С багри и текстил Елица Гигова представи полъх от Родопите

Елица Гигова завършва “Живопис”  при проф. Николай Русчуклиев във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, впоследствие специализира и композиция на живописта. През 1991  печели награда на годишнита студентска изложба в специалност „Графика”. Година по-късно има съвместно участие с известни творци в национална изложба, посветена на текстила. Преди университета Елица завършва в родния си град Смолян училището за приложни изкуства съсс специалност „Художествена тъкан”.

 

В биографията й на творец присъстват и спечелен конкурс на фондация „Отворено общество”(1994), участие в международната изложба „Малък формат” – гр. Нагоя, Япония, участия в поредица от национални и международни изложби – Русия, Чехия, Холандия, Гърция, САЩ.

В Пловдив Елица Гигова представи „Полъх от Родопите”.

Елица не се ограничава само в живописта, а се впуска и в приложното изкуство и борави еднакво добре и с едното, и с другото, каза при откриването на изложбата секретарят на читалище „Христо Ботев” в Пловдив – Мирослава Георгиева.

Елица, живопис и текстил от Родопите: живописът на планината ли е стимулаторът на тази изложба?

От планината, чрез сърцата на хората, докоснати до багрите на кичените родопски халища, с песните на родопчанки, които летят в Космоса, до пловдивчани – това е един полъх, който е от детството от моя роден град и е поздрав за всички в Пловдив!

Метафорично казано, Родопа е една постеля от дълбините на планината дотук, предградието към Пловдив. Споделяте ли това?

Напълно споделям. Те са свързани едно с друго, преливат и затова багрите, цветовете и контрастите се допълват.

В картините забелязваме заглавия, които, от една страна, назовават състояние на духа, а от друга – флората. Целенасочено търсени ли са тези заглавия?

Някои са усещания от преживени мигове, други са плод на търсения замисъл, който е поставен. Общото е Родопа планина, която ме е вдъхновявала, окрилявала и където и да съм била по света, съм се връщала в родния дом.

Виждаме Ви в артрио с вашите родители, естествено, всеки посвоему творчески индивидуален. Баща ви Никола Гигов е определян за един от най-художествените майстори на думите. Повлия ли Ви словесната домашна среда в изобразителното изкуство?

Да! А трио – от 40-годишен съвместен живот. Имахме юбилей, по този повод издадохме една книга – аз с багри, с картини, с текстил, баща ми с поезия, майка ми с пътеписи от различни страни. Още от първи клас заедно тримата всяко лято пътешествахме по далечни страни. Така се натрупваха впечатления едно след друго – от Азия до Америка, през Куба до Корея, през пустини и към родния дом, към Родопите. Това ни свързваше, обединяваше и ние решихме да завършим нашите съвместни преживявания – разбира се, ще има и още – да дадем поле на изява на това наше  пътешествие чрез различните изразни средства. Издадохме книгата „Тримата на далечен път” – затова сме тримата.

Има ли сте детство на километри…

Така е. Пътешествието! А и човек е човек, когато е на път!

Километрите в изобразителното изкуство – увеличават ли се в процеса на изобразяване на картината, намаляват ли: какви са километражите на художничката Елица Гигова?

Точно различни, защото в случая виждаме различни стилове. Тук са подбрани различни периоди – от деветдесетте години, от 2002, 2003 – първите километри.

Вторите километри са различните пейзажи. Имаме някои фигури, приложно изкуство – пана, част от халищата, както говорим за китени, кичени, алени, яростни, сплетени слънце и нощи. Тука виждаме и пана, които са с вълна, с кичило от Родопите, виждаме и абстрактно изкуство, плод на внушение. Има и няколко картини, които са от Търново, от периода, в който съм била студентка, с които правя паралел между Родопите и Търново. Има една картина „Бащино огнище”, към която винаги се завръщам. Родопските езера, които са над моята родна къща, и километрите така се навъртат, световете също. Едно е общото тук – нямаме различни страни, които сме обходили, а това е началото и краят. Винаги, откъдето сме тръгвали, и сме се завръщали. Страните и другите идеи са плод на друга изложба.

С кръгова композиция ли е белязан вашият творчески процес?

Кръгова композиция е хубаво казано, защото кръгът е съвършена форма. Всички се стремим към съвършенство. Ако кръгът е олицетворение на слънце, нека има повече слънца в душите на всички, които са на тази изложба, на всички други, които почитат, обичат и носят в сърцата си Родопите, и на всички, които ценят творчеството на моите родители – Никола Гигов, Елена Хайтова и на дядо ми Николай Хайтов.

 

Leave a Reply