Купих

Доц. Кръстева, възрожденски ли се чувстваме на 24 май?

Определено!

В  словото си синтезирахте етнокултурното, ортодоксалното, текстотворното. Как се получава тази комбинация в текста?

С  много любов!

Паисий?

Паисий, Паисий е моята кауза!

Юбилейна е годината от написването на „История славянобългарска”.  Какво още имаме да разбираме от текста на Паисий?

Ооо! Много неща, трябва да минат още няколко четвъртхилядолетия, за да се докоснем до мъдростта на онзи монах тъмен, непознат и бледен…

Възрожденското съдържание стои ли в някаква опозиция с акцентите на съвременността?

Мисля, че  да. Възраждането е анахронизъм, на него се гледа като на диво и варварско, но проблемът не е във Възраждането, а в съвременната култура и субкултурните й безумия.

Трябва ли филологът задължително да усети основните неща във възрожденското съдържание, за да е по-адекватен в своите тълкувателски стратегии?

Определено трябва, защото моята версия е, че съвременната българска литеартура –литературата след Освобождението и тази на XX и XXI век всъщност гради основните си представи, стъпвайки на Възраждането. Според мен няма голям учен литературовед, който да не е досягал Възраждането професионално. Уроците на Възраждането са задължителни за литературоведа, който тълкува литературата след Освобождението.

Говоренето и любословието: къде е разликата между тях?

Да говори – може всеки; да обича род, език, родина, да почита памет – не може всеки!

Възраждането се оказва една семиотична зона?

Така е, една семиотика на високото българско, на могъщото българско, но и на предателите…

Какво трябва на филолога, за да запази принадлежността към себе си и към историята на собствената си, в случая българската култура?

Преди всичко да бъде професионалист, да се подготви да бъде филолог.

Филологията в XXI век – завръщане към медиевизма, към възрожденистиката или устремен поглед към далечните й перспективи, как я виждате?

За съжаление не я виждам в нито един от тези дискурси. Мисля, че по-скоро отново вървим срещу Европа. Ние сме част от Европа отколе, от първите й заселници, родени в Европа. За съжаление отново вървим срещу нея и пак ще се разминем

Какво визирате в това „срещу нея”?

Ами, тя, Европата, трябва да върви към нас, а не ние към нея. Ние сме в Европа и докато хората, които правят политика и които строят магистрали, пропускат да опазят и да предадат култура, да я наследят и предадат, ние пак ще вървим срещу Европа. А тя трябва да върви към нас, защото сме част от нейната култура.

Културата и културологичното ли са обединяващият център за европейците?

Според мен културата – да, но и опазването на националнотото – на онова, което ни прави част от Европа, но и опазва нашето си.