kupih.com

 

Актьорът Златко Павлов говори пред www.kupih.com за Георги Убинов и неговата книга „Когато „канарчетата” стават орли!”. Нашият артгост води премиерата на книгата, състояла се наскоро.

Има авторски филм и дублира филми със Силвестър Сталоун, Кевин Костнър, Моргън Фрийман.

Тази книга я чета с удоволствие, тя е много човешка, много топла. Когато човек я разлиства, се връща назад във времето, но  събитията са толкова живи, че се представят на човека пред него, споделя впечатленията си актьорът.

Премиерата беше уважена от много от легендите на „Ботев”?

Тези истински самураи, истински рицари и на думата, и на честта, и на действията трябва да бъдат в този град, защото виждате – да си сложим ръка на сърцет о- Пловдив не е този велик град, който беше преди 15-20 години. Така че те са нужни, за да накарат младите да имат мотивация да останат в този град. Не говоря само за футбола.

Георги Убинов е и художник. Тази книга не е ли една картина от текст?

Като прочетете само откъса „Плонжът на Гунди”, ще разберете, че тази книга не може да бъде написана по този изобразителен и живописен  начин, ако човекът няма отношение към живописта като изкуство. Аз имам честта да откривам някои от неговите изложби и дори имам негова картина, за което съм щастлив. Жоро надминава все повече и повече летвата, която сам си вдига, и нивото става все по-голямо. Желая му успех, да е жив и здрав! Ще ни изненадва! Следващите години ще са нещо още по-добро.

Писане, рисуване и футбол – къде е пресечната точка?

Футболът е сцена, писането е сцена, живописта е сцена! Вашето интервю е сцена! Ако аз съм фалшив, а господинът не е искрен (посочва едниия от футболните ни събеседници), вашите читатели са интелигентни, те веднага ще разберат, че ние говорим някакви измислени, инфантилни думи и говорим с клишета.

Ние говорим това, което ни подсказва сърцето! Всичко е свързано, ние трябва да се научим да живеем истински! И тази книга е още една стъпка по този наш път.

 

 

„Когато „канарчетата” стават орли!” е футболно заглавие, набрало бързо скорост сред читателската аудитория. Книгата имаше премиера наскоро в Пловдив, а автор е Георги Убинов. Бившият футболист на „Ботев” е известен с творческите си способности и присъствие. Издал е няколко книги, сред които футболната тема, античната история и философските разсъждения са симетрични разположения на интелектуалните му търсения.

В отделните заглавия стилотворната техника на Георги Убинов го представя като творец с ясна структура на собственото си мислене и креативните импулси. Това проличава с особена бляскавост в „Принципите ДОС и ДОЖ”, където Георги Убинов на малък текстови периметър успява да ни покаже динамика от смисъл. С „Принципите ДОС И ДОЖ” ще срещнем нашите читатели през обектива на www.kupih.com в рубриката „Четенето”.

Сега изреченията са за „Когато „канарчетата” стават орли” и романтичния климат на книгата и нейните герои. Написана за стогодишния юбилей на „Ботев”, тя е атрактивен навигатор из вековната история на клуба. Георги Убинов е предпочел интересна сюжетна линия, в която се забелязва способът на хронологическото разместване и пренареждане на последователността от събития. Този композиционен избор идва като резултат на авторовия замисъл за художественост и смислова акробатика. „Когато „канарчетата” стават орли” не може да бъде преразказана. Тя е книга за четене и диалог с текста. Георги Убинов примамливо кани читателя в своите разказвачески ширини, доставя му възможността да наблюдава събитията от различни зрителни зони, без да пропусне дори и невидимото от мястото, което е заел. Ето защо се въздържаме от препредаване дори и на акценти от съдържанието. Книгата е хомогенна и изисква вдълбочаване в текста, ритъма му и емоционалните последици, които той някак естествено оставя.

„Когато „канарчетата” стават орли!” разказава за историята на „Ботев”, но най-вече ни разказва за нейните творци. Сред тях са и Александър Бахчеванджиев (Куката) и Иван Сотиров (Албанеца). (На снимката от ляво на дясно – Александър Бахчеванджиев, Георги Убинов и Иван Сотиров.) Феновете на „Ботев” са наясно с богатата им футболна биография. Такива хора като бат’ Ваньо Сотиров и бат’ Сашо Бахчеванджиев трябва да им се забият едни дипломи в центъра на града именно за този романтичен период, за който говорим в тази книга „Когато канарчетата стават орли”. Те са и орли, и легионери, и невероятни филибелии, и невероятни футболисти, и невероятни хора! Споделя Георги Убинов.

В неговото възприятие Александър Бахчеванджиев е футболист, показвал добре овладяна обработка на топката и страхотен поглед върху играта.

И продължава за Иван Сотиров. Барне ли я топката, вратаря го секва кръстът, навежда се и я вади топката от мрежата – това беше Албанеца, продължава синтезираната си презентация за футболните умения на голмайстора на „А” група за 1961 колегата му и приятелят Георги Убинов. В тона му личи уважението към състезателите, от които той е неговите съотборници са научили тънкости във футбола. Ние бяхме техни деца и те ни препредаваха обич, футболни умения, възпитание и пак обич и пак уважение, с тези думи отговори Георги Убинов на споделеното от нас усещане, че като че ли между по-опитните поколения съществува и по-силно взаимно уважение.

Потърсихме и мнението на Иван Сотиров и Александър Бахчеванджиев. За изявения голмайстор Сотиров, известен и с псевдонима си Албанеца, книгата го е върнала в младостта му. Гошо обича да прави номерата по подобие на Аспарухов. Той беше прототип на него и винаги се е прекланял пред него, разкрива за нашите читатели Иван Сотиров някои специфични особености от футболния профил на Георги Убинов.

Търсим отговор и на въпроса как може да бъде опазен днес, ако излезе на терена Георги Убинов.

Много трудно. Той беше динамичен и техничен, играеше и много добре с глава. И няма да забравя трите гола, които направи на „Локомотив” Пд, лаконичен е в тезата си доказаният треньор Александър Бахчеванджиев.

Бат’ Сашо, както приятелскки и с уважение го наричат няколко генерации футболисти на „Ботев”, изразява и възторга си от стилистиката на „Когато „канарчетата” стават орли!”. Книгата ми хареса много. Всичко, което е писано, е една неповторима действителност. Искам да изкажа и задоволството си към Убинов, че има такъв стил на писане, който говори много за него, подчерта Александър Бахчевандижев.

Георги Убинов е творец – във футбола, в рисуването и в текста. Има няколко свои изложби, написал е и футболен буквар. Запознанствто ни с него бързо потвърди предварителната представа за творческа личност, която ние от www.kupih.com бяхме уловили от срещите ни в Народната библиотека „Иван Вазов”, без да се познаваме персонално и да сме били събеседници. Сега, след запознанството с Георги Убинов, за което дължим благодарност на футболния треньор Георги Лазаров, даваме в анонс информация на нашите читатели, че скоро Георги Убинов ще ни гостува с интервю за футбола и творчеството си.

 

 

 

Художествената изложба „Артрозалиада – живописен пир на виното” намери силно присъствие на пловдивска сцена. След като изложбата беше подредена на 14 февруари в Градската художествена галерия, в допълнен вариант я видяха и на Винария 2012. Инициатор за пристигането й в Пловдив е младият художник Христо Бозуков, който преди време гостува заедно със свои колеги на www.kupih.com Христо учи стенопис, витраж, мозайка. Рисува и живопис. Живописта надделява понякога, признава той. Христо обаче не стига до творческо раздвояване. Откровен е, че естетическите параметри на моделите от нежния пол му влияят сериозно, когато позират пред погледа и четката му. Благотворна върху него е атмосферата на Търново и той получава допълнителен творчески заряд.

Идеята „Артрозалиада – живописен пир на винто” да дойде в Пловдив тръгва от разговор между Христо Бозуков и гл. ас. Красимир Бамбалов от Университета по хранителни технологии. Появата на изложбата на Винария 2012 е със съдействието на проф. Пламен Моллов, председател на Националната лозаро-винарска камара.

Картините от „Артрозалиада – живописен пир на виното” бяха изложени и на Винария 2012 -доказателство и за качеството на вашите продукти?

Да. Работите са много хубави – на 21 автори 48 работи са включени, сред тях и двама нови автори в сравнение с изложените картини в Градската художествена галерия.

Динамичен творчески процес в „Артрозалиада – живописен пир на виното”?

Много е динамичен!

Ти си инициаторът за тази идложба в Пловдив. Пловдивчанин си, пловдивското чувство ли те подтикна, или самата артрозалиада?

Цялата идея тръгна на 8 декември. Бяхме се събрали с преподавателите и стана въпрос да направим нещо за Винарията в Пловдив, тъй като съм от Пловдив, да инициираме студентска изложба, но след това прерасна в изложба на преподаватели и студенти. С гл. ас. Владимир Аврамов измислихме темата, а от Университета по хранителни технологии тръгна идеята да се включат любовта, виното и траките. След това да се пренесе в Панаира за Винарията, защото изложбата е тематична.

Художниците признават ролята на виното в творчеството ви. При тебе как е?

Виното е много важна част от художествената дейност. Без него някой път е малко трудно да се получат работи. Особено ако няма муза!

Твоето ателие е подвижно – между Пловдив и Търново, но какво се случва в него?

Има разлика между работите, които правя в Търново и в Пловдив. Работите от Пловдив са по-хубави, отколкото в Търново.

Преподавателите ти от Търново дали няма да излязат с контратеза?

В Пловдив рисуваме личните работи, авторските, а там – студентски, учебните неща…

Има голяма разлика!

Христо, какво е характерно за възприемането на картината?

Етапите са няколко. Повечето хора първо възприемат цвета и за да се стигне до последния етап, нещата трябва да се гледат на друго ниво, за да можеш да ги усетиш.

В изложбата имате и автори от нежния пол – атрактивното заглавие ли ги привлече?

Надяваме се, че е това. Много хубаво звучи „Артрозалиада – живописен пир на виното”. Жените на 14 февруари смятам, че са се представили добре.

Малко от мъжката гледна точка да видим рисуването: сядаш да рисуваш жена – образът като абстракция ли те се появава, или си представяш конкретната анатомико-естетическа муза?

Като гледаме гола жена, я гледаме от всичките гледни точки. И вече идва един момент, че след много гледане почваш да усещаш и вътрешното, и външното. И като ги съчетаеш всичките работи, се получава нещо хубаво!

Предпочиташ обекта от нежния пол да ти позира или ти работи повече въображението?

Ако говорим за музи, или ще те радват, или ще те ядосват. Те те подтикват да правиш нещо. И в двата случая се получават хубави неща.

Успяваш ли да овладяваш моделите си. Не ги ли предизвикваш да шават при позирането?

Най-трудното е да можеш да накараш модела да се съсредоточи и да заеме специални пози! Да е доволен и накрая да се хареса.

Случвало ли ти се е моделът да поиска да ти вземе четката и да продължи да изобразява себе си?

Случвало ми се е да забравя как да рисувам!

Светът на художника: представи си, че трябва да разкажеш за него на една аудитория, която те е поканила. Как би го описал?

Многообразен – пълен с хубави моменти и хубави хора. За да може да правим хубави работи, трябва да се срещаме с хубави, позитивни  хора.

Наскоро двама млади и талантливи актьори гостуваха на сайта и казаха : „Свалката е моноспектакъл”. Има ли го това и при вас?

Има го, обаче при нас има един момент: жените, като кажеш, че си художник, и по-друго е възприемането. Всички хубави жени имат своето чувство да искат да ги нарисуваш….

Кое най-често диктува ритъма на работа у художника?

Емоцията. Най-важна е емоцията и като цяло как се чувстваш ти лично. Всичко се отразява на това, което правиш…

Техниката на кое място се явява?

Техниката като цяло е на първо място, но тя става с много години работа.

Спомняш ли си сега първата картина, която нарисува, и какъв беше поводът?

Не мога да си спомня, бил съм в първи-втори клас.

Син си на специалиста по информационни технологии доц. д-р Нанко Бозуков, академичен човек. Не ти ли казва понякога: ти хубаво рисуваш, ама аз с компютъра нарисувах нещо друго?

От него само се учим… Засега някои хора му харесват повече неговите работи, отколкото моите. (Смее се.)

Това означава, че и той е художник, така ли?

Той е скрит художник!

Имате ли опозиция в творческия си диалог?

Не. Той рисува само голи жени, аз рисувам други неща…

Но той ги рисува с компютърната програма?…

И от натура ги рисува…

Кое е невъзможно да нарисува художникът?

Времето като величина!

И сега пак ли към стенописта би се насочил?

Да, тъй като живописта ми е вродена от татко, а стенописта се учи.

 

Стогодишният юбилей на „Ботев” приповдигна футболната атмосфера в Пловдив. Както www.kupih.com отрази, празненствата стартираха през седмицата със запомнящи се прояви – голяма изложба в Градската галерия, церемония по награждаване на легендите и бляскав концерт.

В специализираната рубрика „100 г. ФК „БОТЕВ” екипът ни продължава да среща читателите с интересни гости. Минути след концерта във Филхармонията помощник-треньорът на „Ботев” Костадин Видолов даде интервю за www.kupih.com. Любимицът на публиката получи бурни аплодисменти при излизането си на сцената, за да бъде отличен за приноса към „Ботев” в своята футболна кариера. Доказан майстор в организацията на играта, с перфектно пласиране и движение по терена, точни пасове и голови удари, Костадин Видолов е от играчите с ярък профил в най-новия период на българския футбол.

С какви чувства излязохте от  грандиозния празник?

Наистина, доста съм развълнуван. Чувствата са големи! Нашият клуб е с традиции и история. Радостни сме много от празника.

Носили сте фланелката и на „Марица”, и на „Локомотив” Пловдив, но завършихте кариерата си в “Ботев”.  „Жълто-черната” атмосфера ли даде импулса да тръгнете и към треньорската професия?

„Ботев” беше мечта за мен – да играя. Играеха големи футболисти и аз съм радостен, че тая мечта се сбъдна и по някакъв начин и аз се вписах в историята на клуба. Сега съм помощник-треньор и още повече задължава. Щастлив и радостен съм!

Как приемате факта, че ги няма вече класическите плеймейкъри, това го признаха специалистите в интервюта за сайта?

Това не е добре за футбола ни. Дай боже вбъдеще да заработят и школите, за да излизат таланти.  Всички това повтарят и говорят.

По какъв начин подхождате с младите футболисти в тренировките, показвате ли им онези трикове, които са вашият специалитет в кариерата?

Всичко им показваме. Важното е те да имат желание да се развиват като футболисти!

Нека да пожелаем нещо на феновете на отбора, на вашите почитатели!

На феновете, първо, да им честитя този празник и им пожелавам винаги да подкрепят отбора, както са го правили!