Г-н Гранитски, нарекохте проф. Огнян Сапарев един от полифункционалните критици?
Удивително разнообразие на талантлив във всичките си начинания вече повече от 40 години. Той е много сериозен учен, всички знаят неговите приносни академични изследвания за масовата комуникация, литературната интерпретация, първопроходец и пионер в изследванията за научната фантастика и художествената литература. Разбира се, не трябва да пропускаме и негови възлови статии за големи наши творци, главно белетристи, като Йордан Радичков, Антон Дончев, Георги Алексиев – може би най-проницателните изследвания за Георги Алексиев са писани именно от Огнян Сапарев. Неговите студии изследвания върху българската класика – Йовков, Елин Пелин, Светослав Минков: трудно е да се изброи всичко, което е писал Огнян Сапарев.
Великолепен оценител в оперативната литературна критика, много силен, ярък публицист и това доказа последните години, които огнени негови статии излизаха на страниците на вестници като „Сега”, „Нова зора”, „Дума”, да не забравим и да се върнем към първите му анализи и статии, посветени на българското кино, публикувани във „Филмови новини”, във вестник „Култура”. Виждате, става дума наистина за една изключителна широта на творческите търсения. Във всичко обаче Огнян Сапарев е единен, монолитен, концептуален, последователен. Не трябва да пропуснем и неговите изследвания в областта на кича, на масовата култура.
Аз бих го нарекъл духовен, неуморим пътешественик в сферите на новото. Той иска с учудените очи на едно дете да открива и преоткрива нови и нови естетически пространства, територии. Аз, разбира се, съм един от хората, които още в първите си литературни опити като критик съм се възхищавал и учил от негови текстове – литературна критика. Радвам се и за мене е чест, че съм издател на неговите два тома избрани „Критически илюзии”. Надявам се и трети том да се появи следващата година.
Накратко, един много ярък, много интересен, много талантлив, неординерен, необикновен ум и талант!
Интердисциплинарният подход в литературната интерпретация днес е от нейните главни признаци. С всичко, което дотук казахте за проф. Огнян Сапарев, не е ли той един от предвестниците на този подход още през осемдесетте години?
Да, напълно прав сте! Още през седемдесеттте дори и вече главно през осемдесетте години Огнян Сапарев показа с редица свои публикации именно това качество – интердисциплинарния подход.
Той съчетава социологията с литературознанието, естетическия подход и анализ с философските размишления, строго научната интерпретация с по-освободеното артистично повествование. Не трябва да пропуснем и забележителната чистота и богатство на езика на Огнян Сапарев. Той доказва, че може да пише с един лек, артистичен език дори за най-сложната научна проблематика. И това също е едно голямо богатство на неговите текстове. Дори да ни потапя в пространствата на много тясно специфичното научно повествование или анализ, той прави това с един лек, разбираем език.
Ако вие сте авторът на статията за Огнян Сапарев в една бъдеща антология на литературната ни критика, с кое изречение бихте започнали?
Бих започнал с артистично играещия човек. Както има homo ludens – играещия човек, Сапарев е артистичният човек. И неговото изражение е такова – на размишляващия, съмняващия се в себе си и подлагащия всичко на съмнение човек.
Как постига фокуса на илюзиониста в своето творчество Огнян Сапарев през погледа на критика Иван Гранитски?
Според мен всичко се дължи на една изключителна ерудиция. На много сериозна подготовка – преди да седне да анализира една или друга творба, Сапарев винаги много добре се подготвя, много усърдно чете, размишлява, медитира, тоест дори когато на пръв поглед той импровизира, винаги е добре подготвен.
И, второ, има съчетание на дуенде – на вроден вътрешен артистизъм с много дълбока интелигентност, с проникновението на критическия талант. Критическият талант, съчетан с това артистично дуенде, е рядко срещано явление за българската критика. Сапарев го притежава. Аз мисля, че той наистина е един от петимата най-дълбоки и най-артистични критици на XX в. на България.
Коя критическа илюзия създадоха у вас „Критически илюзии”?
Той самият казва, че е загубил много свои илюзии – и в публицистиката си, и след много интересния си живот в общественото поприще – като депутат, като директор на Националната телевизия, но виждаме, че не губи илюзията си за красивото. За това, че красивото може да бъде и морално оправдано; че социалната справедливост, макар да изглежда утопична, някога е възможна. Надявам се още дълги години Сапарев да не загуби това детски невинно любопитство към света, към творчеството, към изкуството. И това го поддържа жив – този неумиращ огън на вечното любопитство и търсачество!
