kupih.com

На www.kupih.com гостува един от изявените майстори в съвременната тракийска музика – кларнетистът Славчо Ангелов (крайният вдясно на снимката). Основател и ръководител е на оркестър „Славей”. Българската народна музика трябва да се съхранява, защото е най-ценното на българския народ. Тя е гордостта на българина, споделя Славчо Ангелов. Неговият оркестър е от съставите със специфичен стил, където музикалните мотиви и ритъмът на изпълненията по интересен начин събират ведно традицията и новото. Познавачите на народната музика с удоволствие забелязват, че Славчо Ангелов дава път на млади музиканти, които едновременно се развиват и показват завидни умения. Сега в „Славей” свирят младият саксофонист Костадин Ангелов и барабанистът Костадин Василев. Синове са на братята музиканти Ангел и Васил Ламбови. За народната музика и прочутия музикален Ламбов род от Брестовица говори в това интервю Славчо Ангелов.

Твоята гордост май са младите музиканти, които събираш около себе си?

Благодарим на бога, имам прекрасни инструменталисти и на драго сърце, където имаме покана, представяме оркестъра.

Сериозна школа се оказа брестовишката, по колко часа свирите?

Това е добър въпрос! Действително е много сериозна школа, защото растат много млади музиканти и момчетата репетират усилено. Това е един добър знак за нашата школа, ако няма конкуренция, няма да е интересно.

Твои колеги от Брестовица казват, че младите музиканти там свирят по цял ден. Така ли е?

Да, свирят по цял ден, трудят се и заслужават добро.

Направи ли основна промяна на кларнета, каквито планове имаше преди време?

Абсолютно. Не само аз, би трябвало всички колеги да си поддържат инструмента. При една добра свирка, става добро свирене!

Славчо, виждаме ви по музикалните канали с нов репертоар и малко променяте тракийския жанр на моменти. Вариация ли е това?

Това е свободно съчинение! Трябва хората да са доволни, да се мисли най-доброто. Без постоянство не виждам начин как да има развитие народната музика.

Ти си един от достойните представители на музикалния Ламбов род от Брестовица. С какво този род се наложи в народната ни музика?

Моят музикален род е на сто години – музикално родово дърво. Нашите прадеди са свирили на цигулка, моят дядо Салчо Ламбов, аз съм кръстен на него, беше един от най-добрите кларнетисти за неговото време. След това баща ми – Ангел Ламбов, чичо ми Коста – саксофонист. След това сме ние – аз, моите братовчеди. Направихме една голяма фамилия. Да не забравяме Ангел Ламбов, който свири с оркестър „Славяни” и често гостува с Иво Папазов, с Младен Малаков.

Ще видим ли някой ден Ламбови бенд?

Има какво да покажем. Нашата фамилия е богата на кларнетисти, саксофонисти, клавиристи, барабанисти. Всичко го имаме в нашия род.

Колко минути издържаш на солиране?

(Смее се продължително.) Не искам да прозвучи по-пресилено. Може някой да ме разбере погрешно. Старая се да бъда в нормите. Не се предавам. Запазвам отговора за себе си. Искам да го докажа с кларнета!

Стогодишнината от рождението на проф. Анастас Примовски (1911-1999) не е само календарен факт. С името на учения етнограф свързваме значими изследвания, каквито са „Бит и култура на родопските българи. Материална култура”, „Камиларството в Беломорска Тракия”, „Медникарството в Родопската област”. В специализирани издания Ан. Примовски публикува и стотици текстове с различен жанр, съсредоточени в етнографията и фолклористиката. Концентрирано отношение той проявява и към народните песни, намерило израз в съставянето и редакцията на сборници и в авторството на фолклорни студии.

Погледнато в хронологичен план, той принадлежи на онази генерация в българската наука, към която се причисляват и имената на Христо Вакарелски, Мария Велева, Росица Ангелова, Васил Маринов, Райна Кацарова, Елена Стоин, Иван Качулев.

Анастас Примовски е юрист по образование, роден е в Устово (сега квартал на Смолян). Усетът към текстосъздаването отрано дава отражение у него и още в студентските си години доказва и  своя журналистически  талант като издател и редактор на вестник „Родопска мисъл”.

Творческият профил на Анастас Примовски не би бил пълен, ако не се  посочат и художествените му книги като „Ахряне” – разкази (първото издание е от 1936 г.), „Под родопското небе” – разкази (1938), „Хубави люде” – разкази и новели (1983). Разбира се, казаните дотук заглавия са само част от обемното творчество на Анастас Примовски. Био-библиографски указател под заглавие „Анастас Примовски (Тасо Примо)” е издаден през 1989 г. от смолянската библиотека „Николай Вранчев”. Съставител е Мария Керечева, а научен и библиографски редактор – Мария Гарева.

През май 2001 г. в Смолян се провежда научна конференция, посветена на 90-годишнината от рождението на Анастас Примовски. Впоследствие библиографският фонд за бележития български учен се обогатява и с изданието „Изследовател, творец, родолюбец”, редактор-съставител на което е фолклористът доц. д-р Никола Примовски.

„Публицистът, писателят, етнографът и фолклористът Анастас Примовски (Тасо Примо) е явление в нашата култура и наука. И то стойностно, дълбоко и трайно свързано с духовната летопис на България”, отбелязва в началото на своя доклад пред посочената конференция Никола Примовски.

С цялостните си научни и художествени постижения Анастас Примовски е текстосъздател и интерпретатор, стоящ близо до националната научна традиция, влагайки и собствена техника в постигането на смисъла. Анастас Примовски е родопчанин, за когото създаденото от народоведите Стою Шишков, Васил Дечов и Христо Попконстантинов има началния блясък в родопската тематика и последвалото нейно развитие. Анастас Примовски е български творец, който самопризнава: „Това, което съм написал с всичките кусури, не е нищо с оглед на онова, което мислех да напиша!”.

Успение Богородично е един от най-светлите и почитани празници. Ежегодно на 15 август християните палят свещ и поднасят цветя пред иконата на Божията Майка. Приема се, че празникът е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът “Успение Богородично” в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. информира сайтът рravoslavieto.com

Преображение Господне е днес. Православната църква нарича празника едно от най-дивните събития от земния живот на Иисус. Евангелският разказ ни напомня, че Преображението става на Таворската планина по време на молитва. Изменя се лицето на Иисус, а дрехата му става бяла и блести. Специалистите по православие отбелязват неразделността на Божествената и човешката природа на Спасителя от въплъщението.

Преображението на Иисус Христос е проява на божеството Му, отблясък на Славата, притежавана от него у Отца преди сътворението на света. Свидетели на Преображението са трима от апостолите – Петър, Яков, и Йоан, както и явилите се от небето Моисей и Илия. Явяването на тия велики пророци и разговорът им със Спасителя на човешкия род, гласът на Бог Отец от небето: „Този е Моят възлюбен Син, Него слушайте”, се тълкува като знак, че Преображението е специално действие на силата и славата на въплътилия се на земята Син Божи.