Доц. д-р Вера Маровска е тазгодишният носител на наградата “Пигмалион” за принос във филологията. Призът беше връчен от президента на фондацията и настоящ евродепутат Емил Стоянов. Ректорът на ПУ “Паисий Хилендарски” проф. дфн Иван Куцаров председателстваше журито, определило лауреата. Доц. Маровска любезно прие поканата на www.kupih.com да говорим за езика, възможностите му и света на филолога. (На снимката: Емил Стоянов, доц. Вера Маровска и проф. Иван Куцаров.) - Доц. Маровска, може ли да наречем приноса към филологията принос и към опознаването на човека и неговия жизнен свят?- Естествено. Естественият език е най-яркият белег, по който човекът се различава от всичко живо в света. Езикът отразява и съхранява в себе си мисловната връзка на човека с природата и обществото, развитието на човешката ценностна система, митически и религиозни нагласи, усета за хармония, симетрия, функционалност, музика и ритъм и какво ли още не. Човекът – това е неговият език.- Нека да тръгнем от корените на думите: след като филологията е „любословие”, следва, че ние обичаме думите, техните форми и съчетания. Какво обаче още обичаме, обичайки думите?-Обичаме хората и съзидателните способности на техния интелект. Обичаме овеществения му образ – книгата. - На церемонията казахте: „Всичко в езика е метафора”, но според някои изследователи метафората е съкратено сравнение. Означава ли, че употребите на езиковите средства са един вид сравнение?- В метафората има скрито сравнение, но аз бих искала на въпроса Ви да кажа – “не”. Защото в езиковата форма метафората се манифестира като убеждение, като оценка на най-важната характеристика на назования обект и човешките знания за света, която е извлечена и наложена като име. Т. е. става дума повече за качествено ново заключение, вследствие от сравняването, отколкото просто за оприличаване. - Нарекохте заниманието с езика нещо прекрасно. И въпреки това, не е ли имало моменти, когато сте искали да „отстраните” езика като повратлив партньор в интерпретацията, който отвежда мисълта ни все повече и повече към предизвикателства и изпълнени с тайности хоризонти?- По-скоро не. Повече ме е възхищавала тази способност на езика, провокирала ме е да разгадая потенциала, който той има за манипулация, от една страна, cialis one a day и експресия и емоция – от друга. - Споделяте, че да правиш наука, трябва освободеност. Достатъчно ли е само бягство от традицията на ежедневието?- Със сигурност – не, но тя е много важна. Защото свободата може да подпомогне творчеството, но и да го обрече на безсмисленост и изолация. Аз казах, че и самотата е нужна, но само като възможност за избор и безпрепятствена освободеност да избягаш от вглъбеността си и да се върнеш в света на другите веднага щом пожелаеш. - Морфолологията и стилистиката, или формата и начинът, са двете области на Вашите научни търсения. Стигаме до техниката за израз на формата: къде отива значението, колкото и традиционно да звучи на първо чуване?- То е в умовете ни. И провокацията на естествения език е във възможността да настроиш на ”своята вълна” умовете на другите хора. Феноменалното на естествения език е именно в това, че можем да изразим значението по всякакви начини: съвсем явно или подтекстово, стига да можем да преценяваме оптимално контекста – не само лингвистичния, а в този случай главно социално-психологическия.- Присъствието ви в пловдивската филология е хронологически силно: кой текст още не сте написали?- “Моите университети”. Искам да събера и представя на другите онези текстове, които в най-голяма степен са ми повлияли. Много от тях са научни, но има и други, чийто патос ме е формирал и ми е изработил критериите за оценка на научните.