kupih.com

Днес от 15 часа започва среща между председателя на Общинския съвет арх. Илко Николов (на снимката) и представители на артсредите в Пловдив. Ще бъдат дискутирани проблеми и въпроси, свързани с естетизацията на градската среда. Срещата ще се състои в 205 зала в сградата  на Общинския съвет.  На нея ще присъстват Димитър Чонов, председател на Дружеството на пловдивските художници, доц. Владимир Генадиев, декан в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, Димитър Немски, председател на сдружение „Пловдив и света”,  информираха от преслужбата на Общинския съвет.

 

 

Световният ден на книгата се чества днес за 16-и път. Празникът е определен от ЮНЕСКО. С празнуването на 23 април се стимулира четенето, издателската дейност и защитата на интелектуалната собственост чрез авторското право.

Книгата е от постоянните спътници в човешкото ежедневие. Различна по жанр, по графично оформление и по обем, тя казва различни неща и насочва мисленето ни в различни посоки. Съвременната книга има своите по-ранни във времето тела архетипи и те по естествен начин отразяват духа на епохата, когато са възникнали.

Книгата е информационен източник, но книгата е и код. Ако енциклопедията например ни дава директна информация за събития, факти и техните деятели, то художествената литература ни отвежда към дълбините на един друг тип смисъл – казан недиректно, подсказан леко или съвсем частично загатнат. Там вече е кодът на семиотиката на смисъла. Днес хуманитарните науки са завъртели сериозно стрелката, показваща скоростта на тяхното развитие. Съвременният хуманитаризъм е и бърз, и провокативен, и вълнообразен, и какъв ли не! В това, разбира се, има само положителни моменти, защото много начала, слети ведно, превърнаха хуманитаристиката в интердисциплинарна област с динамично взаимопроникване на нейните съставки. И това често се посочва от специалистите в отделните дисциплини, моделиращи нейния смислов обем и понятиен апарат.

Та да продължим за книгата. Книгата е знак и образ на филологическото начало, а то, от своя страна, в буквалния си превод се представя като любословие. Пристрастяването към словото и ословесяването на интелектуалната страст са две отражения на креативното у личността. И именно това креативно превръща индивида в личност по пътя на прехода към интелектуалните висини, където книгата е и добрият справочник, и навигатор. Книгата е арткомбинация от полиграфия и текст. В съвремието на филологията се разви и идеята за еротиката на книжното тяло, с което значимостта на нейното оформление получи още една силна легитимация.

Научната и художествената литература имат своите запазени пространства в континента на книгата. Там като нещо междинно стоят и книгите, които притежават и научно, и общопопулярно съдържание, та в съчетанието от двете са желано четиво за широката публика.

Книгата има способността да говори, но тя и често изговаря информацията с неезикови средства. Тези средства, познати ни от терминологията като паравербални, можем да срещнем в онези книги, където езикът на техния автор е сам по себе си паравербален. И макар в една такава постановка да се създава впечатлението за парадоксалност – е, как така нещо, назовано с езикови средства, е паравербално, паравербалното си остава. То е втъкано като стилистична техника в смисъла на текстовете. А текстовете и казаното от тях е толкова разноизмерно, че понякога да се доближи единното тълкуване, е въпрос не само на познания и концентрация, а и на опцията в един момент да сложиш интерпретативната бариера. Да обобщиш усвоеното до нея и впоследствие да погледнеш оттатък нея…

Споделената идея за интепретативната бариера идва като различна, но интересна метафора, защото интерпретативната бариера може да се възприема и като смислово многоизмерна. Преди да те пусне в своята същина, книгата също слага интерпретативна бариера. И може би в това е нейният голям смисъл, защото книгата има вътрешните си закони на съдържанието и правила, които, ако не на всяка страница, то поне през няколко ти напомня, докато се „разхождаш” из нея. А че четенето не е механичен процес, в това съмнение няма. Четенето е акт на познание, в което разкодираш и тълкуваш. Съмняваш се и провокираш, като преди това книгата те е провокирала. Четенето е интелектуален акт и колкото повече въпроси породи то, явно толкова повече интелектуализъм е вложен в самото четене. Четенето не е движение на погледа през редовете, а поглед вътре в погледа на автора и неговите постановки. Четенето е нещото, към което се стремим, а книгата е тази танцувална фея, чиито цветни тоналности звучат калифонично. Дали сме добри възприематели и какво чуваме, става ясно от отгласа, който впоследствие творим. За прочетеното, за книгата и за предстоящото да се напише. Като творчески акт с вътрешноенергиен заряд и нещо различно, или знание, дадено по други линии и от други рецептивни пространства.

 

С утвърдилия се млад майстор на кларнета Ангел Малаков разговаряхме в Брестник, където той участва в празника на сватбарския музикант. За това събитие и шоумоментите в него вече информирахме читателите. Ангел Малаков е син на Младен Малаков, който каза пред www.kupih.com, че е готов за роля в кинофилм.

Ангел Малаков влезе като герой в интервюто с неговия баща, а сега и бащата има роля в интервюто на сина. Двете интервюта направихме обаче независимо едно от друго. След като вече написахме какво казва бащата за сина и неговото присъствие в музиката, сега предлагаме на читателите и казаното от сина за бащата. Музиканти с голяма дарба, Младен и Ангел Малакови са сред творците на българската народна музика.

Виждаме те в Брестник, само празникът народната музика ли те доведе?

Да, най-вече за народната музика. Г-н Никола Илиев ни покани с баща ми да участваме, да посвирим малко. Липсва ми народната музика, много малко се свири тая музика сега, в момента.

Ти си от младите майстори кларнетисти, един от любимците на почитателите от клиповете по телевизия „Планета”: усети ли я вече голямата сцена?

Да, мога да кажа, че вече съм я усетил.

Какво е да си от школата на Малаците?

За мене е много трудно, защото баща ми, познавате го, Младен Малаков е от най-добрите кларнетисти и аз трябва да го защитавам с музика. Трудна работа, но е хубаво да си от Малакови.

Защитник ли си на стила „Младен Малаков”, или едно хубаво конкурентно присъствие на сина към бащата?

Това не може да го кажа: защитник съм! Още не съм конкурент на Младен Малаков, надявам се да стана.

На колко години започна да свириш?

На 11 години, на 16 години започнах по сватби и по заведения.

Сигурно знаеш онази история с баща ти как е започнал с барабани и тайно е вземал кларнета. И ти ли беше така?

Да. И аз с барабани започнах, но татко ми се скара, каза да взема кларнета и да започвам да се уча да свиря. И аз бях барабанист в началото!

На какво те научиха барабаните?

Да спазвам ритъма, да съм ритмичен. Това е най-важно. Сега ставам и за барабанист! Мога да свиря и барабани, и кларнет.

Твоят първи учител е Младен Малаков, успяваше ли вкъщи да раздели бащата от учителя?

Ние не можехме да се виждаме. Аз бях много малък и той тогава постоянно свиреше и се налагаше сам да свиря вкъщи. Пусках си касетки, учех се  от него.

Самият Младен много пъти е казвал, че стилът на кларнетистите Малакови е по-различен. Според тебе с какво е по-различен стилът на Младен Малаков?

Стилът на Младен Малаков, първо, е различен като тон, това е най-хубавият тон. Стегнато свирене, брилянтно изпълнение!

Видяхме го отново в стихията – много артистичен, много зареден на сцената. Ти сигурно си го виждал в още по-голяма стихия?

Да, да, наистина съм го виждал. Той като свири, аз много се развълнувам. Почвам да треперя, от музикална гледна точка – брилянтно свирене, страхотен е.

Приятели музиканти ми пуснаха видеозапис от сватбата на брат в Ямбол, където се виждат големи музиканти. Кажи за читателите каква беше атмосферата?

Беше страхотно. Два дена свириха най-различни музиканти. Иво Папазов дойде, Петър Войников, оркестър „Универс”. Беше много хубаво, аз нямах глас два дена. Много хубаво ми беше, плюс това е сватбата на брат ми.

Младен Малаков ли беше аранжорът на това голямо събитие?

Да, Младен Малаков. В някои детайли и аз бях аранжорът. Всичко беше супер, подредено, всички свириха страхотно.

Какво прави Младен Малаков, когато е в своя творчески кабинет?

Почива си. С музика не се занимава. Има нужда от почивка. По някой път, като си свиря вкъщи, и той взема кларнета и двамата посвирваме.

Това означава, че твори музиката извън къщи – на сцената?

Да. Той си е композитор. Той е най-големият импровизатор за мене, не говоря, че ми е баща. Това, което чувам, нито го е репетирал, качва се на сцената и може да свири нечувани неща!

И на него ще му задам този въпрос, но няма как да го пропуснем и с тебе: много пъти големи почитатели на Младен са казвали, че е готов за роля в голямото кино?

(Смее се!) Сигурно е така, щом го казват.

В какъв филм искаш да го видиш?

Аз  искам да го видя във филм специално за музиката. Преди 20 години му викаха циганския Ален Делон. Това е най-красивият кларнетист…

Тръгнахме от сина към бащата, да се върнем към сина. Какво е да си популярно лице от музикалния екран?

Много е хубаво. Много е важно, където да отидеш, да те посрещнат и да имаш уважението, от което се нуждаеш.  Като се качиш на сцената, да си свободен и спокоен! И да свириш това, което на хората им харесва, и да даваш всичко от себе си.

Ти си крехък на килограми, но с тежка музикална мисъл?

(Смее се!) То не е на килограми, да ти кажа. Нали знаеш – крушата не пада по-далече от дървото. Това е вродено, от Малаковите няма, който да не свири! Много благодаря на господ, че ми е дал такава дарба и такъв трамплин!

Вашето поколение сте момчета с ново мислене в народната музика, но стоите приближено и до традицията. Какво мислиш за традицията и новото в народната музика?

Традицията си е най-хубавото нещо. Аз съм израснал с народна музика.

Много от младите музиканти казват, че хубавите жени ги вдъхновяват: при тебе как е?

Не само при жените. Хубавото си е хубаво!

Вероятно имаш и голям фенклуб, но ангажирано ли е сърцето на Ангел Малаков?

Да. Ангажирано е!

И един по-артистичен въпрос: случвало ли ти се е да спечелиш някоя дама с кларнета?

(Смее се!) В повечето случаи! Само с кларнета ги печеля…

Какво ти казва гаджето, когато усети, че дамската публика ти ръкопляска, ревнува ли те?

Не, не ме ревнува. Радва ми се!

Тя част от музиката ли е?

Да.

Е, да имаш музикална жена до себе си и да си голям музикант от Малакови, сигурно не е лесна работа?

Не е лесно.

Как намираш рецептата за хармоничното, за ритмичното.

Аз съм си ритмичен, намерил съм и хармонията вече!

Какво би искал да постигнеш с кларнета оттук насетне?

Това, което е направил татко. Искам да съм той.

Знаеш онзи трик, когато Иво Папазов разглобява кларнета.  Правиш ли го и ти?

Да, правя го, но не всеки път искам да го правя.

Какво настроение носи този ефект сред публиката?

Интересно е, защото почти всички го искат да се разглобява кларнетът, но понякога кабелите ми на кларнета така се свързани, че не мога да го разглобя.

Подсказа ми въпрос – адаптерите влязоха, но с адаптер и без адаптер Младен Малаков си е Младен Малаков?

Той по това се различава. Може да го познаеш от триста кларнетисти. Младен Малаков се различава от всички. Първо – с тон, после със свирене!

 

 

 

 

В понеделник стартират кастингите за избор на участници в „OPEN STUDENT FEST”. Осем висши училища от Пловдив ще създадат тазгодишната кастингиада от 23 до 25 април. Началният час е 23.00 в клуб „INFI”.

В понеделник вечерта са Пловдвският университет  и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Представителите на Аграрния университет, Техническия университет и Колежа по икономика и администрация ще правят своите кастинги във вторник. Кастингиада 2012 в Пловдив завършва с участниците от Университета по хранителни технологии, Медицинския университет и Европейския колеж по икономика и управление.

Очаквайте подробности на www.kupih.com.