kupih.com

изкуството на стила
Home » Page 197

Художници: В изкуството визуалният контакт често измества езиковия

19.02.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Изкуство, Лайф парти

За студентите е предизвикателство да застанат рамо до рамо с преподавателите си и да усетят единния възторг на публиката, споделиха пред микрофона на www.kupih.com преподаватели от Факултета по изобразително изкуство във Великотърновския универистет. Те гостуваха през седмицата в Пловдив при откриването на изложбата „„Артрозалиада – живописен пир на виното””, за която писахме.

Думата артрозалиада е артистична закачка с празника, подчерта деканът на факултета доц. Борис Желев (в средата на снимката). Реминисценцията от древната олимпиада роди розалиада, посочи колегата му гл. ас. Владимир Аврамов (вдясно).

Според преподавателите изложбата е под формулата на равнопоставеността. Всеки от участниците се готви самостоятелно, а в галерийното пространство преподаватели и студенти застават наравно.

Преподавателите са убедени, че в изкуството визуалният контакт често измества езиковия и за студентите е полезно взаимодействието с опитните творци, които нерядко са и естественият им коректив.

Художникът е импулсивен и  изразява своята любов с рисуването, подчерта в артстил гл. ас. Милен Джановски (вляво).

Цялата изложба звучи полифонично, обобщиха гостите от Великотърновския университет.

Изложбата, както информирахме, беше открита в Градската художествена галерия в Пловдив.

 

 

Фоклорният изпълнител Николай Иванов призна:Забравял съм текстове след погледи от красиви дами

14.02.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Изкуство, Календар, Лайф парти, Фолклор

Ники, почитателите ти най-вероятно очакват нови записи от тебе?

2012 е много специална година в моето творчество, тъй като навършвам десет години от професионалното ми започване на сцена, от старта на студийната работа. Да го нарека професионално израстване във фолклорната музика. За този период мога да кажа, че съм израснал, въпреки че винаги има какво да се иска и като се чуеш отстрани, разбираш какво има за доизграждане. Този юбилей ще бъде отбелязан с трети, самостоятелен албум в моята кариера, тъй като първите ми записи бяха в съвместен диск, който напрaвихме през 2002 с Яшко Аргиров, известния кларнетист, с колежката Деси, която е много талантлива, но за съжаление спря да пее. В този проект участваше и народната певица Величка Гьорева. Получи се хубав компактдиск, наречен „Тракийска сватба”.

През 2008 направих самостоятелна крачка и тогава се появи първият ми самостоятелен албум. Ти даде заглавието на този албум – „Възкресение от Тракия”.

Успяхме да възкресим едни от позабравените песни  от творчеството на великата Недялка Керанова.  За мене това е най-голямата изпълнителка в Тракия. Това са песни, които дотогава не бях чувал колегите ми да изпълняват. И впоследствие, не знам дали албумът ги провокира, доста колеги се обърнаха към този тип песни и също ги популяризираха.

Сега върху какво работиш?

Готова е вече една хороводна китка. Текстовете са от Първомайския край, моя край. От репертоара на моята баба, която винаги ми е опора в творческото израстване.

Първомайската сцена: появаваш се на нея като гост-солист?

Това е сцената, на която направих първите си крачки. Нали знаеш – откъдето ти е коренът, оттам тръгва всичко.

Името на Петър Тенев?

Разбира се, задължително трябва да споменем за Петър Тенев и школата му за таланти. За оркестър „Дионис” и техния солист Димитър Калоферов. Понаучих доста неща и от него.

В проекта за юбилейния албум мисля да направя доста различни неща, като основната линия са дуетите с мои колежки, изявени гласове в областта на фоклора. Ще направим няколко песни, които да са близко до хората. Като ги чуят, да си ги запяват и песента да носи полъха на моя стил.

Стигнахме до стила, за мене е особено важен във всеки тип творчество. Какво ти „струваше” оформянето на стила?

Оформянето на стила отдавам на слушането на много музика от различните фолклорни области и изпълненията на емблематичните гласове. Сигурно от всеки съм взел по малко, докато да формирам моя стил. Музиката, която съм слушал най-вече, е тракийската, а в нея доказаните имена не са никак малко. Много е тънка границата да пееш като някого, от когото си чул даден стил, и да го пресъздадеш модифицирано по начин, както го усещаш. Всъщност хората са най-добрият показател за един изпълнител. Това го разбрах. Защото начинът, по който пресъздаваш една песен, създава у всеки различни спомени.

При мене важна роля оказа и педагогическата намеса на г-жа Златка Славова, която пет години ми преподаваше в СОУ „Любен Каравелов”. Бях много буен младеж до гимназията,  но г-жа Славова формира у мене подход към стила и винаги ми казваше, че ако не се трудиш, колкото и да си талантлив, може да похабиш таланта.

В последния ми албум – „Стоян си керван води”, който вече излезе и постепенно набира скорост в разпространението, песента със същото заглавие е мой бисер, горд съм с нея. Има и още една авторска песен – „Рано е Неда станала”.

По проекта за юбилея работата е постепенна, но ще направя всичко възможно този проект до зимата да се реализира. Албумът, както казах, ще включва и няколко дуета с колежки, които ми оказаха честта да бъдат мои дуетни половинки.

Твоите дуетни половинки, но още си ерген според закона?

Законно – да.

Хайде да признаеш на читателите – пеете на събитие и готина дама „Х” ти хвърля поглед, това разконцентрира ли те на сцената?

Принципно – не! Излизайки на сцената, аз изключвам всичко останало извън работата. Е, имало е и случаи да се разконцентрирам от красиви дами, които за всеки млад човек са апетитни. Случвало се  е дори да забравям текстове и да импровизирам върху мелодия, която ми е позната. Това довежда до още по-голямо шоу. Народната музика е изградена най-вече върху импровизацията. Разбира се, има правила, които се спазват, но красотата на народната музика идва от импровизацията. Музиката е едно голямо богатство.

Тръгваш ли си с нови идеи от всяко участие?

Новите идеи ми идват в много странни моменти, но от всяко свирене си тръгвам положително зареден, защото виждам усмивките у хората. Там получавам енергията, която ми е необходима да се издигам на по-високо ниво. Отскоро станах и водещ на сватбени програми.

Към 14 февруари– обвързан или необвързан?

Напълно необвързан!

Но концентриран?

Да, може би съм се концентрирал да създам такъв тип отношения и връзки извън музиката. Защото, както казват хората на изкуството, всеки творец си има муза. Желателно е музата ти да бъде от женски род!

Така е, пък сме и на празнична вълна за виното и любовта. Древна е сентенцията In vino veritas

А от виното идва любовта!

Съгласи ме, ама дай да дефинираме измеренията на любовта в музиката?

Заби ме с този въпрос.

Импровизирам!

Знаеш, че хората харесват песните, които са свързани с любовта. Това буди у тях приятни спомени, защото музиката, която олицетворява и възвишава любовта, е и най-предпочитана.

Приемаме, че музиката е от женски род, всеки ден ли иска пипане?

(Смее се.) За мене пипането всеки ден би довело само до много по–голямо усъвършенстване в това, което правиш. Музиката е едно изкуство и всяко изкуство си иска тънкостите. Иска си да вложиш максимално от себе си. Ако не се вживееш в песента, хората усещат. Ти си посредник между нея и слушателите. За да си свършиш добре работата, трябва всеки ден да имаш израстване.

Отиваме в друга посока: как обича народният певец Николай Иванов извън музиката?

С риск да звучи клиширано, най-голямата ми любов е музиката, а любовният ми живот извън нея съдържа основните цветове. Знам, че читателите обичат пикантериите. Извън музиката също съм един обикновен читател. Пикантериите и у мене провокират интерес. Дори за обикновения живот на съседката може да ти е интересно какво се случва.

Зависи на колко години е съседката…

Колкото е по-млада, по-добре, макар че понякога е според индивидуалните предпочитания. Някои обичат повече опита. Колкото е по-опитна съседката, толкова по-добре се получават взаимоотношенията!

Имаше един филм „Съседка за секс” – много интересен и провокативен филм, в който, без да го искаш, си идва…

Става нещо като секс на екс…

Става си секс!

Какво може да открием в твоето творческо чекмедже?

Тефтери и тетрадки с песни. Музиката е широко понятие, слушам различни стилове. Пиша и текстове. Случвало ми се е по време на работа да пиша също текстове, някои от които прерастват и в песни. Като цяло са стихове, търся римата заради мелодията.

Певец си, имаш музикално образование, свириш ли?

В училище и Академията свирехме задължително на пиано. Когато реша, уча бързо инструмент. Преди време имах влечение към кларнета, искаше ми се да се обучавам, но в един момент реших пеенето да е над всичко, нямаше как да се занимавам и с двете.

Ама имаш перкусии?

Това е известен инструмент в музикалните среди

Сигурно заради чукането и ритъма си ги взел?

Може би е от страстта към чукането. Излъчването на перкусиите предизвиква у музиканта усещане, че може да мине от най-малкото към най-голямото барабанче. Разходката от най-малкото към най-голямото, и то подредени в триъгълна конфигурация. И моите перкусии са подредени така. Формата изкушава. Бях много добър математик и триъгълника го харесвам като геометрична фигура.

Стилистично казано, когато си с перкусиите, чукаш в триъгълна композиция?

(Смее се.) Да! Винаги започвам от най-малкото барабанче. Най обичам от него, макар че съм почитател на тройката като цяло, имам предвид тройката рототоми.

В моето творчество те се появиха през лятото на 2008, когато започнахме да работим с колегите, с които сме и днес. Млади и талантливи музиканти, отворени към света на музиката. Тогава бях провокиран от тях дали мога да се справя с този инструмент. Основните неща вече съм ги овладял, че да се харесат на хората.

Микрофона или палките чувстваш по-добре в ръцете си?

Микрофона, от 15 години съм с песните.

Замислял ли си се, че всичкото това музикално време е събрано в микрофона?

По-скоро целият труд през годините и опитът да си личност минава през микрофона, макар че преди време са пеели без микрофон. Сега е по-различно. Много важен е и начинът, по който се държи микрофонът, техниката на работа с микрофона.

Отделихме подозрително много време на микрофона!…

 

 

Концертът на виното

14.02.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Изкуство, Лайф парти

Четиринайсети  е. Февруари е. Двоепразнично е. Трите изречения с глагола съм в третото му лице потвърждават наличието на нещо. И глаголът е такъв. Граматиците го описват като глагол за съществуване, а на 14-и нещата са някак съсъществуващи. Заради двойността на празника. Виното и любовта, любовта от виното, а вероятно в бъдещето на енологията и виното от любов…

Защо не и получаване на винена любов. За някои това вече е метафорика и заиграване с езика и способностите му да назовава чрез различно плетиво на думите картините от собствените ни съзнания. За нас получаването на винената любов като художествена проекция носи нещо тайнствено и отпраща към онези свърхспецифични идеи за екстаза на мисълта и интуицията. In vino veritas има многовековното си пътешествие и по свой начин избира пристанищата, на които да спира.  In vino veritas е нещо динамично и движещо мисълта на всеки, който тръгва да наблюдава бистрозарната сентенция. С In vino veritas идват кросовете на съзнанието и подсъзнанието, на предишността, сегашното и онова, което сполучливо може да се нарича и футуристика на виното.

In vino veritas е музикализирана фраза и екстаз от музика, настъпление на завладяващите винени мелодии. Виното само в себе си носи музиката, с тайнствените гласове на древните му създатели и техните екстазни напеви. Влизането в музиката вече е присъствие в друго измерение…

Честито! Четиринайсети е! Виното изнася своя концерт!

 

Артрозалиада за 14 февруари в Градската художествена галерия

12.02.2012, Тенчо Дерекювлиев Публикувано в Изкуство, Календар, Новини

Съвместна изложба  на преподаватели и студенти от Великотърновския унирверситет „Св. св. Кирил и Методий” се открива на 14 февруари  (вторник) от 17.30 часа в Градската художествена галерия в Пловдив. Изложбата е под мото „Артрозалиада – живописен пир на виното”. Тя се осъществява със седействието и на Университета по хранителни технологиии- Пловдив и Градската художествена галерия. „Артрозалиада – живописен пир на виното” е посветена на 14 февруари като едновременен празник – Трифон Зарезан и Свети Валентин.

55 са картините, които ще бъдат изложени. В изложбата участват 8 преподаватели и 14 студенти. На много места в Източните Родопи са изваяни шарапани. Това са винарните на древните траки. В скалата е изкопана цилиндрична дупка с диаметър 1 – 1,5 м. Малко по-ниско е издълбана друга дупка с диаметър около 0,5 м. Двете дупки са свързани с тесен отвор. В горната босоноги тракийки газели (мачкали) гроздето. В долната дупка е събиран гроздовият сок. След втасването на ширата и превръщането й във вино траките са се отдавали на весели оргии, наричани розалии, информираха за www.kupih.com художниците инициатори.