kupih.com

Многовековен, езикът е своеобразен космос от граматични и речникови особености. Достолепието и екзотиката му отдавна дават повод на изследователите да описват редица специфични начини за граматично изразяване, които през вековете сменят своите форми, но пазят съдържанието си. И промените във формалния състав донасят на езиковедите нови и нови възможности за тълкуване на произхода, развоя и факторите, породили измененията. И тук родният ни български език стои със своето притежание и със своите периоди – старобългарски, среднобългарски, новобългарски. Те са в историческата му граматика и съвременната граматична система. Има ги българският език тези периоди като триединство на структурни статуси, между които вътрешната връзка винаги е присъствала и оказвала собствената си роля при прехода от едно състояние в друго, от един период в друг. Та периодите на българския език не са нещо, изолирано едно от друго. Те притежават симетризъм и асиметрия, приемственост и дистанция, конкуренция между книжовно и народно в езиковите употреби. И именно в тези противопоставяния е вътрешната хармония на граматичната система. Тя допуска влияния, но и ревниво пази наследеното от праезично време. Защото в езиковата традиция има една постоянна температура на устойчивото. И това устойчиво е центърът, около който се развиват всички други явления в космоса на езика. А космосът на българския език застава пред нас със своето респектиращо своеобразие. Езикознанието разполага с опциите за високоскоростно движение по историческата вертикала на езика и лингвистичната мисъл прави няколковековен пробег до писмено засвидетелставните архетипи, че и по-назад – до формите, възстановени чрез принципа на сравнението. Тези пробези на лингвистичната мисъл идват като фино последствие от наслагванията в езиковото познание. Това познание е многокръгово, кръгопроникващо, кръгоприближаващо и кръгоразделящо. То  обаче е лингвистично и точно като такова  има функцията да обединява тези кръгове, да концентрира тълкувателите на езика, принадлежащи на различнин школи, върху един обект и именно този обект – езикът, създава школата. Другото е въпрос на анализ и начална интерпретаторска позиция. Тръгнали от езика, лингвистичните тълкувания пак се връщат към него. И ето защо той е центрообемащ, но не и центроосвобождаващ: езикът е центърът, през който минава комуникацията ни; езикът е центърът, откъдето тръгваме в интерпретацията на неговите явления и в обобщенията си се  връщаме пак до езика. Езикът има и способността да описва сам себе си и това е добре позната негова функция за лингвистите. Те, от своя страна, описвайки езика, създават собствен език на описание, отскачащ вече в регистрите на стилистиката – тази претенциозна и грациозна дама, към която езикът винаги е настроен джентълменски. Езикът и описателите често влизат в опозитивно отношение, защото в търсенето на поредния граматичен символ описателите разтварят езика по периметъра на всичките му равнища, а той стои като еластичен и на действието отвръща с равно по големина и противоположно по посока противодействие. Противодействайки, езикът обаче задейства допълнителни механизми на експеримента: те пък предизвикват експерименталното и у описателите му. И така, в сдвояването на експерименталните състояния и подходи понякога се раждат неочаквани открития в системата на езика. Експериментално е и това есе….

Между Коледа и Нова година сме празнично настроени, празнично оформени и заредени за купона. На празник се празнува, казано е и го показваме. Празникът събира, сближава, подсказва и често завърта виртуозно умонастроението. А при някои май то си е постоянно завъртяно. Днес екипът ни разговаря на импровизирана среща с представители на изкуството  и науката и те споделиха, че при тях празникът е ежедневен, а тържеството идва от новите артпродукти, с хрумванията в знанието, откритията и адаптацията им. С една дума, няма ваканция за мисълта. При нея и ваканционното усещане е стимул в създаването на продуктите. Още веднъж сме на “ти” с мотива, че изкуството и науката вървят партньорски, под ръка или за ръце – това ситуациите го определят. Вървят с артистично учене и научен артистизъм. За изкуството и науката няма граници в музикалните жанрове, защото самите те създават жанрове. Ах, тази дума. Жанрът е една от най-необятните думи. Дава възможности за всякакви експерименти със смисъла, с техниката на и за смисъла, с количеството, но не и с качеството на продукта. Качеството на продукта остава под рецензията на жанра. Той е позволител, продуцент, аранжор, но и рецензент. Рецензент е, без да пише рецензия и без да ни заявява кое е харесал, кое може да се направи по-добре и до кое сме били близо в направията.  Кодексът на жанра е отворен  в принципната си затвореност. И тук е тънкият момент на жанровото овладяване – да хванем отворите, защото всеки open носи нови възможности, хоризонти, абстракции, конкретни неща и какво ли още не. Това какво ли още не е всичко онова, жанрово и нежанрово заложено във възможностите на импровизацията. Тя е от нюансите в науката, а силно присъства в изкуството. Да импровизираме и на купона. Както импровизират в пристрастения си партньорски танц изкуството и науката. За да има изкуство в наученото и да научаваме лесно изкуствоведското!

Сексуалната сигурност извежда на 1-и декември презерватива като водещ предмет.Забележително, похвално и оптимистично е, че млади хора, обединени доброволно в групи, слагат лентичките на превенцията и раздават презервативи като напомнящ знак за ролята и смисъла на анатомико-фармацевтичното изобретение.

Идващ вследствие на любовната игра, сексът несъмнено е културологичен феномен. Затова и формирането на култура към него доказва, че осъзнатото  сексуално взаимодействие (пулсациите на подсъзнанието са друга тема)  е заявен усет за социална адекватност, себепознание и макрокомуникативни свойства. Диалогът ражда диалог, диалозите водят до полифония от разумно интуитивни и интуитивно разумни звуци.

Преди, по време и след културната комуникация…

Календарът ни представя днес Световния ден на усмивката. Сложно двигателно действие с емоционална гарнитура. Генетичен дар или усъвършенствана техника на лицевите мускули. Двете имат малко пресечни зони и принципно са различни по произход и функция.

Ролята на усмивката в мултифункционалното ни ежедневие е разнопосочна и с различно темпо. Художниците на словото наричат усмивката архитектурен пейзаж с докосващи отблясъци. Това обаче е усмивката на флирта. Там миксировката има други контури и резултатите са поразличному оконтурени. Оконтуряването е следствие на културно предслучване. Защото игровият характер на културата я моделира като динамизирана цялост, искаща още по-динамични способности за ad hoc реакции…