Михаил Лалов, чийто творби са представяни на десетки изложения. Художникът има участия и в Германия и Франция.

В един от изкуствоведските текстове за него той е наречен съвременен бард на любовта и красотата. Изложбите с мото “Сътворението” са презентирани в модерен каталог, а измежду картините изскача фотопрезентация на ателието, където Михаил Лалов може да се уединява, вглъбен в замисъла, изобразяването му и насочения художнически поглед на автора към публиката. С него и с творбите му тя се срещна снощи в галерия „Филипополис”, където аристократизмът на атмосферата прие художническата лирика на Михаил Лалов, а подредените платна заизговаряха за съдържанието си чрез сложената в тях техника и мисъл на художника.

Какво сътворявате в тази изложба, г-н Лалов?

Мотото на изложбата е свързано с юбилея, който правя. Всичките изложби са под това мото. Първата беше в София, сега в Пловдив и след една седмица в Лондон. Сътворението за мене е това, което творя през живота си. Показвам нови неща и правя връзка с някои от по-стар период, за да се види пътят, който аз извървявам.

И изложбата ви е пътуваща?

Аз пътувам, изложбите са винаги различни, което е хубавото. Не ги пренасям от тоя град в другия. Специално за „Филипополис” съм направил тази изложба. Изложбата в Лондон е правена за Българския културен център.

На „Раковска” в София направих три изложби за един ден, хванах цялата улица, където има възможни галерии. Там играя с различни теми и формати.

Нека с вашия творчески глас да кажем какво изговаря изложбата в Пловдив!

 Една част от моя живот, която минава в рисуване. Аз друго не знам какво мога да правя?! Не че не съм опитвал. Правил съм и много театър, правил съм и разни  други неща, но най-вече това ме кефи – да правя изкуство, което сам да си го режисирам, да се показва и да го гледат колкото може повече хора.

Женското тяло присъства осезаемо в различни модуси?

Да, тук са такива. Не че лириката идва само с женското тяло. За да има живот, трябва да има женско тяло. За мене е така! За да става движението напред или да имаш муза, трябва да има нещо такова.

 В този смисъл женското тяло ли е аналог на сътворението?

 Ами да! Всичко оттам тръгва!…

И затова ненапразно цялата изложба тук е такава. В композициите, които аз завъртам с женското тяло, то е първоизточникът. Мъжкото е на заден план: не че е слабата част. Силният човек е зад нея – като охрана или като присъствие, или като нещо друго.

С поглед на наблюдател или на блюстител се явяват май мъжките персонажи?

 Не знам! Или с надежда! (Смее се.)

Накъде гледа жената?

Моите жени не са груба еротика, искам да има наслада от наблюдението на женското тяло.

В картината „The beach  (2011) виждаме женско тяло, китара, загатнат или почти показан еротизъм…

Това е много музикална за мен картина. Тя е правена по една рисунка. Рисунката ми е първоизточникът.

Слага ли палитрата някаква бариера пред четката, когато четката тръгне към нея?

Не, няма бариера. Всичко е темпо и ако може да е на много!

Изглеждате динамичен темперамент, скрит динамизъм откриваме и в тази изложба. Съгласен ли сте?

 Да, има го. Тук съм малко по-тих. Малко съм се озаптил. Иначе може да бъда много по-бурен. Удоволствието от тази къща не мога да го разваля с моята друга диващина, която нося!

Казвате диващина в най-художествения смисъл?

 Разбира се, така се казва…

Г-н Лалов, нарекохте своето творческо ателие плувен басейн, колко часа дневно сте в него?

 Не съм постоянно, но когато съм в него, съм по 20 часа. Не мога да изляза, защото там се зареждам жестоко! Като вляза в девет сутрин, мога да изляза, когато се стъмни.

Приемате ли за една галерия самото си ателие с всичките потекли бои и пръскала (виждаме фотопрезентация на ателието, включена в каталога на художника)?

Това е голям кеф – да можеш да правиш с удоволствие всичко, без да се притесняваш, че ще се оцапаш. Това е върхът на сладоледа и благодаря на този човек, който ми го даде това чудо.

Виждаме Ви с бял панталон в ателието, но той е превърнат в художествено платно.

Цапам се много яко, тъй като не рисувам само с четка. Рисувам и с кофи, когато са по-големи платната. Рисувам и със специални пастели.

Във фотоса на ателието присъства картина с женска фигура. За вдъхновение ли е сложена?

Не. Една позната мина и набързо й направих един портрет, който си остана в ателието и затова е тук, той не е завършен.

Дамата е с бедро върху бедро: идеята за заключване ли сте визирали?

 До някаква случайност е. Не визирам такива работи. Аз иначе мога по друг начин да отварям нещата…

Фотографи са споделяли, че загатната еротика носи по-високи художествени стойности. На това мнение ли сте?

 Всяко нещо, което се прави от големи професионалисти, става хубаво. Когато са аматьори в играта или когато всички се мъчат да правят нещо, което не им е работа, става каша. Излиза пошлото, грозното. Вкуса на един човек не може да му го създадеш. Или го има, или го няма. Тоя вкус го изграждаш във времето. Да мога да стигна до такава естетика в моите работи, това е много труд.

Аз съм работил в театър. Там имам стаж 10-15 години, направил съм 30 постановки, пипал съм по друг начин пространството. Там можеш да правиш каквото си искаш и изведнъж, когато се доближиш и когато почнеш да си регулираш нещата и сам да си ги измисляш, тогава вече показва ти къде си точно.

В груповото изкуство все си някъде в пространството, но не си ти. Докато тука казвам – това съм аз. И затова аз се подписвам на всичките си работи. Даже някои от моите колеги много добре ме знаят, че имам работи, в които първо се подписвам и след това ги рисувам.

Къде започва професионализмът в едно творчество, кои са първите му сигнали?

 Първото е натрупване, и то много. За да стигна до нещо, да мога да се показвам пред хората, са минали поне десет години. Това натрупване и оценката, която ти самият даваш за своя труд, е много важна. Знам, че всяка една от картините, които съм правил, мога да си я сложа в нас или в ателието, за да си я гледам …

Не говоря за другата част – продажбата навънка. Това са вече други неща. И да рисуваш, и да продаваш, е трудно, но не трябва да го мислиш,че това, което го правиш, трябва веднага да бъде продадено; че днеска задължително аз трябва да изкарам толкова пари. Ако тръгнеш така да мислиш, не можеш да нарисуваш нищо. Нервата ще те бие и никога не излиза истината в картината. Винаги ще е фалш. И веднага се усеща. Няма значение колко са ти сръчни ръцете. Едно е когато учиш акъла си да мисли, а друго е сръчкото на ръцете, което го имаш. Страхотно става, когато ги синхронизираш двете.

С какви картини започнахте творческото си присъствие в българското изкуство?

 Това е много сложно, защото много време мина. Аз съм почнал от малки картини –формат 10/10, 20/20. По мое време нямаше материали, да си купиш хубави бои, да си купиш платно. Дълга и широка. Затова всичко върху фазер съм го правил. След това тематичните изложби в Съюза на художниците, които съм правил, са повече свързани дали с турско робство, фашизъм, капитализъм, от тоя род. Винаги имаше такива изложби, които ми даваха. Във всичките такива картини нямам пушка сложена или войник нарисуван, но съм правил такива картини. Даже може да се видят в доста изложбени зали на големите градове. И в Пловдив имам – едно голямо платно, посветено на Захари Стоянов. Пътят е доста труден.

Трябва ли абстрактен характер у художника, за да има абстрактен израз в творбите?

Е! Всичкото от натрупване е стигнало дотам. Това, където младите  мислят, че с няколко четки или лисване на кофата може да стане картина, като погледнеш, веднага проличава дали има нещо, или няма нищо. Всяко нещо трябва да диша, да живее!

 

 

 

 

 

 

Как сътворява Мишо Лалов, видяха в артгалерия „Филипополис”

01.09.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Новини

  Изложба живопис с мото „Сътворението” беше открита снощи в галерия „Филипополис”. Платната са на художника Михаил Лалов (вляво) . Хари Харалампиев (в средата ) говори за твореца и подчерта силното му присъствие в живописта. Той не спря в живописното си развитие. Лалов е чудесен художник. Картините му издават съвършенство. Твори аристократично. Художник е, който  зарежда зрителя с оптимизъм, подчерта Хари Харалампиев.

За пореден път публиката, дошла във „Филипополис”, усети аристократичната атмосфера и на галерията. Както е известно, тя е разположена в популярната къща на Хаджи Алеко. Оригиналната архитектура на къщата я превръща в един от най-ценните възрожденски паметници в резервата „Старинен Пловдив”. През 2003 след основен ремонт и реставрация сегашните собственици фамилия Малецови създават артгалерия „Филипополис”, която има статута и на музей. Изложени са творби с музейна стойност, а техни автори са едни от най-известните български художници.

Мишо Лалов прави изключително впечатление със своята чувствителност и най-вече тематиката, която е безкрайна: любовта към жените и мислите, които го вълнуват. Той прави впечатление и на човек, който дълбоко познава психиката на жената и това, което тя умее да покаже. Мисля,че неговите картини доставят удоволствие и на двата пола, сподели пред www.kupih.com Стефан Малецов (вдясно).

Той подчерта, че вратите на галерията са отворени широко за творците, но е и внимателен подборът на художниците, които излагат във „Филипополис”. Те трябва да бъдат доказани творци, със завидна биография, а ние с удоволствие им предоставяме помещенията, за да могат всички наши гости да се насладят на тяхното изкуство, добави г-н Малецов.

 

 

 

Два дни музикален санаториум в “Конюшните на царя”

29.08.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Лайф парти, Новини

Началото на двудневен музикален санаториум в „Конюшните на царя” с участито на артистите от Music Clinic Records дават в четвъртък (30 август). Санаториумът   продължава и на 31-и.

В двете вечери под звезди родните музикалните терапевти ще поднесат много авторски соул, фънк и поп елементи. В първата вечер на сцената ще се качи Белослава, за да отведе на пътешествие из дебрите на неподправения ар енд би и соул, изпълнявайки емблематични парчета от новия си албум. Преди нея вечерта ще открие с едночасов сет диджеят Mr. Moon.
Във втората част (31.08) от музикалния санаториум се присъединят фънк и соул момчетата от Tri O Five. Заедно с тях под звездното небе на града на тепетата се качва и пловдивската група Free Style, част от която е нашумелият напоследък Бобо.
Не са забравени и любителите на after партитата. След всяка от двете вечери е предвидено парти в градината на Plazma, където диджеите от лейбъла на Music Clinic Records (Mr. Moon, DJ Ilko, BrownSugar и WahTony) ще завъртят едни от най-хитовите парчета в свои собствени авторски сетове, посочват организаторите.
Билетите за двете вечери на събитието са на предварителна цена от 18 лева и могат да бъдат закупени от TicketPro България и в мрежата на неговите партньори. В деня на фестивала входът е 20 лева за двете вечери и еднодневен пас за 10 лева.

 

Футболен танц на Виейра, Цветков пак вкара: Ботев-Черноморец 2:0

26.08.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в 100 г. ФК "БОТЕВ", Новини

 Ботев победи Черноморец с 2:0  във втория си домакински мач. „Канарчетата” можеха да спечелят и с повече, но пропуснаха няколко изгодни голови положения. Вандер Виейра показа брилянтни способности, а в 41 мин., когато получи пас от Неделев, с фантастична левачка прати топката в мрежата на гостите. И започна танцът на радостта…

Бразилецът направи много силен мач, движейки се и по двата фланга, с  правилни ходове и бързи решения в комбинациите.

Преди попадението домакините вкараха топката в мрежата на Черноморец чрез капитана Караславов, след като Цветков му пренасочи топката, но „жълто-черният” бранител се оказа в засада. Със започването на втората част гостите от Бургас тръгнаха в атака за изравнителен гол, но  силен пробив на Неделев по левия фланг продължи с центриране към Иван Цветков, който прати топката в мрежата на черноморци – 2:0 в 54 минута. Преднината от два гола даде психологически стимул на “канарчетата” и в следващите минути те бяха близо до  трети гол. Най-чистото положение се откри пред Виейра, когато той започна скоростна контра, минала през Неделев и Цветков, но Стоян Колев улови удара на бразилеца. Гостите от Бургас демонстрираха активен футбол, а в 75 мин. при безобидна на пръв поглед ситуация топката срещна дясната греда на Шеткус. На няколко пъти  Боли от Черноморец потърси настойчиво гола.

Десетина минути преди края на срещата Иван Цветков имаше шанса да вкара трето подадение за победата на  „канарчетата”. Преди него удар с глава на Огнянов излезе в аут. След успеха срещу Черноморец  Ботев е на трето място в класирането с   6 точки и голова разликак 6-3.

Пълните трибуни  и резултатната игра дават оптимизъм, че популярната марка Ботев Пд отново ще заема занапред водещи позиции, убедени са във фенските си коментари помежду си привържениците на „канарчетата”.  Феновете бяха пак на висота и показаха за пореден път своята мощ и принос към създаването на неповторима атмосфера на стадион „Христо Ботев”.