kupih.com

Международният ден на майчиния език е празник на  националната езикова система, празник е на националния език. В контекста на съвременното мултикултурно разнообразие всеки от националните езици застава със своята специфика. Едни от тях са изтласкали максимално напред комуникативната си функция, за други водеща е символната.

В Деня на майчиния език филолозите у нас вероятно ще направят своята частна статистика, анкетирайки сами собствената си лингвистична информация. Денят на майчиния език е и тест за националното езиково самочувствие. Това самочувствие за нас, носителите на българския език, минава зигзагово през времето, чуваме  езиковия звънеж на епохите. А те,  разположени в три основни периода – старобългарски, среднобългарски и новобългарски, изговарят с мъдрословие завареното и новонавлязлото в отворената за едни явления и затворена за други система на българския език. Със своя произход той стои самочувствено в историческия контекст на лингвистичното славянознание, с географската си разположеност привлича интереса на изследователите да търсят причините и следствията при проявите на структурноезиковите факти, познати като лингвистични балканизми.

Това като общо описание. В Деня на майчиния език акцентът би трябвало да е и в друга посока. Майчиният език най-напред е езикът, който ни е генетично даден. На него проговаряме, проявявайки първите си световъзприятийни реакции. Независимо дали тръгнем още от звукоподражателните съчетания, или за начало вземем кратките, но напълнени с воля и информация изречения в детската реч. На майчиния език текат първите прояви на структурирано мислене, на майчиния език оформяме моделите, които постепенно се превръщат в механизми на ежедневното ни езиково поведение. От майчиния език започва и изучаването на чуждите езици.

С цялата сложност на граматичните си форми, със схемите на изреченията и всички техни смислови и стилистилни резултати българският език ни дава ориентирите в света на езиковата пространственост. Дава ни ги като матерен и като материк, в който всяка от подсистемите му си има собствената автономия, но не може да е част от материка, ако не изостави тази автономия, за да влезе в материковата цялостност.

За българския език празникът му  като матерен е спектакъл на исторически унаследеното в него, на запазеното през вековете, на новобългарската езикова ситуация с цялата й регистрова пъстрота на граматичните форми и постоянно преобразяващите се речникови прояви.

В деня на празника му като матерен българският език не е по-различен от състоянието си в другото време. По-различни са сигналите, които идват у нас в ролята ни на негови реципиенти и носители. Тези сигнали дават допълнителни контури в многозвучието на нашия език като съчетаемост от осъвременяването (актуализирано приближена) на неговата история, и оисторическостяването на съвременността му – пратена по вертикалата на времето, за да приближава по-често писмено регистрираните архетипи на матерния ни език.

Юбилеен е 4-и февруари за известния български учен езиковед проф.дфн Иван Куцаров, разбираме от професионалната му автобиография, публикувана на сайта на Катедрата по български език в Пловдивския университет. Къде е роден професорът и какво празнува днес, оставяме на любознателния читател да посети bgezik.slovo.uni-plovdiv.bg.

На академичната общност в страната и чужбина проф. дфн Иван Куцаров е познат като изтъкнат специалист в областта на българското и славянското езикознание. Автор е на стотици статии и студии, както и на няколко монографии. С негови концепции се поставя и ново начало в тълкуването на основни положения в областта на българската морфология, въвеждат се значими формулировки, описващи реални езикови факти в граматичната структура на българския език.

Професорът води базисни за филолога лекционни курсове: Морфология на съвременния български език, Сравнителна граматика на славянските езици, Увод в славянската филология, История на българистиката и славистиката.

Филолозите, учили и учещи в Пловдивския университет, признават, че името на проф. Куцаров стои на едно от първите места в класацията на приятните епизоди от студентските години. С академичното излъчване и атрактивните лекции – убеждаващи в езиковедското мислене и провокиращи езиковедско мислене у аудиторията. Проф. дфн Иван Куцаров е известен и със забележителното си административно присъствие в Пловдивския университет и негов ректор от 2003 до 2011 година.

Колегите и приятелите на проф. Иван Куцаров го познават и като търсения събеседник, на когото са свойствени не само темите от лингвистиката. За мнозина не е тайна, че професорът е от познавачите на родния спорт, а анализационните му способности върху футбола почти са равни на броя на формите, които притежава българският глагол в различните си граматични реализации.

Екипът на www.kupih.com поздравява най-сърдечно проф. дфн Иван Куцаров, от когото научихме много за българския език и екзотичната му граматика.

Честито!

Стогодишнината от приемането на първия закон за БАН и преименуването на Българското книжовно дружество в Академия чества днес институцията. По повод на юбилея Академията представя и документална изложба с автентични материали от научния архив.

“100 години от приемането на първия закон за БАН и преименуването на Книжовното дружество в Академия” е насловът на официалната церемония, посветена на бележития юбилей, информира сайтът на БАН.

Езикът притежава такава способност, че само с едно изречение да поясни в един от възможните варианти заглавието: В езиковата култура откриваме езика на културата. Звучи сентенционно, преводимо, запомнящо се. Това не е изненадващо, тъй като поначало сентенционните неща се запомнят. Къде поради ритмично нанизания им смисъл, къде поради пристрастието ни човешко към сентенциите като умозаключение, отразяващо обобщен опит.

С езиковата си култура носителят на езика общува социално, индивидуално, естетически, игрово, комбинира думите в модели с различна аранжировка, изразява идеи чрез различни структурни варианти. Езиковата култура е широко понятие, макар и в повечето случаи да се възприема като владеене на правоговорните, правописните и пунктуационните правила на родния ни език. Езиковата култура е родово понятие спрямо равнищата, които са вътре в езиковата система – фонетично, лексикално(речниково), граматично с морфологията и синтаксиса. Всички тези равнища отразяват една йерархична схема. Най-просто казано, от звука до изречението, а чрез няколко изречения до неколкоизреченския текст.

Езиковата култура сигнализира умението не само да се познават езиковите средства, но и адекватните начини на тяхната комбинаторика в постигането на смисъла като логически феномен с атрактивна граматическа оформеност. Смисълът като единство, без двусмислието, но с възможните разносмилия. Те вече отиват в друга посока и са изразители на потенциала, заложен в езика като система – да казва много неща с малко изразни средства, да ги казва, без да раздвоява смисъла. Езикът може да сдвоява единични факти, постигайки нов изразен продукт – от по-високо ниво и с повече знаковост. В теоретичните описания върху езика като система ясно се казва, че той не е механичен сбор, а цялост, организирана по определени принципи с конкретно взаимодействие между инградиентите.

Тук е знаковият момент в езика и той ни насочва към вътрешния смисъл на понятието език на културата. Културата е знаков феномен и предлага голям набор от знакови системи и подсистеми, които в своята общност и активно функциониране образуват този специфичен език на културата. При него граматическата конкретика излиза с художествени наслагвания, с интерпретации от философско, антропологично и етнокултуроложко познание. Езикът на културата е понятие с макросмисъл, със своите многовариантни и полифункционални представяния.

Няма учудващ момент и в това, тъй като и самият език може да се възприеме като един голям смисъл, достигането на който минава през системите и подсистемите. В тяхното опознаване, осмисляне, овладяване и реализация. Така езиковата култура и езикът на културата сякаш тръгват от две различни посоки, но в един момент от движението си се срещат. Защото и двете имат най-малко една обща роля – да назовават кодирано, за да разкодираме смисъла при възприятието на устните съобщения и писмените текстове.

Във и чрез езиковата култура и към езика на културата.