Най-трудно е да съсредоточиш модела и да заеме специални пози, убеден е художникът Христо Бозуков

Художествената изложба „Артрозалиада – живописен пир на виното” намери силно присъствие на пловдивска сцена. След като изложбата беше подредена на 14 февруари в Градската художествена галерия, в допълнен вариант я видяха и на Винария 2012. Инициатор за пристигането й в Пловдив е младият художник Христо Бозуков, който преди време гостува заедно със свои колеги на www.kupih.com Христо учи стенопис, витраж, мозайка. Рисува и живопис. Живописта надделява понякога, признава той. Христо обаче не стига до творческо раздвояване. Откровен е, че естетическите параметри на моделите от нежния пол му влияят сериозно, когато позират пред погледа и четката му. Благотворна върху него е атмосферата на Търново и той получава допълнителен творчески заряд.

Идеята „Артрозалиада – живописен пир на винто” да дойде в Пловдив тръгва от разговор между Христо Бозуков и гл. ас. Красимир Бамбалов от Университета по хранителни технологии. Появата на изложбата на Винария 2012 е със съдействието на проф. Пламен Моллов, председател на Националната лозаро-винарска камара.

Картините от „Артрозалиада – живописен пир на виното” бяха изложени и на Винария 2012 -доказателство и за качеството на вашите продукти?

Да. Работите са много хубави – на 21 автори 48 работи са включени, сред тях и двама нови автори в сравнение с изложените картини в Градската художествена галерия.

Динамичен творчески процес в „Артрозалиада – живописен пир на виното”?

Много е динамичен!

Ти си инициаторът за тази идложба в Пловдив. Пловдивчанин си, пловдивското чувство ли те подтикна, или самата артрозалиада?

Цялата идея тръгна на 8 декември. Бяхме се събрали с преподавателите и стана въпрос да направим нещо за Винарията в Пловдив, тъй като съм от Пловдив, да инициираме студентска изложба, но след това прерасна в изложба на преподаватели и студенти. С гл. ас. Владимир Аврамов измислихме темата, а от Университета по хранителни технологии тръгна идеята да се включат любовта, виното и траките. След това да се пренесе в Панаира за Винарията, защото изложбата е тематична.

Художниците признават ролята на виното в творчеството ви. При тебе как е?

Виното е много важна част от художествената дейност. Без него някой път е малко трудно да се получат работи. Особено ако няма муза!

Твоето ателие е подвижно – между Пловдив и Търново, но какво се случва в него?

Има разлика между работите, които правя в Търново и в Пловдив. Работите от Пловдив са по-хубави, отколкото в Търново.

Преподавателите ти от Търново дали няма да излязат с контратеза?

В Пловдив рисуваме личните работи, авторските, а там – студентски, учебните неща…

Има голяма разлика!

Христо, какво е характерно за възприемането на картината?

Етапите са няколко. Повечето хора първо възприемат цвета и за да се стигне до последния етап, нещата трябва да се гледат на друго ниво, за да можеш да ги усетиш.

В изложбата имате и автори от нежния пол – атрактивното заглавие ли ги привлече?

Надяваме се, че е това. Много хубаво звучи „Артрозалиада – живописен пир на виното”. Жените на 14 февруари смятам, че са се представили добре.

Малко от мъжката гледна точка да видим рисуването: сядаш да рисуваш жена – образът като абстракция ли те се появава, или си представяш конкретната анатомико-естетическа муза?

Като гледаме гола жена, я гледаме от всичките гледни точки. И вече идва един момент, че след много гледане почваш да усещаш и вътрешното, и външното. И като ги съчетаеш всичките работи, се получава нещо хубаво!

Предпочиташ обекта от нежния пол да ти позира или ти работи повече въображението?

Ако говорим за музи, или ще те радват, или ще те ядосват. Те те подтикват да правиш нещо. И в двата случая се получават хубави неща.

Успяваш ли да овладяваш моделите си. Не ги ли предизвикваш да шават при позирането?

Най-трудното е да можеш да накараш модела да се съсредоточи и да заеме специални пози! Да е доволен и накрая да се хареса.

Случвало ли ти се е моделът да поиска да ти вземе четката и да продължи да изобразява себе си?

Случвало ми се е да забравя как да рисувам!

Светът на художника: представи си, че трябва да разкажеш за него на една аудитория, която те е поканила. Как би го описал?

Многообразен – пълен с хубави моменти и хубави хора. За да може да правим хубави работи, трябва да се срещаме с хубави, позитивни  хора.

Наскоро двама млади и талантливи актьори гостуваха на сайта и казаха : „Свалката е моноспектакъл”. Има ли го това и при вас?

Има го, обаче при нас има един момент: жените, като кажеш, че си художник, и по-друго е възприемането. Всички хубави жени имат своето чувство да искат да ги нарисуваш….

Кое най-често диктува ритъма на работа у художника?

Емоцията. Най-важна е емоцията и като цяло как се чувстваш ти лично. Всичко се отразява на това, което правиш…

Техниката на кое място се явява?

Техниката като цяло е на първо място, но тя става с много години работа.

Спомняш ли си сега първата картина, която нарисува, и какъв беше поводът?

Не мога да си спомня, бил съм в първи-втори клас.

Син си на специалиста по информационни технологии доц. д-р Нанко Бозуков, академичен човек. Не ти ли казва понякога: ти хубаво рисуваш, ама аз с компютъра нарисувах нещо друго?

От него само се учим… Засега някои хора му харесват повече неговите работи, отколкото моите. (Смее се.)

Това означава, че и той е художник, така ли?

Той е скрит художник!

Имате ли опозиция в творческия си диалог?

Не. Той рисува само голи жени, аз рисувам други неща…

Но той ги рисува с компютърната програма?…

И от натура ги рисува…

Кое е невъзможно да нарисува художникът?

Времето като величина!

И сега пак ли към стенописта би се насочил?

Да, тъй като живописта ми е вродена от татко, а стенописта се учи.

 

Leave a Reply