kupih.com

Книгата е източникът, който носи знанието, каза в „Тракарт” проф. Валерия Фол. Издателят Стефан Пеев от „Контекст” и проф. Валерия Фол представиха пред пловдивската публика книгата на Александър Фол „Думи и образи”. Тя излиза като второ издание. Книгите на Александър Фол са библиографска рядкост, подчерта съпругата му.

Издателят Стефан Пеев нарече „Думи и образи” пример за метафорично мислене, в което присъстват човекът, вселената и времето. Автор на илюстрациите е маестрото Борис Димовски. Илюстрациите трябва да се разглеждат и сами за себе си, призова проф. Валерия Фол.

В „Думи и образи” с техниката на анализа и есенцията Александър Фол говори за понятия и категории като идея, енергия, време, памет, мислене, култура и други екзистенциални теми. Авторът използва собствени езикови модели, адаптиращи към читателя и най-сложния смисъл.

Юли влезе и ваканционният ритъм продължава в своя цикъл. Повечето студенти си размениха „Чао” с изпитите, но идва напрежението за кандидатстващите. След дългата подготовка и щурите купони през май по абитуриентските балове сега мераклиите за първокурсници са на нова писта. С предизвикателства и атракции. Успех!

Читатели ни писаха по мейла, че се готвят в кандидатстудентската кампания по нетрадиционна формула. Утринно зареждащо кафе, пробег по страниците до обяд. После релакс с лек коктейл или водно забавление и преди вечерния тур пак сред книгите. Приехме модела и сега го предлагаме и на онези, които все още не са го докоснали. Разбира се, предложението е наше, селекцията остава ваша възможност. Свобода на избора…

Действайте, кандидат-студенти! По формулата много ведно може да се получи и добър резултат. За да празнувате после, а и в следващите няколко години. Сега му е времето: концетрирайте интелектуалния концентрат и академичният коктейл също ще стане ваша запазена марка. Вие сте!

Международна конференция на младите учени започва утре в Пловдив. Организатор е Съюзът на учените. Изданието на научния форум е четвърто. Началото е от 10.00 в залата на Съюза в Стария град, ул. “”Митрополит Паисий” 6. Подробности очаквайте на www.kupih.com. Преди старта на събитието поканихме на интервю проф. д-р инж. Симеон Василев, председател на Съюза на на учените – клон Пловдив.

Проф. Василев, предстои четвъртото издание на Международната конференция на младите учени. Това ли е една от формите, за да съществува диалогът между младите представители на научното знание?

Да, но това е една от многото форми и тя е най-ефективна. Там, където се обсъждат резултатите от научната дейност – научните форуми, конференции, конгреси, – се трасира пътят на науката, прави се равностметка на постигнатото, набелязват се следващи стъпки в работата и най-вече се осъществява реалният контакт между учени, които работят в еднакви или сходни направления.

Това е от много голямо значение за развитието на научните изследвания като цяло.

Търсите ли интегративния модел с оглед на това, че конференцията привлича учени от различните направления, а не е строго тематизирана?

Определено. При нас, в Съюза на учените – Пловдив, по-голямата част от конференциите са общи и в такъв контекст се търсят граничните области в науката, които в последните десетилетия се оказват най-ефективният двигател на научния прогрес.

В класическите научни направления много от възможностите са изчерпани, докато в граничните – например биофизика, биомеханика, се раждат новите идеи и се създават новите научни продукти.

Вие сте франкофон и директор на Франкофонския център в Университета по хранителни технологии. Били сме на доста събития, където френските академични гости говорят за знанието без граници. Получава ли се то на форумите, организирани от Съюза на учените?

Стремим се да го постигаме. Доколко се получава или не се получава, ще кажат тези, които са около нас. Когато човек се потопи в една “кухня” и действа там, той няма дистанцията на оценъчния фактор.

Мисля, че една от идеите в нашата работа е да постигаме форма на развитие.

Светът върви с ускорени темпове: как съвместявате двете роли – председател на СУБ-Пловдив, и ръководител на Франкофонския център, който е с безспорен престиж в страната?

Нашият Франкофонски център – без да се хваля – стои най-добре в страната, включително и сред центровете на водещи университети.

При нас имаме много кандидати, доста студенти, които желаят да се развиват, някои правят докторантури във Франция.

Използваме различни форми, за да можем да приобщим нашата наука към една от водещите науки в Европа и света. Голямата идея на франкофонията е да уеднакви различията, доколкото може, разбира се. България е млада държава, докато Франция е един от стожерите в Европейския съюз, с много богати традиции в университетското обучение и съвременната наука. Ние можем само да се учим от тях и мисля, че го правим достойно. Вписваме се вече в много европейски измерения на науката.

И все пак лесно ли Ви е да съчетавате задачите в двете позиции?

Няма нищо лесно, когато човек се стреми да постигнен повече и да бъде по-съвършен в работата си. Невинаги може да се избира: понякога обстоятелствата те заставят да вземаш по-трудни решения, да поемаш рискове. В крайна сметка това поражда и други интереси. Старая се да ги съчетавам, но нека другите да дадат оценка.

Преподавате техническа механика – много формули, много графики. Как влияе тя на административната Ви работа?

Влияе благоприятно, защото формулите и графиките са израз на дисциплината на ума. Всяка формула е една зависимост. Тя може да се напише и с думи, но ще отнеме 1 или 2 страници. А когато я напишем със символи, се събира на един ред. Това е предимството на формулата. Затова са и измислени формулите – по-голяма концентрация на мисловна енергия да бъде събрана на по-малко място и по-лесно да се разчита.

Формулите и графиките в никакъв случай не са пречка в административната дейност. Нещо повече, самата теория на управлението – науката за управлението, е толкова математизирана, че представлява клон на приложната математика. Има вече математически модели почти за всичко – за реинженеринг, за вземане на решения …

Това са процеси, които взаимно се допълват и обогатяват.

И един малко по-различен въпрос – кога си казвате:”Дотук бях днес с науката и техническата механика” и какво продължава нататък?

Трудно е да се отговори на този въпрос. Формално си казвам, като свърши работният ден, че ще се занимавам с нещо друго, но преграда пред мисълта трудно може да се сложи. Дори когато почивам, отделни решения минават през съзнанието ми, обмислям различни варианти – за работата ми през следващия ден, през следващата седмица. Човешкото съзнание е един перпетуум мобиле, то си работи винаги.

Дори бих казал, че най-сполучливите решения вземам, когато правя друго – карам кола или се занимавам с нещо вкъщи. Нещата са преплетени…

Донна е ученичка в Музикалното училище „Добрин Петков” в Пловдив, но колекцията й от награди е богата. Цени всичките си отличия и затова предпочетохме да не им правим класация. Има участия на национални и международни форуми. В началото на юни в Музикалното училище се провежда вътрешен конкурс по пиано и на него печели втора награда.

Музиката е голямата й страст, нарича я и пътешествие. Талантливата вокалистка, която продължава с клавишите, влиза в интервюто някак по ноти. За да тръгне към импровизацията.

Финес, магнетизъм и музика – това е Донна. Сега гостува на www.kupih.com.

Книги с ноти и история на музиката, участия на различни сцени и още куп уроци. Как успяваш?

Много е трудно. Музикалното училище „Добрин Петков” има високо ниво, но колкото и нескромно да звучи, аз съм доста амбициозна и се старая да не оставам на едно място. Не само музикалните предмети, но и с общообразователните.

Свиря от много малка на пиано и продължавам да се развивам.

Спомняш ли си кога за първи път натисна клавиша и къде?

Бях в първи клас. Родом съм от Панагюрище, там е моето семейство. Започнах пиано при много добра преподавателка – Величка Маслева, на която дължа основата си в музиката. След школата в Панагюрище вземах уроци в Пловдив, влязох в Музикалното училище. По-късно държах приравнителен изпит за поп и джаз пеене, но още продължавам  с пианото.

Неподозирани възможности ли има пианото?

По принцип при инструменталистите трябва да има талант, но 90 % е труд. Много труд, много постоянство, много нерви, включително и много време. На мен силата ми е пеенето и това е основното, с което се занимавам.

Донна, не може без релакс, как релаксираш?

О, изобщо не може! (Смее се.) Обичам да се забавлявам. Всичките ми приятели са много весели. Като всяко младо момиче обичам да излизам, да се срещам  с нови и позитивни хора. Естествено, обичам да се срещам и с хора от сферата на музиката, много ми е приятно да комуникирам с тях. Обичам и да пътувам.

Музиката, пеенето – усещаш ли ги като едно екзотично пътешествие?

Да, със сигурност това е моето пътешествие. Твърдо съм убедена за себе си, че това е нещото, което ме прави щастлива, удовлетворява ме. С това трябва да се занимавам и за вбъдеще.

А мислила ли си с какво друго би се занимавала, ако не беше тръгнала в музиката?

Интересен въпрос! Защото от много малка ходя по музикални международни фестивали и конкурси и не мога сега да си го представя. Не съм се замисляла…

Усети ли вече голямата сцена?

Да, усетих я, но има още какво да се желае. Моите критерии са доста високи. Често си пускам видни изпълнители и ги наблюдавам, за да видя контакта с публиката, изживяването на голямата цена.

Кажи, като те извика публиката на бис, кой е първият сигнал, който ти идва?

Това е най-хубавото нещо. Когато видиш, че публиката те харесва, точно тогава разбираш, че всичко си заслужава. Не мога да го опиша с думи. Страхотно е чувството!

Любимите ти неща извън музиката?
Много обичам да пътувам, да виждам нови неща. Ходя по различни музеи, градове. Винаги има какво да научиш. През свободно време присъствам и във facebook, но не ми остава много свободно време.

Наскоро с тебе се видяхме на футболния празник на Ботев. Фен ли си на футбола, или твои приятели те канят на мачове?

Не съм любителка на футбола, с цялото ми извинение към привържениците, но Ботев ми харесва. Аз не разбирам толкова от играта, но феновете представят всичко много готино. Особено на този мач, на 5 юни, имаше много голяма идея от феновете на Ботев. Страхотно беше всичко, за което ги поздравявам искрено.

Много добър приятел ми е Георги Стефанов. И така – интересно ми е да гледам футбол и да се забавлявам.

Ритала ли си топка?

О, да! Като малка обичах много да играя футбол. В Панагюрище си правехме врати. Само аз момиче, толкова много ги ритах… Бях много дива като малка! На няколко пъти съм изправяла косите на майка ми и баща ми…

Бараш ли вещите в кухнята?

Изобщо!… А, наскоро направих първото си ястие – пиле с картофи, стана много успешно.Даже съм си го снимала.

Извикай нещо към публиката от www. kupih.com!

Хора, имайте цел в живота! Правете това, което ви прави щатливи, забавлявайте се. Бъдете здрави, искрени и много усмихнати!