Концертът на виното
Четиринайсети е. Февруари е. Двоепразнично е. Трите изречения с глагола съм в третото му лице потвърждават наличието на нещо. И глаголът е такъв. Граматиците го описват като глагол за съществуване, а на 14-и нещата са някак съсъществуващи. Заради двойността на празника. Виното и любовта, любовта от виното, а вероятно в бъдещето на енологията и виното от любов…
Защо не и получаване на винена любов. За някои това вече е метафорика и заиграване с езика и способностите му да назовава чрез различно плетиво на думите картините от собствените ни съзнания. За нас получаването на винената любов като художествена проекция носи нещо тайнствено и отпраща към онези свърхспецифични идеи за екстаза на мисълта и интуицията. In vino veritas има многовековното си пътешествие и по свой начин избира пристанищата, на които да спира. In vino veritas е нещо динамично и движещо мисълта на всеки, който тръгва да наблюдава бистрозарната сентенция. С In vino veritas идват кросовете на съзнанието и подсъзнанието, на предишността, сегашното и онова, което сполучливо може да се нарича и футуристика на виното.
In vino veritas е музикализирана фраза и екстаз от музика, настъпление на завладяващите винени мелодии. Виното само в себе си носи музиката, с тайнствените гласове на древните му създатели и техните екстазни напеви. Влизането в музиката вече е присъствие в друго измерение…
Честито! Четиринайсети е! Виното изнася своя концерт!

