Вицепрезидентът на БФС Михаил Касабов: Пловдивските школи дадоха много национални играчи!

 

Г-н Касабов, виждаме Ви в Пловдив на юбилея и държите като светиня книгата, отразяваща стогодишнината на „Ботев”  Пловдив. Какво усетихте, когато я отворихте?

Зарадвах се, че в последните трийсет години на този период съм бил във футбола и съм имал винаги много добри контакти и отношения с „Ботев” Пловдив.

Какъв беше “Ботев” през осемдесетте години в българския футбол?

Няма да забравя мачовете му с „Барселона”, с „Байерн” Мюнхен – мачове, които се запомнят не само за Пловдив, а и за българския футбол.

Вие сте повече от футболен човек: силата на „Ботев” във футболната история на България с какво допринесе за силата на българския футбол, въобще за възприемането му в европейски и световен план?

Безспорно традициите, които има „Ботев” Пловдив, ето днеска празнуваме сто години, доколкото поне аз знам, друг такъв юбилей не е празнуван. Дай боже повече клубове да празнуват следващите години – знаем, че предстоят за „Славия”, „Черно море”, „Левски”. Надявам се, че това ще бъде една хубава традиция.

А приносът на „Ботев” Пловдив в българския футбол не е само на „Ботев” като отбор, но и на пловдивския футбол. Пловдивските школи дадоха много национални играчи. Да не забравяме Дерменджиев, Христо Бонев, който е от другия отбор, но все пак е пловдивчанин и е легенда не само в България, но и в Европа.

Конкурентна ли е била винаги марката на пловдивския футбол с марката на столичния?

Мисля, че това нещо трябва да се изживее. И то вече е изживяно! Гледаме да има успехи българският футбол, а дали е от София, Пловдив,Варна, или Разград, няма никакво значение.

Безспорно познавате отвътре българския футбол, как оценяте сегашното му състояние?

Ако ви кажа, че е цветущо, ще ви излъжа. Нямам такова желание, намерение. Предстои много работа. На първо място давам националния отбор, надявам се, че новият треньор, новият екип ще успеят да извадят от тази дупка, в която безспорно се намираме.

И Чико, и други треньори казват, че сегашната младеж има други изкушения. Петър Зехтински призова футболът да тръгне от квартала. Как да приобщим по-близо до футболния терен българските момчета в детска възраст?

Не бива да забравяме,че времената се менят. По време на нашето детство имаше горе-долу книги и игра навънка. Дали с топка, дали без топка, дали ще е стражари и апаши, или жумичка, или народна топка тогава се играеше, но най-вече – футбол.

Имаше горе-долу две три неща, които може да прави един млад човек. Нямаше интернет, нямаше каналите на телевизията, нямаше толкова много занимания, нямаше дискотеки. Сега е по-трудно за младите да намерят „време” за спорт, но мисля, че рано или късно това ще се върне, тъй като – вижда се, че от спорта човек може само да спечели.

Как спортът калява човешкия характер?

Това е нещо, което е доказано, че който е спортист, е съвсем друг човек. Той има много повече воля, много повече желание да направи нещо. Това няма съмнение!

 

Leave a Reply